Топ (оръдие): Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: af:Kanon |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
{{Link FA|en}} |
{{Link FA|en}} |
||
[[af:Kanon]] |
|||
[[ar:مدفع]] |
|||
[[az:Döyüş topu]] |
|||
[[bat-smg:Armata]] |
|||
[[be:Пушка]] |
|||
[[be-x-old:Гармата]] |
|||
[[bn:কামান (অস্ত্র)]] |
|||
[[bs:Top]] |
|||
[[ca:Canó]] |
|||
[[cs:Kanón]] |
|||
[[cv:Тупă]] |
|||
[[da:Kanon (våben)]] |
|||
[[de:Kanone]] |
|||
[[en:Cannon]] |
|||
[[eo:Kanono]] |
|||
[[es:Cañón (artillería)]] |
|||
[[et:Kahur]] |
|||
[[eu:Kanoi]] |
|||
[[fa:توپ (جنگافزار)]] |
|||
[[fi:Kanuuna]] |
|||
[[fr:Canon (artillerie)]] |
|||
[[gn:Kañõ]] |
|||
[[he:תותח]] |
|||
[[hi:तोप]] |
|||
[[hr:Top]] |
|||
[[hu:Ágyú (löveg)]] |
|||
[[hy:Թնդանոթ]] |
|||
[[id:Meriam]] |
|||
[[io:Kanono]] |
|||
[[is:Fallbyssa]] |
|||
[[it:Cannone]] |
|||
[[ja:カノン砲]] |
|||
[[jbo:bolci danti cecla xarci]] |
|||
[[kk:Артиллерия сайманы]] |
|||
[[ko:캐넌]] |
|||
[[la:Canno]] |
|||
[[lt:Patranka]] |
|||
[[lv:Lielgabals]] |
|||
[[mg:Tafondro]] |
|||
[[mr:तोफ]] |
|||
[[ms:Meriam]] |
|||
[[ne:तोप]] |
|||
[[nl:Kanon (geschut)]] |
|||
[[nn:Våpenet kanon]] |
|||
[[no:Kanon]] |
|||
[[pl:Armata]] |
|||
[[pt:Canhão]] |
|||
[[qu:Hatun illapa]] |
|||
[[ro:Tun]] |
|||
[[ru:Пушка]] |
|||
[[sh:Top]] |
|||
[[sl:Top]] |
|||
[[sr:Топ]] |
|||
[[sv:Kanon]] |
|||
[[th:ปืนใหญ่]] |
|||
[[tr:Savaş topu]] |
|||
[[uk:Гармата]] |
|||
[[ur:توپ]] |
|||
[[vec:Canon]] |
|||
[[vi:Súng thần công]] |
|||
[[wa:Canon (del guere)]] |
|||
[[xal:Тов]] |
|||
[[zh:加农炮]] |
Версия от 03:51, 11 март 2013
Артилерийското оръдие е цилиндрично огнестрелно оръжие, което изстрелва тежък снаряд на значителна дистанция с цел поразяване на укрепленията и живата сила на противника. В българската история първите такива оръдия са т.нар топове или топчета, от турската дума „top“. Състоят се от тяло, лафет и боеприпаси.
История на българските топове
Предистория и технически характеристики
Според Георги Раковски в Котел още от началото на 19 век е имало „гърмила черешови, с железни скоби обковани“. Правят се най-често от череша, бук и бряст, понеже това са здрави дървета, а сърцевината им се дълбае лесно.
Преди избухването на Априлското въстание се обсъжда проблема с българското въоръжение. Отначало в някои от революционните окръзи се решава да се излеят топове от бронз, но поради липсата на пари и време идеята е изоставена и вместо тях се изработват дървени оръдия.
Дървените топове показват слаба ефективност и някои се пукат поради акумулираното налягане на барутните газове. За да се разреши този проблем българските оръжейници обковават отвън тялото с железни обръчи, а отвътре — с тръби от ракиени казани. За лафет се използват два дървени кола, а към него се прикрепят колела от волски коли. Тези топове имат калибър 8-10 cm и дължина 1,5-2,5 m. Близо до оръдието стоял пръстен мангал с разгорещени въглища за запалване на фитила. Прислугата се състояла от 2-ма или 4-ма души. За боен заряд се използвали около 0,5 kg черен каменарски барут, а за снаряд — кантарени топузи и други по-големи железни късове.
Приложение
По време на Априлското въстание топовете са възприети в Първи и основно в Четвърти революционен окръг.
През пролетта на 1876 по поръчение на Йонко Карагьозов от Севлиевския революционен комитет (Първи революционен окръг) резбарят Йонко Колев Щърбанов — Марангозчията прави два топа в с. Ново село. Те са изкарани на позиция при Девненския боаз, като единият се пръсва, а другият дава няколко изстрела срещу турците.
В Панагюрище са изработени дървени топове от оръжейните майстори Никола Бинбашиев (обявен за главен майстор от Георги Бенковски), Стоил Финджеков, Никола Геров, Петър Пекарски, Ганчо Цуцеков и др. Използвани са в местността „Каменица“, край Златишкото поле и др. След потушаването на въстанието един от топовете е откаран в Одрин.
Освен в Панагюрище дървени топове са изработени още в Клисура, Копривщица, Белово и Батак и Брацигово. В Брацигово коларят Кузо Рабаджията, Кръстьо Гошев, Атанас Манчов, Петър Ячков, Димитър Глувия и Ангел Аджиев се заемат с тази работа, като цели 12 дървени топа са готови на 12 април 1876. На 28 април два от общо 18-те брациговски топа влизат в употреба по време на боя при с. Чанакчиево.
В плен на турците попадат над 10 топа и те са откарани в Цариград през Пловдив и Одрин.
Използвана литература
- Яко Молхов, „От черешовото топче до ракетата“, С., 1970