Венелин Ганев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q4133246.
Ред 53: Ред 53:
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Демократически сговор]]
[[Категория:Демократически сговор]]

[[en:Venelin Ganev]]
[[ru:Ганев, Венелин Йорданов]]

Версия от 09:57, 11 март 2013

Венелин Ганев
български юрист и политик
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви"

Роден
Венелин Йорданов Ганев
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЖеневски университет
Лайпцигски университет
ПартияРадикалдемократическа партия
Демократически сговор
Отечествен фронт
Работил вСофийски университет
Университет за национално и световно стопанство
Народен представител в:
XXI ОНС   [1]
Венелин Ганев в Общомедия

Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3].

През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[4] След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]

През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]

Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в Дряново, а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]

Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]

Библиография

  • „Шопен“ (1919)
  • „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
  • „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
  • „Курс по търговско право“ (1923)
  • „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
  • „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
  • „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 - в два тома, 1944 - второ, допълнено издание)
  • „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
  • „Демокрация“ (1946)
  • „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
  3. В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
  4. Ганев, Венелин (2005). Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. София: Синева