П: Разлика между версии
м Робот Добавяне: tt:П |
|||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Категория:Кирилски букви|П]] |
[[Категория:Кирилски букви|П]] |
||
[[af:П (Cyrillies)]] |
|||
[[ar:П]] |
|||
[[arz:П (كيريلى)]] |
|||
[[av:П]] |
|||
[[ba:П (кирил хәрефе)]] |
|||
[[br:П]] |
|||
[[ca:П]] |
|||
[[cs:П]] |
|||
[[cv:П]] |
|||
[[de:П]] |
|||
[[en:Pe (Cyrillic)]] |
|||
[[eo:Pe (cirila alfabeto)]] |
|||
[[es:П (cirílico)]] |
|||
[[et:П]] |
|||
[[fa:پ (سیریلیک)]] |
|||
[[fi:П]] |
|||
[[fr:П]] |
|||
[[ht:П]] |
|||
[[it:П (cirillico)]] |
|||
[[ja:П]] |
|||
[[ka:П]] |
|||
[[ko:П]] |
|||
[[lbe:П]] |
|||
[[lez:П]] |
|||
[[mhr:П (кириллик тиште)]] |
|||
[[mk:П (Кирилица)]] |
|||
[[nah:П]] |
|||
[[nl:П (cyrillisch)]] |
|||
[[nn:П]] |
|||
[[no:П]] |
|||
[[pa:ਪੇ (ਸਿਰਿਲਿਕ)]] |
|||
[[pl:П]] |
|||
[[pt:П]] |
|||
[[ru:П]] |
|||
[[se:П]] |
|||
[[sh:П]] |
|||
[[simple:Pe (Cyrillic)]] |
|||
[[sk:П]] |
|||
[[sl:П]] |
|||
[[sr:П (ћириличко)]] |
|||
[[sv:П]] |
|||
[[th:П]] |
|||
[[tr:Pe (Kiril)]] |
|||
[[tt:П]] |
|||
[[udm:П]] |
|||
[[uk:П]] |
|||
[[xal:П үзг]] |
|||
[[zh:П]] |
Версия от 23:04, 11 март 2013
Кирилска буква П | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Цифрова стойност: 80 | ||||||
Уникод (hex) | ||||||
Главна: U+041F | ||||||
Mалка: U+043F |
П, п е буква от кирилицата. Обозначава беззвучната двубърнена преградна съгласна /p/. В старобългарската азбука има название покои, съответно в църковнославянската — покой, което означава „мир“, „покой“, „спокойствие“, „отдих“, а така също и „кончина“. П в глаголицата се изписва така и има числова стойност 90. В кирилицата обикновено е 17-та по ред, изглежда така и притежаваща числова стойност 80. Произлиза непосредствено от гръцката буква пи, а глаголическата буква прилича на семитското „пе“ (ף).
При въвеждането на гражданския шрифт първоначално буква П е изглеждала като латинската буква n (както малката, така и главната буква). Не след дълго е върната традиционната форма на буквата с правоъгълен връх, а n-образнният му вариант остава да се употребява единствено в ръкописни и художествени шрифтове. В типографския курсив от средата на 18 до средата на 19 век главната буква П има заоблен ляв край и е изглеждала точно като съвременната главна буква Л. По това време буква Л има само островърха форма — Λ, а не е с квадратен връх, както е днес.
Интересно е да се отбележи, че малката буква п в ръкописните шрифтове в Сърбия и Република Македония нямат n-образна форма, а изглежда като u с чертичка — .
Вижте също
|