Варна

Вижте пояснителната страница за други значения на Варна.

---

Варна
Аспарухов мост, крайбрежието на Черно море, Евксиноград, Варненски археологически музей, Драматичен театър ”Стоян Бъчваров”, Катедрален храм "Успение Богородично", Дръзки, Военен клуб, Дворец на културата и спорта, Древноримски бани, Етнографски музей
Варна 43.211375, 27.91108 Варна
Общи данни
Население	350 345 души (15 март 2024 г.) 2271 души/km²
Землище	154,236 km²
Надм. височина	80 m
Пощ. код	9000-9030
Тел. код	052
МПС код	В
ЕКАТТЕ	10135
Демоним	varnesi
Администрация
Държава	България
Област	Варна
Община    – кмет	Варна Благомир Коцев (ПП – ДБ; 8 ноември 2023)
Адрес на общината
бул. "Осми приморски полк " 43 тел.: 6929 (автоматична централа) Е-поща: info@varna.bg Официален Сайт: www.varna.bg
Уебсайт	varna.bg
Варна в Общомедия

Ва̀рна е град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област. Варна е град с население 334 870 души, което го прави третия по големина град в България и най-големия град в Северна България и по българското Черноморие. На територията му е разположено Адмиралтейството на Българската армия.

В града се съхранява принадлежащото на Култура Варна най-старо златно съкровище в света^{[източник? (Поискан преди 4088 дни)]}. Варна често се нарича „морската столица“ или „лятната столица на България“. и е важен туристически и културен център, изходна точка за курортите по Северното Черноморие. Сред международните културни събития, които се провеждат в града, са фестивалите Варненско лято, Любовта е лудост, Златният делфин, Август в изкуствата, Видеохолика и други.

География

Местоположение

Сателитна снимка на Варна и езерото

Град Варна е разположен на северния и на западния бряг на Варненския залив и край Варненското езеро. Най-южната и централната част на града се свързват посредством Аспаруховия мост. Варна заема площ от 238 km².

Южно от протока, свързващ залива и езерото, са разположени кварталите Аспарухово и Галата. На северния бряг се намират промишлена зона и пристанищният комплекс. Североизточно от тях са централната градска част с историческия център (т.нар. „Гръцка махала“) и централните плажове.

Около града постепенно се образува агломерация с вилните зони край „Евксиноград“, квартал „Виница“, чак до „Златни пясъци“ . Територията в посока град Аксаково също е в процес на застрояване.

В чертите на града са курортните комплекси Св. Св. Константин и Елена и Златни пясъци. Градът има пясъчни плажове и топли минерални извори с темература 35–50 °C.

Aдминистративно деление

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове (Пловдив и Варна), територията на град Варна е разделена на следните 5 района:

Район	Квартали
„Аспарухово“ (27 252 жители)	квартали „Аспарухово“, „Галата“
„Владислав Варненчик“ (49 197 жители )	квартали „Владиславово“, „Кайсиева градина“
„Младост“ (87 386 жители)	квартали „Възраждане“, „Младост“, „Михаил Иванов“, „Победа“, „Трошево“
„Одесос“ (85 341 жители)	квартали Център, „Христо Ботев”
„Приморски“ (104 150 жители)	квартали „Виница“, „Изгрев“, „Левски“, „Цветен квартал“, „Морска градина“, „Чайка“, „Бриз“, „Траката“, „Евксиноград“; курорти „Свети Илия“, „Св. Св. Константин и Елена“, „Слънчев ден“, „Ален мак“, „Чайка“, „Ривиера“, „Златни пясъци“

Климат

Изглед към града

Климатът е морски, сравнително мек през топлото полугодие. Средна януарска температура 1.7 °С, средна юлска 22.8 °С, средногодишна 12.2 °С., абсолютна минимална температура — минус 24.3 °С на 10 февруари 1929 г., абсолютна максимална + 41.4 °С през юли. Средно годишни валежи 498 мм, с максимум през юни и ноември и минимум през февруари.

Най-продължителното слънчево греене във Варна се наблюдава през юли и август — съответно 331 часа и 313 часа. В околностите на града климатът е подходящ за отглеждането на средиземноморски видове като нар, райска ябълка, киви, финап, смокиня, дафинов лист. Варна е много подходяща за балнеоклиматолечение, тъй като климатът има характер на естествен инхалатор.

Франгенското плато разположено от север с най-висока точка 356 м предпазва донякъде града от силните северни и североизточни ветрове през зимата. Обикновено от май до октомври температурата на въздуха е от 18 до 31 °C, а през периода от юли до август е средно 22,8 градуса.

Преобладаващите ветрове през зимата са от северозападна и северна посока, а през лятото — от северозападна, източна и североизточна посока. Близостта на морето създава локална циркулация на приземния слой въздух (бризова циркулация). През деня в приземните слоеве духа вятър от морето към сушата (разпространява се на дълбочина 30-40 km в сушата), а през нощта обратно — от сушата към морето.

Средната височина на вълните от варненския залив е около 61 см.

Климатични данни за град Варна

Месец	Ян	Фев	Март	Апр	Май	Юни	Юли	Авг	Септ	Окт	Ное	Дек	.	Годишно
Абсолютна максимална температура (°C)	22	23	28	29	34	36	41	39	36	32	27	22	.	41
Средна максимална дневна температура (°C)	5,5	6,5	10,1	15,3	20,1	24,8	27,1	27,3	23,8	18,4	13,1	8,9	.	16,6
Средна температура на морската вода (°C)	8	8	9	11	16	20	23	24	22	18	11	9	.	13.7
Средна температура на въздуха (°C)	2	3	6	10	16	20	23	22	19	13	9	5	.	12.5
Средна минимална дневна температура (°C)	-1,1	0,0	2,4	7,1	11,8	15,7	17,8	17,6	14,4	9,8	5,5	1,6	.	8,6
Абсолютна минимална температура (°C)	-20	-24	-13	-6	2	7	10	10	3	-7	-10	-12	.	-24
Валежи (mm)	38	41	34	44	40	46	37	32	31	36	50	45	.	474
Брой на дните с валежи	9	9	8	10	9	9	7	5	6	7	8	9	.	96
Източници: World Weather Information Service Weatherbase Цветна скала за температурите

История

Име

Варна носи между 20 декември 1949 година и 20 октомври 1956 година името Сталин. Предполага се, че сегашното му име идва от старобългарското *варнъ - „черен, вран“. Друга теория свързва името с думата „вар“, означаваща минерален извор.

История на града

Районът през Древността

Римските терми

Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (палеолита) преди около 100 000 г., както и от мезолитните находки от района на м. Побитите камъни. В чертите на града са открити едни от най-древните поселения по Черноморието с над 7000 годишна давност. През 1972 г., по време на строителни работи, е открит Варненският халколитен некропол, който датира около 4400 г. преди Христа. В него е намерено най-старото златно съкровище в човешката история, както и други предмети от сребро, мед, бронз, кремък и глина.

Известно е, че на брега на Варненския залив, където сега се намира старата част на града, се намирала крепостта Одесос, което е старогръцки превод на по-старото име — Варна, e основана през 6 век пр.Хр. (около 570 г. пр.Хр.), в близост до същото старо тракийско селище в областта Варна от милетски колонисти. Един от почитаните е тракийският бог Дарзалас. Счита се, че градът е имал и храмове на Аполон и Дионис. През следващите години и векове крепостта е под властта на много завоеватели, включително Александър Македонски, но не пада поради обсадата, а става автономна част от империята на гръцкия завоевател със споразумение. Градът остава македонско владение до смъртта на Лизимах през 281 пр.н.е., след което възстановява независимостта си.

В началото на новото хилядолетие Одесос е част от съюза Пентаполис между градовете Томи (днес Констанца), Калатея, Месемврия (днес Несебър) и Аполония Понтика (днес Созопол). Първите монети на Одесос са с лика на великия бог Дарзалас, представен в легнало положение и държащ "рога на изобилието", както и с амфора в обърнато положение. В монетите е изобразен и монограм на града. Рогът е символ на богатство и плодородие, а амфората символизира виното, произведено във варненския край.

През II век градът е обграден с нова крепостна стена от римляните. След разделянето на Римската империя през 395 година той е включен в границите на Източната Римска империя, известна още като Византия. Независимо кои са били владетелите на крепостта, градът остава винаги със самостоятелно управление и с развита култура, търговия и занаяти, както и е селище с традиции в сеченето на монети.

Нападенията на готите от север, както и последвалата обществено-икономическа криза, нанасят сериозни удари върху града. През 447 г. император Теодосий II сключва примирие в Одесос с Атила, вожда на хуно-българите, като така успява да го отдалечи от града. По този начин Одесос започва своето възраждане, като по времето на император Юстиниан I градът изживява икономически и културен подем.

Българско и византийско средновековие

В края на VI век крепостта е напълно разрушена от нашествията на авари и славяни и името Одесос постепенно изчезва. Името Варна, което според някои хипотези има прабългарски произход, е упоменато за първи път във византийските хроники от Теофан Изповедник и Патриарх Никифор във връзка с поемането на контрола на земите отвъд Дунав от аспаруховите българи и тяхната победа при Онгъла над ромеите през 680 г.

През VII век кан Аспарух превзема Одесос и се установява в дворците на неговия акропол. В града е бил подписан от посланиците на византийския император Константин Погонат и Аспарух (679 г.) актът, с който е провъзгласено основаването на българската държава на Балканския полуостров. Вярва се, че в същата зала е била подписана и конвенция между Аспарух и славянските племена, живеещи между Дунава и Балкана за защита от външни нападения.

След това според Теофан (том I, стр. 691) от 773 до 950 г. градът преминава ту във владение на византийците, ту на българите, а от 950 до 1202 г. e владение на Византия. Според Иван Иванов и колегия обаче градът е бил разрушен в средата на VII век и е възстановен през 11 век.

В края на VIII век Варна е в пределите на българската държава, където умира българският кан Паган, който се опитва да запази града в територията на България чрез мирни преговори. След покръстването на българите през 864 г. по времето на цар Борис I, градът става важен християнски център, начело на който стоял митрополит. Към 970 г. Варна е превзета от Византия, но в края на 12 век цар Калоян я освобождава. Вече е издигнат негов паметник в града.

През XIII — XIV век във Варна има не само български, но и венециански, ромейски, генуезки, дубровнишки и флорентински търговци. През 1369 г. цар Иван Александър отстъпва Варна на добруджанския деспот Добротица в знак на благодарност за помощта, която той му оказва за възвръщането на Видин в пределите на българската държава. Варна става столица на неговия син Иванко Тертер. От 1372 до 1389 г. Варна е включена в Карвунското деспотство на Балик.

Под османска власт

През 1389 г. Варна е завладяна от османските турци. На 10 ноември 1444 г. край града обединените полско-унгарски кръстоносни войски на крал Владислав III, наречен Варненчик, и трансилванският войвода Януш Хунияди са победени от османците. Днес в морската столица има изграден мавзолей на християнския военачалник.

По времето на османското владичество Варна запазва своето стратегическо и търговско значение. През 18 — 19 век Варна на два пъти е освобождавана за кратко време от руските войски: през 1773 и 1828 г. През май 1854 г. в града се провежда съюзническа конференция на Османската империя, Великобритания и Франция, които заедно воюват срещу Русия по време на Кримската война (1854 — 1856).

На 12 март 1860 г. е отслужена църковна служба за пръв път на български език, десет години преди създаването на българската екзархия.

На 24 май 1862 г. във Варна за първи път са почетени Св. Св. Кирил и Методий.

По времето на тази война през Варна е прекарана телеграфна линия, а през 1866 г. е завършена първата в България жп линия (Русе — Варна), която спомага за съживяването на търговията. Създават се община, банка, болница, училище, църква и читалище, които спомагат за възраждането на българския дух.

Варна е освободена окончателно на 27 юли 1878 г., когато руските войски влизат в града по силата на Санстефанския предварителен мирен договор от 3 март 1878 г. и на Берлинския договор от 13 юли 1878 година.

Първи години след Освобождението

Резиденция Евксиноград

Българският боен кораб „Дръзки“

След Освобождението във Варна все още доминира турското и гръцкото население. Наред с тях в града живеят българи, евреи, арменци, татари и гагаузи. До средата на XIX век българите са незначителна част от населението на Варна. Освобождението заварва Варна с не повече от 3 500 българи при общо население от 21 000 души. Чак след Освобождението, когато е разрушена крепостната стена и се заселват много българи от Северна Добруджа, Бесарабия, Тракия и Македония, се развива Ени махале, т. е. българската махала. В етническо отношение във Варна в края на XIX и началото на XX век могат да се различат осем махали. Сравнени по големина, те се подреждат: турската, гръцката, гагаузката, арменската, еврейската, българската, татарската и циганската. Най-значимият обществен център се оформя между гръцката, арменската, еврейската и турската махала, така нереченият Балък-пазар. Другият важен обществен център след Освобождението е Мусалата в турската махала. Между гръцката, арменската и гагаузката махала е развит с Ченгене-пазар (Цигански пазар) трети център. Начело на махалата е избиран мухтар. На 29 януари 1879 г. във Варна са избрани осем мухтари, от които 3 са турци, 3 - гърци, 1 българин и 1 арменец.

След Освобождението градът се развива като важен търговски, пристанищен и индустриален център. Изграждат се едни от големите памукотекстилни, корабостроителни и кораборемонтни предприятия в страната.

Между 1883 и 1885 година през Варна е минавал прочутият Ориент Експрес.

През мандата на Кръстьо Мирски като кмет на Варна през годините 1888 - 1890 г. се осъществява грандиозна програма за изправяне и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се финансира от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветен план. Построяват се училищата "Св.Кирил", "Св.Наум", разширява се у-ще "Св.Методий". През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първия план за разширение на Морската градина, построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.

През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходите 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна - Бургас - Цариград. През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във Варненския залив. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с аквариум.

През януари 1896 г. правителството на Константин Стоилов предлага и Народното събрание гласува закон за създаването на Военноморски сили. Унтерофицерската школа в Русе се разделя и във Варна се формира Машинно училище за подготовка на машинисти за флота. Флотският духов оркестър се премества през същата година от Русе във Варна.

Архитектурният облик на града бързо се изменя от ориенталски в централно-европейски вид. Редица млади архитекти и инженери, завършили в чужбина работят за благоустрояването на Варна, създавайки десетки нови частни и обществени сгради, повечето от които и до днес носят статут на паметници на архитектурата. Към днешна дата в града има много разрушени стари сгради. В Повечето случаи липсва правилна поддръжка и реставрация. По-големите обекти са най-подържани — Драматичният театър, Археологическият музей, Офицерският клуб и др.

На 12 май 1896 година по подобие на бургаското македонско дружество “Пирин планина”, по инициатива на капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава и тракийско дружество, наречено “Одринско преселенско дружество – Странджа”, с председател д-р Младен Желязков. По време на първото преброяване в Княжество България жителите на града през 1887 г. са 25 256 души. За периода до 1892 г. те се увеличават с 23,95% на 34 922 жители. Причината за увеличението на популацията не е само естественият прираст — тя се дължи на механичния прираст, който в тези години е твърде висок поради заселването на бежанци от Одринска Тракия и Македония. Процесът се засилва след катастрофалните войни, които България води за обединение на българите. В резултат на това нови вълни от бежанци от Македония, Тракия и Добруджа достигат града и населението на Варна нараства спрямо 1910 г. с 45,52% и достига 50 819 жители.

През 1908 г. е съборена последната останала част от средновековната крепост на Варна. Сринати са и всички джамии. В края на 1900 г. е завършена красивата сграда на Военния клуб, построена по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. Така се поставя началото в строителството на красиви и модерни частни сгради в стила неокласицизма. С промяната на облика на централната градска част се изменя и съставът на населението, особено след антигръцките вълнения в България от 1906 г., когато много гръцки семейства се изселват от Варна. Кварталите (махалите) приемат нови български имена, като останали от миналото са само Гръцката и Арменската махала.

Към 1900 г. броят на промишлените предприятия във Варна е 18, но до избухването на Балканската война те са вече над 70. През 1907 г. в града се открива първата българска фабрика за консервирани храни „Братя Генови“. Открити са и фабрики за производство на памучни и тъкани платове, шоколад, локум, вино и бира. При избухването на Балканската война в 1912 година 225 души от Варна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

До Балканските войни Варна се развива като главен търговси център на България за внос на стоки от средиземноморието и колониалните западни империи. Паралелно с вносът се засилва и износът през варненското пристанище. В периода до Балканските войни градът се развива бурно и изживява най-големият си възход.

Бежанци, подем на икономиката и начало на туризма

Международен стокооборот през Черноморските пристанища

	Варна		Бургас
Година	Внос	Износ	Внос	Износ
1920	47,80%	15,20%	14,20%	42,40%
1925	20,20%	13,50%	21,60%	36,10%
1930	14%	12,70%	18,60%	34,30%
1937	11,60%	15,80%	24,70%	27,40%

Балканските войни слагат край на подема в търговски оборот на стоки, а отнемането на Южна Добруджа от България и притокът на бежанци от Македония, Тракия и Добруджа (над 30 000) в града засилва безработицата и бедността, и допълнително усложнява нелекото следвоенно положение на гражданите. Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, което води до нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.

В началото на 20-те години на ХХ в., благодарение на вноса на суровини през пристанището, подем отбелязват текстилната, металообработващата и машиностроителната промишленост. Така е осигурена работа на хиляди хора и градът се превръща във водещ индустриален център в североизточна България през следващите 10-15 години. През 1920 г. се създава Производителна механична корабна кооперация, а през 1925 г. се открива първата държавна корабостроителница. Голямата депресия не подминава и Варна - в края на 20-те години на ХХ в. икономическата криза нанася тежък удар на промишлеността и води до многобройни фалити и съкращения на работници, последвани от стачки и социално напрежение. През 1931 г. безработните са над 3000 души Икономическо оживление настъпва в края на 1933 г. и началото на 1934 г. Старите предприятия се разширяват, създават се нови. Тенденцията на възход на промишленото производство се запазва до Втората световна война.

На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г.. На 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани. С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г. и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт. В годината на откриването морските бани привличат на 12 000 посетители, които през следващата година достигат 38 000, а през 1928 г. - 40 000. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие, като броят на курортистите е 30-50 000. Делът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината, туристите внасят между 180-200 милиона лева в местната икономика - средства с огромно значение за развитието на стопанския живот в града.

Нарастващия поток от хора в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процесът на строеж на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 километра кетонирани и павирани улици /23% от цялата градска мрежа/. Показател, по който е първенец в България. През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а наравно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души общо.

Развитие по време на социализма

На 8 септември 1944 Съветски войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска, а във Варна морската пехота извършва десант. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на Трета българска армия ген. Никола Христов е убит. С окупацията още на 8 септември във Варна се установява управление на ОФ, като всички дейности на градското управление се съгласуват със съветското командване.

В пръвите дни на окупацията градът изпитва остър недостиг на храна, дрехи, топливо, като за справянето с проблема руското командване предава на местната управа пленените с продоволствия близки германски складове. Наред с това за нуждите на населението и съветската армия започват доставки на животни във варненската кланница от Румъния. В следващите години има остър недостиг на жилищни сгради, а единствената строителна организация в града „Строемаг“ се справя незадоволително. В тези години управлението на БКП национализира фабрики и частни предприятия, както и баните.

Новата градската управа подпомага културата и изкуството. Още през 1946 г. се създава държавен симфоничен оркестър, през 1947 се откриват варненската опера и балетът към нея. През 1953 е открит кукленият театър, а през 1955 - музеят на революционното движение (днес Музей за история на Варна), през 1955 г. - институтът за усъвършенстване на учители.

През ноември 1944 е открита нова електроцентрала. През 1950 г. са открити градската болница и заводът „Елпром“. В периода 1953-55 е построен хлебозаводът, а на 1 септември 1955 е открит сухият док за ремонт и поддръжка на кораби.

От 20 декември 1949 до 20 октомври 1956 година градът носи името Сталин, Сталинград, на името на Йосиф Сталин. Поради голямата миграция към града Министерският съвет ограничава приемането на нови граждани в град Сталин. Краят на 50-те години на века е белязан с дейности по разширяването и благоустройството на Морската градина. През 1956 г. е изграден детският кът (две години след него е открито декоративно езеро), а година по-късно и Летният театър. Алеята на възрожденците е освежена, засети са нови дървета, а през 1959 г. е открит Пантеон на загиналите в борбата против фашизма. С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. започва изграждането на курортна Св. Св. Константин и Елена (Дружба), а от август 1956 г. - и на Златни пясъци. Строежът на нови хотели в Св. Св. Констанин и Елена започва през 1956 г., а курортът е завършен в края на 60-те години на века.

Първата копка в комплекса Златни пясъци е направена през 11 август 1956 г., строежът на хотели се извършва бурно, което води и до известно еднообразие в плановите схеми.

Шестдесетте години на века преминават в бум на строителството и развитието на промишлеността. Първата панелна сграда в града е изградена през 1959 г., а панелни сгради започват да се строят масово от 1962 година. През 1963 г. е открит заводът за манометри "Черно море", който всъщност произвежда военно оборудване. . През 1975 г. към града са присъединени селата Виница, Владиславово и Галата.

Варна след 1990 година

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Население

Брой на населението

Първите информации за населението на Варна са от Средновековието, като тогава градът е бил населяван от около 4000 души. Според първото преброяване след Освобождението, населението на Варна е 24 555 души (1881 г.). Тогава градът е бил вторият по големина в Княжество България, след Русе. След Съединието Варна губи второто си място и оттогава е третият по население град в България.

Днес във Варна живеят около 5% от населението на страната. Според националното официално преброяване през 2011 г. населението е 334 870 жители, което поставя града на трето място по големина в България, а населението на общината е 343 704 жители — втора община по население в България.

Населението на Варненската агломерация е 475 074 души.

Варна е един от малкото български градове с положителен естествен прираст (4192 родени / 3600 починали за 2009 г.).

Район Приморски със своите над 105 000 жители е третият по население район в България, след "Младост" и "Люлин" в Столичната община.

Година Жители 1852 16 000 1878 24 555 1887 24 830 1896 33 687 1910 41 419

Година Жители 1920 50 810 1926 60 536 1934 69 563 1946 76 954 1956 120 345

Година Жители 1965 180 110 1975 251 654 1982 295 038 1990 300 913 2001 312 889

Година Жители 2007 311 465 2009 320 837 2011 331 473

Етнически състав

Етнически състав в област, община и град Варна
(данни на НСИ за 2011)

	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Без отговор
Област	424 893	371 048	30 469	13 432	5638	4306
Община	311 200	290 780	11 089	3535	3481	2315
Град	303 594	284 738	10 028	3162	3378	2288

Религии

Във Варна са представени всички религиозни общоностти в България.

В града и околността се намират множество храмове — както православни, така и на други от разпространените религии в България — арменски православен, евангелистки, мормонски, адвентистки и католически християнски храмове, джамия, будистки център.

Политика

Кметове на Варна

От политическите и обществените промени през 1990 г. до днес (2012 г.) Варна е имала трима кметове. Първият от тях, Войно Войнов (СДС), е временно назначен през 1990 г. и управлява града до свикването на първите демократични избори през 1991 г., след падането на комунизма. На тези избори за кмет на Варна е избран Христо Кирчев (СДС), който през 1995 г. е преизбран. На местните избори през 1999 г. за кмет на Варна е избран кандидатът на БСП Кирил Йорданов. На следващите избори през 2003 и 2007 той е преизбран на този пост като независим кандидат, подкрепен от други партии, а на местните избори през 2011 година — като кандидат на ГЕРБ. Със своите четири мандата той е сред най-дълго управлявалите кметове в България в съвременната история на страната. На 6.03.2013, под натиска на протестиращите варненци, Кирил Йорданов подава оставка.

Общински съвет

Файл:Общината.jpg

Сградата на Община Варна

Областната управа на Варна (ляво) и старата Софийска банка (дясно)

Общински съвет Варна

Партия или сдружение		2007	2011
	ГЕРБ	9	16
	БСП	9	8
	Движение Нашият град	6	3
	Ред, законност, справедливост	5	-
	ДПС	4	3
	Синята коалиция	3	3
	Атака		2
	Варна утре	-	4
	други	15	12
	Общо	51	51

ОбС, съставен След местните избори през 2003 г. общинския съвет е съставен по следния начин: 20.4% - БСП, 12.5% - СДС, 7.4% - НДСВ, 4.7% - Обединен блок на труда, 3.4% - коалиция „Справедливост за Варна“, 3.3% - коалиция „Движение Гергьовден — Демократическа партия“.

Финанси

През 2010 година бюджета на Варна е 213,1 млн. лв, а за 2011 203,7 млн. лева. За 2012 той е 186 млн. 954 хил. лв.

Общият дълг на община Варна към януари 2012 е 65 млн. лева.

Международно сътрудничество

Градът е седалище на генералните консулства на Русия, Полша и Украйна, както и на почетните консулства на Великобритания, Германия, Малта, Норвегия, Унгария, Финландия, Франция, Чехия и Швеция. Варна е също част от така нареченото движение Конвент на кметовете, с което доброволно се ангажира с повишаването на енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници на територията на града.

Побратимени на Варна градове са:

• Алборг, Дания
• Дордрехт, Нидерландия
• Киев, Украйна
• Малмьо, Швеция
• Новоросийск, Русия
• Одеса, Украйна
• Турку, Финландия от 1963 г.
• Харков, Украйна

Икономика и инфраструктура

Икономическа характеристика

Днес безработицата във Варна е сред ниските в страната — около 2-3%. По-големите производствени предприятия са:

• ВАМО АД — производство на двигатели с вътрешно горене. Заводът е разрушен до основи през есента и зимата а 2007 г. На разчистения терен ще се изгради нов мол и жилищен комплекс "Варна 1";
• БулЯрд Корабостроителна индустрия ЕАД — производство на плавателни съдове;
• Елдом Инвест — производство на домакински електроуреди; има проект за многофункционален комплекс;
• Корабостроителен завод и Кораборемонтен завод „Одесос“ — производство на плавателни съдове и съответно ремонт.
• Дружба Стил АД — производство на мъжка и дамска конфекция.
• ″Черно море″ АД — производство на радиолокационна апаратура

Варна се нарежда на второ място след Бургас като туристическа дестинация в България.

Морска индустрия

Морската индустрия е отрасъл, характерен за града. Обединява фирми, свързани с морски дейности. В сектора са заети над 12000 души, които заработват около 14-15% от приходите от продажби на общинската икономика. Това са предприятия от корабостроенето, кораборемонта, морския транспорт, драгирането и поддържането на морски пътища и съоръжения, и свързаните с тях услуги и дейности - „БулЯрд Корабостроителна индустрия” ЕАД (бивша Варненска корабостроителница), Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, „ТЕРЕМ — Флотски арсенал“ АД, „Корабно машиностроене“ АД, „МТГ Делфин“ АД, „Строителен и технически Флот“ АД -Варна. За близо 100-годишното й съществуване в корабостроителницата са построени над 850 кораба, а до края на 2008 сa завършени поръчки за 12 нови кораба, от които два нови, за насипни товари, тип „Супрамакс”, по лиценз на японската компания IHI-Marine United, за турската компания "Дилер шипинг енд трейдинг". Кораборемонтен завод “Одесос” АД е най-големият и най-добре оборудваният в България, разположен на около 320 дка, със сух док за кораби до 35 000 бруто регистър тона и възможности за ремонт на кораби до 150 000 бруто регистър тона. „Корабно машиностроене“ АД произвежда разнообразно корабно оборудване (люкови закрития, товарни и палубни механизми, компоненти за кормилни устройства), плавателни съоръжения от бетон и метални конструкции с обем над 75000 тона. „МТГ Делфин“ АД е голямо кораборемонтно и корабостроително предприятие на северния бряг на Варненското езеро, с над 700 души персонал и с възможности за поставяне на док на кораби до 18000 бруто регистър тона, кейове и производствени халета с модерно краново и друго оборудване. „Строителен и технически флот“ АД – Варна разполага с плаващи кранове, дълбачки, смукачки, шалани и друго оборудване за извършване на драгажна (строителна и поддържаща) дейност, добив на инертни материали.

Общо 73 процента от фирмите в сектора на информационните и комуникационните технологии от Североизточния район на планиране (над 600 на брой) работят във Варна, основно на българския пазар. Секторът използва технологии от всички поколения, като модернизацията на съобщителната мрежа изостава. Навлизат четвърто поколение (4G) мрежи и системи, въвежда се TCP/IP протокол в мрежите с общ достъп и VoIP-услуги. Търсенето на образовани кадри нараства непрекъснато. Данните за състоянието на бизнес единиците на територията на Варна следват посока към непрекъснат растеж, както по отношение на приходите от продажби, така и по инвестирани средства за придобиване и придобити дългосрочни материални активи. В структурата на икономиката за 2006 година с най–голям дял са големите фирми, с 90% от общия брой предприятия, общо 17 614. Малките фирми притежават 1651 предприятия. На територията на Варна са 42 % от всички големи предприятия, работещи в целия планов район. Големите фирми продават през 2006 г. продукция за 3 767 547 лева. Това са и най-крупните инвеститори в региона. В дългосрочни активи са били вложени 1 394 251 лв. Микрофирмите са на второ място по приходи от продажби, но средните фирми имат по–голям дял в дълготрайни активи.

Търговия

Сферата на услугите и търговията е представена от следните основани във Варна търговски вериги: супермаркетите „Пикадили“, "Мандарин" и "Мамбо"(по-късно "Пикадили експрес"). Заедно с тях днес в града имат филиал всички големи търговски вериги.

Големи търговски центрове: Mall Varna Grand Mall Varna Mall Varna Towers Outlet Center Varna Galleria Varna(предстоящо откриване) Mam`s and Me Centеr Viva

Други търговски центрове: Market Varna Fullmax Center City Center Asparuhovo Пикадили парк Palah Centre

Pfohe Mall - първият от петте мола в града

Пазари:

Във Варна има няколко централни пазара, специализирани за: плодове и зеленчуци - Пазар "Централен"/Кооперативен пазар/, Пазар "Часовника"/Синия пазар/, Пазар "Чаталджа", Базар "Левски" ; цветя - Пазар за цветя "Чаталджа" и Пазар за цветя "Катедралата"; риба - Рибен пазар "Варна", както и други по-малки квартални пазари. Във Варна има общо над 15 пазара.

Медии

Днес присъстват почти всички национални радиостанции в УКВ-обхват, някой от които имат местни емисии новини. От Варна излъчват Радио Варна , основано през 1933 г. и Радио Браво . Трите национални телевизии имат дългогодишно присъствие в ефира, така и по останалите начини на разпространение. От Варна излъчва с БНТ 2 вторият регионален канал на БНТ 1. Местни телевизии са ТВ Варна и Телевизия Черно море, чиято аудитория обхваща Варна и цяла Източна България, и Телевизия "Ариел ТВ", която се разпространява по кабел.

Наред с националните печатни медии, които имаха приложения за региона, във Варна се печатат регионали вестници и списания, като Позвънете, Народно дело , Черно море и Морски вестник , както и списание Морски Свят

• Днес плюс - първият варненски електронен сайт за новини от 01.11.2001 г.
• Морето.нет - електронен пътеводител
• Варна24 - регионални новини
• Електронно списание LiterNet - портал за литература
• заВарна.бг - Всичко за Варна в един сайт
• АренаВарна - Всичко за спорта
• Варна Утре - Електронен ежедневник за новини от Варна

Здравеопазване

Университетската болница "Света Марина"

Варна е главен университетски здравен център в Източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ северното Черноморие, както и Североизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. Център по изгаряния и отравяния се намира във Военно-морската болница, която е специализирана и като болница на НАТО. Сред най-големите здравни заведения на Варна са Св. Марина — терапевтичен блок за многопрофилно лечение; Св. Анна, популярна като Окръжна болница - с диагностичен блок и Спешна помощ, 2 АГ-болници, няколко поликлиники, най-големият онкодиспансер извън столицата, психодиспансер, очна клиника и други здравни звена. В момента в града се строи кардиологична болница.

Транспорт

Автомобилен

През Варна преминава паневропейски транспортен коридор 8. През града преминават Автомагистрала А2 - „Хемус” и Автомагистрала А5 - „Черно море”, част от Паневропейски транспортен коридор 8 и Европейски път E87. Едно от най-големите транспортни съоръжения е Аспарухов мост.

Железопътен

Железопътна гара Варна обслужвала първата жп-линия в страната. От гарата тръгват влакове към повечето направления.

Въздушен

Западно от Варна е разположено Летище Варна - третата по важност българска аерогара. То обслужва над 65 български и чужди авиокомпании, които изпълняват редовни и чартърни полети до над 35 държави. Аерогарата е едно от трите международни летища в страната с целогодишен режим на работа. През зимата се поддържат 7 редовни линии, 28% от пътниците от/до Варна пътуват по работа. Над 1,5 млн. пътници са пътували по въздух от/до Варна през 2007 г. Летище Варна разполага с няколко възможности за транспорт до града. Автобусни линии - (409, 8, 9, 109); таксиметрови услуги и коли под наем. Автомобили под наем предлагат международни компании (Thrifty, Budget, Europcar, Sixt) и е една българска фирма (Top Rent A Car).. През пролетта на 2012 година е открита изцяло обновената писта на летището.

Морски

Файл:Varna Passenger Harbour.jpg

Морска Гара Варна

Морска гара Варна през 2006 г. е обслужила 31 650 пътници от вътрешно и международно плаване. Общо 23 големи круизни кораба с 9200 пътници са посетили Варна.

Пристанище Варна e разположено на Черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток) и във вътрешността на Белославското езеро, при Девня (Терминал Запад). То е второто по големина българско пристанище след Пристанище Бургас и разполага с общо 30 корабни места, с максимално допустимо газене от 11,30 метра. През 2011 година са обработени 9.15 милиона тона товари, като по този показател изпреварва пристанище Бургас.

Обществен

Автогара Варна обслужва национални и международни редовни линии, а Частна автогара „Младост“ осъществява редовен транспорт с автобуси по цялото Черноморие, до близките населени места и курорти.

Автобусни, тролейбусни и маршрутни линии

Две фирми стопанисват вътрешните градски линии: „Градски транспорт“ ЕАД (включително и тролейбусните линии) , „Транстриумф Холдинг" АД (автобусни линии), а "Автотрейд" ООД. и "Мако" ООД- маршрутните линии. Във Варна има бизо 60 автобусни, 3 тролейбусни линии и 3 маршрутни таксиметрови линии.

Таксита

Във Варна има няколко таксиметрови фирми, като по-големите са "Триумф", "Ласия", "Омега транс" и "ОК транс".

Наука и Образование

Файл:Naval-academy-varna-gruev.jpg

Висшето военноморско училище
„Никола Вапцаров“

Варна е сред най-важните университетски центрове в страната с осем висши училища, в които се обучават над 30 000 студенти:

• Висше военноморско училище „Никола Вапцаров“
• Икономически университет
• Медицински университет „Проф. Параскев Стоянов“
• Технически университет
• Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
• Колеж по туризъм
• Медицински колеж
• Технически колеж
• Професионален старшински колеж

Средното образование е представено от няколко езикови гимназии; хуманитарна, математическа и природоматематическа гимназия,училища по изкуствата, няколко професионални гимназии и спортно училище, както и средни общообразователни училища.

Във Варна се намират Институт по Океанология, Център по хидро- и аеродинамика (доскоро институт) към Институт по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" и филиал на Институт по метеорология и хидрология към БАН.

Култура и забавления

Театър, опера и културни институции

Държавна опера Варна

Варна разполага с драматичен театър, детски и куклен театър, както и с един частен театър. Варненската опера е открита на 1 август 1947 година. Операта организира от 2000 г. всяка година Коледен и Великденски музикален фестивал, а от 2010 г. и „Опера в Летния театър”. Всяка година бива организиран Международният музикален фестивал “Варненско лято”. Варненската опера е гастролирала в Югославия, Чехословакия, Украйна, Италия, Испания, Гърция, Индия, Румъния, Египет, Германия, Швейцария, Австрия. През 1999 година Варненската опера се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си под названието Оперно-филхармонично дружество "Варна". От 28 юли 2010 година Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество "Варна" са обединени в Театрално-музикален продуценстски център "Варна". След обединението Драматичен театър "Стоян Бъчваров" запазва името си, но Оперно-филхармонично дружество "Варна" се преобразува в Държавна опера-Варна.

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Файл:Varna-drama-theatre-ngruev.JPG

ТМПЦ-Варна: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

На 26 март 1912 година кметът на Варна Иван Церов полага основния камък за театрална сграда на пл. "Независимост". На 12 март 1921 година се открива първият театрален сезон с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена "Филиал", тогава дървена пристройката към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа с дарителска кампания. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. Управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В проекта на арх. Никола Лазаров на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков. Цялостно строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов през 1932 г. През 1947 г. новата сграда приютява новосъздадената опера.

Фестивален и конгресен център

Фестивален и конгресен център, изглед от Морската градина

Фестивален и конгресен център - Варна (ФКЦ) е открит през 1986 година. От създаването си той се налага като център на най–престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал "Любовта е лудост", фестивала на българския игрален филм „Златната роза”, фестивала на европейските филмови копродукци, международния музикален фестивал „Варненско лято”, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, международния балетен конкурс "Варна", европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота”. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на Морската градина.

Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна

Дворец на културата и спорта, изглед през нощта

Дворецът на културата и спорта във Варна e комплекс за конгресни, културни и спортни прояви. Разполага с 6 зали, възстановителен център, фитнес зала, пресцентър, модерен търговски център. Спортно-възстановителният център е обзаведен със сауни, тангентори. Дворецът има търговски център с възможности за отдих и приятно прекарване на свободното време.

Административно към Двореца на културата и спорта e причислен и Летният театър в Морската градина. В Летния театър биват организирани национални и международни прояви.

Национално училище по изкуствата "Добри Христов"

Създадено е като музикално училище през 1944 г. и е първият държавен музикален институт във Варна. През 1956 г. училището получава името на бележития музикален педагог, критик, композитор, академик Добри Христов. Възпитаници на училището са изявени диригенти, композитори, певци, концертиращи артисти, музиковеди, оркестранти, преподаватели във висши училища, музикални и балетни педагози, балетни артисти. Сградата на училището „Д. Христов” е паметник на културата, публична държавна собственост към Министерството на културата. От януари 2004 г. получава статут на Национално училище по изкуствата, което е първото извънстолично национално училище.

Музеи

Файл:Museum Varna.jpg

Варненски археологически музей

Варненският Археологически музей заема площ от 2000 квадратни метра и има 32 зали с постоянни изложби: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденска иконопис. Там се намира и най-старото златно съкровище в света, датирано отпреди 4000 години преди Христа. Първите археологически материали са били събрани от Карел Шкорпил и Анание Явашов през 1887 година. На 3 юни 1887 с наличните находки уреждат музей в Градската библиотека. Четири години по-късно, по нареждане на тогавашното Министерство на народното просвещение (1892 г.), без желание, варненските дейци са принудени да изпратят сбирката в София, за създаване на централен музей (1893 г). Година по-късно (1894 г.) Карел Шкорпил урежда нова музейна сбирка, която пренася в Девическата гимназия (1895 г.). Дълги години заради нежеланието на министерството да се създават музеи извън София, археологическата сбирка се помещава в приземието на Девическата гимназия. През 1906 г. тържествено в помещение на тавана на гимназията е открит Окръжен музей. През 1993 г. сградата на гимназията е изцяло заета от възстановения Археологически музей.

• Военноморски музей
• Парк-музей "Владислав Варненчик"
• Къща-музей на Георги Велчев
• Музей за историята на Варна
• Музей на Възраждането
• Етнографски музей
• Варненски природонаучен музей
• Музей на куклите
• Музей по историята на медицината
• Историко-етнографски комплекс "Прабългарско селище Фанагория"

Издателства

• Издателство Стено
• Издателство Зограф
• Издателство Славена
• Издателство Морски свят

Галерии

Градска художествена галерия "Борис Георгиев"

Файл:Varna Artgallery.jpg

Евангелистката методистка църква (лявата част на сградата) и Художествената галерия (дясната част на сградата)

Градската художествена галерия "Борис Георгиев" е разположена в сградата на бившата Мъжка гимназия. Тя е построена в края на ХІХ в. и е издържана в традицията на неоготическата архитектура. Градската художествена галерия е създадена с протокол от 12 януари 1944 г. на Общото събрание на Дружеството на варненските художници. Сред учредителите са Кирил Шиваров, Константин Щъркелов, Александър Дякович. Намира се на сегашното си място от 1988 г., след основно преобразувание на сградата на Мъжката гимназия. От 1999 г., след решение на Общинския съвет, носи името на Борис Георгиев. Градската художествена галерия е съорганизатор и партньор в международни проекти в областта на съвременното изкуство, които осъществяват размяна на изложби, пленери и симпозиуми, творчески специализации и гостувания на групи и отделни художници. Галерията е домакин на Международното биенале на графиката, съорганизатор е и на фестивала на визуалните изкуства “Август в изкуството”. В залата на последния, трети етаж, се организират концерти от програмата на Международния музикален фестивал “Варненск лято”, театрални спектакли, модни ревюта.

Други галерии

Фестивален и конгресен център - Варна Дворец на културата и спорта - Варна Галерия "Графит" Галерия "Кавалет" Арт Галерия "Ларго" Галерия "Le Papillon" Галерията на Ева Галерия 8 Галерия "Актив арт" Галерия "От-то" Галерия "Буларт" Галерия "Българи" Арт галерия за милосоръдие "Свети лука" Галерия 10

Арт галерия "НавилАрт" Галерия "Фоф" Галерия "Art Sensation" Галерия "Ас-арт" Галерия "Теди" Езотерична галерия "Универсум" Галерия "Зограф" Галерия "Тео" Галерия "Юка" Арт галерия "Арета" Галерия "Тагея" Галерия "Арт Маркони" Галерия "Архангел Михаил"

• Галерия "Вива"

Кина

• Кино Арена мол Варна
• Кино Арена Гранд мол Варна
• Кино "Българан"
• Фестивален и конгресен център - Варна

Филми, снимани във Варна

• Васко да Гама от село Рупча (1986)
• Опасен чар с Тодор Колев
• "Комбина" - (1982) Иван Иванов и Ваня Цветкова

Библиотеки и Читалища

• Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
• Народно читалище „Просвета 1927“
• Народно читалище „Христо Ботев“
• Народно читалище „Възрождение“
• Народно читалище „Варненски будители“
• Народно читалище „Пейо Яворов“
• Народно читалище „Отец Паисий“ (Маековски)
• Народно читалище „Васил Левски“
• Народно читалище „Асен Златаров“
• Народно читалище „Прогрес“
• Народно читалище „Елин Пелин“
• Народно читалище „Искра“
• Народно читалище „Христо Смирненски“
• Народно читалище „Цар Борис III“
• Народно читалище „П. Р. Славейков“

Сцени на открито

• Сцена "Раковина"
• Сцена "Амфитеатър"
• Летен театър
• Лятно кино(в ОСРК "Младост")

Редовни събития

Варна е известна и с традиционния хипарски празник в България „Джулай морнинг“, възникнал още по времето на социалистическия режим. Всяко лято на 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират на варненския вълнолом (през последните години и в други местности по цялото Черноморие), за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето.

Спорт

Градът има многогодишни традиции в спорта. Действащи са няколко футболни стадиона, сред които базите на ПФК Черно море (Варна) и ПФК Спартак (Варна). В процес на пълно преустройство е градският стадион "Юрий Гагарин", чието име ще бъде променено на "Варна". След края на новоизграждането му стадионът се очаква да отговаря на всички изисквания на УЕФА и да бъде най-модерният в България. Традиционно националният отбор на България по волейбол играе във Варна. Четири поредни лиги са се състояли в Двореца на културата и спорта. В последните години градът се обособява и като център за плажен волейбол и кандидатства за град-домакин на Световните киберигри. Многократно Варна е била домакин на спортни прояви като Световното първенство по Водно спасяване през 1970 г., Световното първенство по художествена гимнастика през 1969 г. и през 1987 г., Републиканското първенство по карате "Киокушин". В града има клубове по тенис, баскетбол, плуване, бейзбол, бокс, културизъм, стрелба, езда, колоездене, картинг, спортно ориентиране, а от Аспаруховия мост се правят скокове с въже /бънжди/.

Спортни съоръжения

Обновеният олимпийски басейн в Плувен комплекс "Приморски"

• ОСРК "Младост"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище; лекоатлетическа писта; зала за тенис на маса и бадминтон (в строеж); ледена пързалка; зала за скуош; голф игрище; скейтборд парк; площадка за ролери; стена за скално катерене; детски кът; лятно кино/
• ОСК "Морска градина"/1 футболно, 1 волейболно игрище; 1 тенис корт/
• ОСК "Аспарухов парк"/2 футболни, 1 волейболно, 1 баскетболно игрище/
• ОСК "Чайка"/1 футболно, 1 баскетболно игрище/
• СК "Технически университет"/1 футболно - стандартни размери, 3 футболни, 1 баскетболно игрище/
• Спортни игрища "Гранд спорт арена"
• СК "Тринити парк"/1 футболно, 1 волейболно, 1 баскетболно, 1 хандбално игрище; игрища за бадмингтон и футзал; 1 тенис корт; зала за фехтовка/
• СК "Простор"/тенис кортове; футболни, волейболни, баскетболни и хандбални игрища/
• СК "Локомотив"/футболен стадион + 3 футболни игрища; лекоатлетическа писта; щурмова стълба/
• СК "Спартак"/футболен стадион + 2 футболни игрища/
• Стадион "Варна" /в строеж/
• Стадион "Тича"
• Стадион "Владиславово" /в преизграждане/
• Плувен комплекс "Приморски"/2 открити, 1 закрит (в строеж) басейн; фитнес&спа център/
• Плувен комплекс "Младост" /дом "Младост"/
• Басейн "Делфини"
• Гребна база "Аспарухово"
• Конна база "Виница"
• Дворец на културата и спорта

Забележителности

Градът е част от Стоте национални туристически обекта на БТС с Археологически музей (Варна) и Военноморския музей.

• 
  Варненската астрономическа обсерватория и планетариум
• 
  "Фонтанът на Сирените" в Морската градина. Скулптор-Кирил Шиваров
• 
  Делфинариум Варна
• 
  Катедрален храм „Свето Успение Богородично“

Праисторически и антични

• Варненският некропол — най-старото златно съкровище в света

Римските терми на Одесос са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в страната и се намират в югоизточната част на днешния град, в близост до пристанището. Термите са изградени към края на II век. Според проучванията височината на сводестите конструкции е била над 20 м, а общата площ на съоръжението около 7000 кв. м. Баните са робитили до края на III век. През XIX век подземията на термите са ползвани като затвор. През 1892 година Стамболовистите затварят и изтезават в термите Петко войвода. В днешни дни през лятото в термите работи летен театър, изнасят се концерти.

Морска градина и други паркове

Със своите 850 декара Морската градина на Варна е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Нейното строителство е по проект на Антон Новак, чешки градинар-декоратор, поканен в града от Карел и Херман Шкорпил. В морската градина има Алея на възрожденците с паметници на бележити българи от Възраждането и националноосвободителните ни борби. На входа на Морската градина се намира паметник на Антон Новак. Неповторимостта и притегателната сила на Морската градина или Приморския парк се дължат и на съседството на морето, и на плавното преливане на морския ландшафт със зеленината на бреговата зона. Плитководието на Варненския залив и подхранването на брега от едрия пясъчник от срутищата на високия скат обуславят по-нататъшното разширяване на бреговата ивица навътре в морето. Средно на всеки квадратен метър от ската се падат пет квадратни метра, отвоювани в морето. Тази особеност на нарастване на Приморския парк към морето, както и развитието на морските спортове, го правят привлекателно и перспективно място за отдих и почивка.

В Морската градина са разположени Варненският Аквариум и Делфинариумът.

Така наречената и силно оспорвана от гражданите "Алея първа" /проект/ е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциумъат „Алея първа“ обединяващ всички концесионери на варненските плажове - „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ /групировката ТИМ/. От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площта от 118 декара на варненския бряг. Проектът се поддържа от държавната власт - всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество.,

В близост до Варна на площ от 13 207 декара се намира природният парк Златни пясъци със скалния Аладжа манастир. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк Витоша.

• Аспарухов парк
• Парк "Владислав Варненчик"
• Парк "Младост"
• Парк-паметник на българо-съветската дружба
• Университетска ботаническа градина – Варна
• Зоологическа градина

Храмове и манастири

Православните храмове са 14, а сред най-известните храмове в града са:

• Катедралата „Свето Успение Богородично“, един от неговите символи и четвърта по големина в страната (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София, Видинската катедрала „Св. Димитър“ и новопостроения храм в Смолян);
• Църквата „Св. Николай“ - на централната пешеходна улица,
• Църквата „Св. Параскева Петка“ (или само „Св. Петка“)
• Църквата „Св. Атанасий“ в непосредствена близост до Римските терми.

Към епархията принадлежат и 7 православни параклиса в града. В непосредствена близост до Варна са и два манастира: „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс и „Св. Димитър Солунски” в местността "Евксиноград". На около 30 км северозападно от Варна се намира действащият манастир "Св. Марина".

На 15 км североизточно от града се намира националният паметник на културата Аладжа манастир, създаден през XIII век.

Църква	Описание	Снимка
Катедрален храм „Успение на Пресвета Богородица“	На 9 ноември 1879 година Варненско-преславският митрополит Симеон свиква събор да избере осемчленна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и за построяването на църква и училище. По-късно — през 1880 година (на 22 август) - след тържествен молебен българският княз Александър I полага основния камък на съборната църква във Варна „Успение на Пресвета Богородица“	Файл:Theotokos Cathedralnight.jpg
„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“	Построен с дарението на Одеския жител, руски поданик Параскева Николау, родом от гр. Варна. Строежът на храма, заедно с болницата е започнат през 1859 година и продължава единадесет години.
„Света Параскева“	Построен през 1785 г. е вторият по старина варненски храм.
„Успение Богородично“	Най-старият запазен и действащ православен храм във Варна. Съществува от 1602 г.
„Света Петка Българска“	Най-голям след Катедралния.
„Свети Атанасий“	Старата митрополитска църква на града. Съществувала в средновековието, но в днешния си вид е построена през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм.
Свети Димитър	Градежът на сегашния храм св. Великомъченик Димитър Солунски чудотворец започва през 1902 г., и през следващите години е завършен основният му корпус. Камбанарията на черквата и притворната постройка са завършени едва през 1939 г.

Други

Статуя в парка на резиденция Евксиноград

Със своите 800 декара паркът резиденция Евксиноград е национален паметник на градинското и парковото изкуство. Неговите архитектурни и исторически паметници, както и неговото минало на духовен център, го правят желано място за посещение и отдих. Той е естествено продължение на Морската градина на север и връзка с парка на курорта Константин и Елена.

• Астрономическата обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ - Първият в България астрономически коплекс, открит през 1968 г. Комплексът се състои от астрономическа обсерватория, планетариум и кула. Намира се в централната част на Морската градина.
• Железопътната гара във Варна е изградена по проекта на железопътната гара в Бургас. Поради тази причина двете сгради са еднакви в архитектурното отношение.
• Фестивален и конгресен център

Личности

• Личности, свързани с Варна

Сред известните политици с варненски произход са Илко Ескенази (СДС), Александър Йорданов (СДС), Миглена Тачева (НДСВ), Даниел Вълчев (НДСВ), Николай Василев (НДСВ), Борислав Ралчев (НДСВ), Петър Димитров (БСП), Меглена Плугчиева (БСП).

Литература

• Константин Тотев, Валентин Плетньов: Византийско изкуство. Християнски реликви от Варненско XI-XIV век. Вyzаntinе аrt: Сhristiаn rеliсs frоm Vаrnа rеgiоn 11th-14th сеnturiеs. Варна, Славена, 2011.
• Симеон Кулиш: Варненската комуна (29 декември 1919 - 23 май 1921). Социално-икономически и политически аспекти. Битката между "Давид и Голиат". - Минало, 2011, № 3,
• Ангел Дюлгеров: Паралелни светове. Варна, Славена, 2011.
• Борислав Дряновски: Кметовете на Варна. Част 2: 1903-1923. Варна, Славена, 2011.
• Ангел Дюлгеров: Паралелни светове: Литературата на Варна. Десет очерка за съвременни български писатели. Варна, Славена, 2011.
• Петър Стоянов: Варна между двете световни войни 1919-1939. Варна, Стено, 2003.
• Томова, Красимира и Бозова, Тинка: Кметовете на Варна, Варна:МС, 2010. ISBN: 978-954-8493-12-3
• Пасков, Емил Величков: Варна — архитектура, архитекти, Варна : МС, 2009. ISBN: 978-954-92262-2-5

Външни препратки

• Повече от 10 онлайн уеб камери от Варна
• Уебсайт на Община Варна
• Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна
• Археологически музей Варна
• Младежкият фестивал на Варна "FunCity"
• Автогара Варна "Младост"
• Варна някога - стари снимки и пощенски картички
• Масов градски транспорт Варна - сайт с информация за автобусните превозвачи във Варна
• Варненска дигитална библиотека - дигитализирани периодични издания от края на ХIX и първата половина на XX век, както и колекции от снимки и пощенски картички — проект на РБ "Пенчо Славейков"

Източници

Тази статия е включена в списъка на избраните на 28 октомври 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.