Ацеталдехид: Разлика между версии
м Робот Добавяне: uz:Atsetaldegid |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
{{мъниче}} |
{{мъниче}} |
||
[[Категория:Алдехиди]] |
[[Категория:Алдехиди]] |
||
[[az:Asetaldehid]] |
|||
[[be:Ацэтальдэгід]] |
|||
[[be-x-old:Ацэтальдэгід]] |
|||
[[ca:Acetaldehid]] |
|||
[[cs:Acetaldehyd]] |
|||
[[da:Ethanal]] |
|||
[[de:Acetaldehyd]] |
|||
[[el:Αιθανάλη]] |
|||
[[en:Acetaldehyde]] |
|||
[[eo:Acetaldehido]] |
|||
[[es:Acetaldehído]] |
|||
[[et:Atseetaldehüüd]] |
|||
[[fa:استالدهید]] |
|||
[[fi:Asetaldehydi]] |
|||
[[fr:Éthanal]] |
|||
[[gl:Acetaldehido]] |
|||
[[hu:Acetaldehid]] |
|||
[[id:Asetaldehida]] |
|||
[[it:Acetaldeide]] |
|||
[[ja:アセトアルデヒド]] |
|||
[[ko:아세트알데하이드]] |
|||
[[la:Ethanal]] |
|||
[[lv:Acetaldehīds]] |
|||
[[mk:Ацеталдехид]] |
|||
[[nl:Aceetaldehyde]] |
|||
[[nn:Acetaldehyd]] |
|||
[[no:Acetaldehyd]] |
|||
[[pl:Aldehyd octowy]] |
|||
[[pt:Etanal]] |
|||
[[ro:Acetaldehidă]] |
|||
[[ru:Ацетальдегид]] |
|||
[[sk:Acetaldehyd]] |
|||
[[sl:Etanal]] |
|||
[[sr:Acetaldehid]] |
|||
[[sv:Acetaldehyd]] |
|||
[[uz:Atsetaldegid]] |
|||
[[zh:乙醛]] |
|||
Версия от 03:46, 12 март 2013
Ацеталдехидът, систематично наименование по IUPAC етанал, е органично съединение с формула CH3CHO. Представлява безцветна течност с характерна миризма и температура на кипене 20,80С. Разтворим във вода, етанол и етер. При окисляването му се получава оцетна киселина, а при редукцията му - етанол. При взаимодействие на две молекули ацеталдехид се получава алдол.
Естествено присъства в зрелите плодове, кафето и пресния хляб и се произвежда от растенията при нормалната обмяна на веществата в тях. Вероятно е най-добре познат като веществото, което предизивиква махмурлук.
В химическата промишленост ацеталдехидът се използва като междинно вещество при производството на оцетна киселина, оцетен анхидрид, n-бутанол, някои естери и няколко други химикали.
Само незначителни количества ацеталдехид съществуват в енолна форма, етенол с Keq = 6 × 10-5.[1]
Бележки
- ↑ Шаблон:En икона March, J. “Organic Chemistry: Reactions, Mechanisms, and Structures” J. Wiley, New York: 1992. ISBN 0-471-6010-2.
