Правна норма: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: fi:Oikeusnormi
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 26 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q216200.
Ред 27: Ред 27:
{{Право}}
{{Право}}
[[Категория:Право]]
[[Категория:Право]]

[[be:Норма права]]
[[ca:Norma jurídica]]
[[cs:Právní norma]]
[[de:Rechtsnorm]]
[[es:Norma jurídica]]
[[et:Õigusnorm]]
[[fa:هنجار حقوقی]]
[[fi:Oikeusnormi]]
[[fr:Règle de droit]]
[[gl:Norma xurídica]]
[[hr:Pravno pravilo]]
[[hu:Jogi norma]]
[[it:Norma giuridica]]
[[kk:Құқық нормасы]]
[[lt:Teisės norma]]
[[nl:Rechtsregel]]
[[nn:Rettsregel]]
[[no:Rettsregel]]
[[pl:Norma prawna]]
[[pt:Norma jurídica]]
[[ro:Normă de drept]]
[[ru:Норма права]]
[[sk:Právna norma]]
[[sr:Правне норме]]
[[sv:Föreskrift]]
[[uk:Норма права]]

Версия от 10:09, 12 март 2013

Правната норма е създадено и обезпечавано от държавата правно предписание от общозадължителен характер, правило за поведение на правните субекти. Тя е съвкупност от юридически права и задължения, регулиращи поведението на адресатите и отношенията между тях. Правните норми се приемат от компетентен държавен орган по установен от закона ред. Обезпечени с принудителната сила на държавата, тяхното неизпълнение води до настъпването на специфични принудителни юридически последици - санкции. [1]

Структура на правната норма

В структурата на повечето правни норми са включени три специфични елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат условията и предпоставките, при настъпването на които съответната норма ще бъде приложима. Диспозицията съдържа самото правило за поведение на правните субекти. В нея са определени правата и задълженията адресирани до субектите на правото. Санкцията посочва неблагоприятните последици, наказанията, които могат да настъпят за субекта, в случай че поведението му противоречи на правните предписания, т.е. не изпълнява правната норма.

Видове

Поради спецификата на правилата на поведение, които правните норми обхващат и регулират, те най-общо могат да бъдат разграничени на:

  • регулиращи - норми, обвързани с регулиращата функция на правото;
  • охранителни - обвързани с охранителната функция на правото;
  • задължаващи - съдържат изискване към субекта да извърши активно действие;
  • забраняващи - съдържат изискване към субекта да се въздържа от извършването на активни действия, т.е. да има пасивно поведение;
  • оправомощаващи - правото на субектите да действат в определени от самите тях рамки;
  • заповеднически (императивни) - определят като задължително определено правило за поведение (напр. нормата на чл.9 ал.1 от НК: "Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо");
  • диспозитивни - предоставят на правните субекти възможността сами да определят поведението си и се прилагат само ако това поведение не бъде определено. Нормата е на разположение (в диспозиция) на правния субект и той решава дали да се съобрази със съдържанието ѝ;
  • декларативни – съдържат правен принцип;
  • дефинитивни – съдържат легалното законово определение на дадено понятие;
  • препращащи – за правна икономичност препращат към разпоредбите на друга правна норма от същия нормативен акт;
  • бланкетни – препращат към разпоредбите на правна норма от друг нормативен акт;
  • оперативни - свързани с очертаване на действието на правните норми (влизане в сила, изменение, отмяна);
  • колизионни - норми, решаващи определен конфликт в правната материя, най-често прилагани в международното частно право.

Източници

  1. Основи на правото (книга първа), проф. д-р Емил Златарев и колектив, София, 2007, изд. "Сиела"