Съюз за народно движение

Съюз за народно движение Union pour un mouvement populaire
Ръководител(и)	Жан-Франсоа Копе
Основана	17 ноември 2002
Разформирована	30 май 2015 г.
Предшествана от	Сбор за Републиката
Седалище	Париж, Франция
Членове	143 000 души (2014)
Член на	Центристки демократичен интернационал Международен демократичен съюз Европейска народна партия
Идеология	Либерален консерватизъм
Полит. позиция	десен център
Група в ЕП	Европейска народна партия
Национално събрание	194 / 577
Сенат	125 / 343
Европейски парламент	24 / 72
Регионални съвети	331 / 1880
Сайт	http://www.lemouvementpopulaire.fr
Съюз за народно движение в Общомедия

Съюз за народно движение (СНД, Шаблон:Lang-fr, UMP, преди това със същата абревиатура на френски - Съюз за президентско мнозинство, Шаблон:Lang-fr) е дясноцентристка либералноконсервативна политическа партия във Франция.

Партията се управлява от колективно ръководство, след като председателят Никола Саркози е избран за президент на Франция.

История

Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голистскрс Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президенстските избори от май 2007 председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането му за президент. По време на мандата на Саркози партията няма председател, а се ръководи от генералния секретар - Пиер Меенери (2007), Патрик Деведжиан (2007-2008), Ксавие Бертран (2008-2010) и Жан-Франсоа Копе (2010-2012). През ноември 2012 година Копе е избран за председател на Съюза за народно движение, но резултатите от изборите се оспорват от неговите противници.

Програма

• В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската конституция след провала на референдумите за европейската конституция.
• В новото правителство на Франсоа Фийон е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския Home office, с което се цели промяна на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция).
• Увеличаване на университетската автономия - възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.
• Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus - „Работете повече, за да печелите повече“)
• Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
• Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
• Стимулиране на развитието на регионите.

На 14 януари 2007 г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (предишен премиер-министър на Франция) и Мишел Алио-Мари (министър на отбраната). Още един бивш министър-председател - Жан-Пиер Рафарен, го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран - министър на здравеопазването, Тиери Бретон - министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе - министър на бюджета, Филип Дуст-Блази - министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.

СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 - местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник Социалистическата партия - само 1. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент.

След поражението на президента Никола Саркози на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.