Мургаш (община Куманово): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MystBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fr:Mourgach
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 3 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3072590.
Ред 81: Ред 81:


[[Категория:Села в Община Куманово]]
[[Категория:Села в Община Куманово]]

[[fr:Mourgach]]
[[mk:Мургаш]]
[[sq:Mugrashi]]

Версия от 21:47, 13 март 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Шаблон:Селище в РМ инфо

Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф Хаджи Костадин.

Мургаш (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Куманово.

География

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица.

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[1]

В края на 19 век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Мургаш
  • Шаблон:BGR-флаг Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[6]

Външни препратки

Бележки

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  4. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.