Желязово: Разлика между версии

Желязово
	Желязово
	Желязово Координати: 42°28′49.67″ с. ш. 27°08′18.36″ и. д. / 42.480464° с. ш. 27.138435° и. д. Желязово
Общи данни
Население	146 души (15 март 2024 г.); 17,6 души/km²
Землище	8,32 km²
Надм. височина	37 m
Пощ. код	8106
Тел. код	05918
МПС код	А
ЕКАТТЕ	29249
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Камено; Жельо Вардунски ; (ГЕРБ; 2015)
	Желязово в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:17, 14 март 2013

Желязово е село в Югоизточна България. То се намира в община Камено, Област Бургас.

География

Първите жители на селото сварили околностите обрасла с гъста дъбова гора. Впоследствие с течение на времето гористата местност отстъпва мястото си, особено през първите години на ТКЗС-то, на обработваемите площи. Землището на с. Желязово е част от Бургаската низина. Характерно за нея са плодородните черноземни почви, главно смолници. Днес почти всичката земя на района се използва за селскостопански цели. По-голямата част от нивите бива заета със зърнени култури. Нетрайните зеленчукови насаждения са приоритет за повечето земеделски производители от с. Желязово, но в близко бъдеще се очаква да бъдат увеличени и площите с трайни такива.

История

До 1934 година името на селото е Демирдеш^[2], чийто буквален превод от турски означава "железен". До 1950-1960-те години в селото има само българи-християни, след което започват постепенно да се заселват турци-мюсюлмани предимно от община Руен, целта на които е да намерят по-добри условия за живот. Тук те активно участват и работят в структурата на тогавашното ТКЗС. Днес почти всяко семейство се занимава със зеленчукопроизводство.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Демирдеш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Жителите са мюсюлмани (по-голямата част) и християни. В наличие са молитвени домове за представителите и на двете религиозни общности.

Преди известно време е имало училище, детска градина, читалище. Днес все още съществува сградата на училището и детската градина.

Културни и природни забележителности

Както мюсюлманите така и християните в това село почитат и най-редовно празнуват религиозните си празници и обичаи. Населението с турска идентичнот е запазило част от народните си обичаи, които намират приложение само по време на сватби и религиозни празници. Например: носенето на специални носии от жените и девойките, провеждането по специален начин сватбеното мероприятие и др.

На един километър от селото се издига възвишението Русин камък, където човек може да направи една приятна разходка с приятели и да види селото от високо. А ако красивият залез има някакво значение за вас, това е мястото да му се насладите. Покрай селото се извива Русокастренската река, където има условия за риболов. Не далеч от селото има дъбова гора.

Личности

Родени в Желязово

Стоян Попов (р. 1933), оперен певец

Починали в Желязово

Ямо Стпкчев - Гагавузина (1858 - 1927), български революционер от ВМОРО, роден в Карахлия, Бабаескийско, четник при Лазар Маджаров през 1903 година^[4]

Галерия

Храм „Свети Димитър“ в селото.
Кметството на Желязово.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.25

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[3] „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.

[4] Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.25

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 == География ==
-Първите жители на селото сварили околностите обрасла с гъста дъбова гора. Впоследствие с течение на времето гористата местност отстъпва мястото си, особено през първите години на ТКЗС-то, на обработваемите площи. Землището на с. Желязово е част от Бургаската низина. Характерно за нея са плодородните черноземни почви, главно смолници. Днес почти всичката земя на района се използва за селскостопански цели. По-голямата част от нивите бива заета със зърнени култури. Нетрайните зеленчукови насаждения са приоритет за повечето земеделски производители от с. Желязово, но в близко бъдеще се очаква да бъдат увеличени и площите с трайни такива.
+Първите жители на селото сварили околностите обрасла с гъста дъбова гора. Впоследствие с течение на времето гористата местност отстъпва мястото си, особено през първите години на ТКЗС-то, на обработваемите площи. Землището на с. [[Желязово]] е част от [[Бургаска низина|Бургаската низина]]. Характерно за нея са плодородните [[черноземни почви]], главно смолници. Днес почти всичката земя на района се използва за селскостопански цели. По-голямата част от нивите бива заета със зърнени култури. Нетрайните зеленчукови насаждения са приоритет за повечето земеделски производители от с. Желязово, но в близко бъдеще се очаква да бъдат увеличени и площите с трайни такива.
 == История ==