Сава Пенев: Разлика между версии
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| роден-дата=около [[1851]] |
| роден-дата=около [[1851]] |
||
| роден-място=[[Търново]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Търново]], днес [[България]] |
||
| починал-дата= |
| починал-дата={{Дата на смърт|1916|1|25|1}} |
||
| починал-място=[[Свищов]], [[България]] |
| починал-място=[[Свищов]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
||
[[Категория:Ботеви четници]] |
[[Категория:Ботеви четници]] |
||
[[Категория:Родени във Велико Търново]] |
|||
[[Категория:Починали в Свищов]] |
|||
Версия от 15:02, 14 март 2013
| Сава Пенев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
около 1851
|
|---|---|
| Починал | |
| Сава Пенев в Общомедия | |
Сава Пенев Рашев е български революционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Роден е в Търново през 1851. Съратник на Васил Левски и член на Търновския революционен комитет. Баща му притежавал хан, в който отсядали революционни дейци и провеждали тайни съвещания. Активно участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875. След неуспеха му е заловен от турските власти, но успява да избяга в Румъния. Участва в заседанието на Гюргевския революционен комитет.
Включва се в четата на Христо Ботев и участва активно в сраженията на Милин камък и Околчица. Един от малцината, които присъстват на гибелта на Христо Ботев на 20 май 1876.
След смъртта на войводата, Сава Пенев се включва в гупата на Никола Войновски, която се поема на изток в Стара планина. На 13 юни Войновски е смъртно ранен от засада и умира в местността "Каш Кара" край с. Чифлик в Троянския балкан. Другите четирима - Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитър Тодоров-Димитрото и Стоян Господински-Ловчалийчето, продължават да търсят спасение и стигат между селата Шипково и Бели Осъм. Тук са предадени от братята Пенчо и Петър Багоша, примамили ги в един изоставен хан. Те са обкръжени от турците и при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето се самоубива, за да остане верен на четническата клетва, а останалите са навързани в синджири и отведени в Троян, а после в Ловеч. В Ловешкият затвор се срещат с Захари Стоянов и заедно са конвоирани до Търново[1]. Те са осъдени на смърт, като по-късно присъдата им била заменена с "доживотен затвор в окови" в крепостта "Сен Жан Д' Акр", където остават до 19 май 1878 г.
След Освобождението Сава Пенев участва като доброволец в Сръбско-българската война. Оженил се през 1884 г. и отгледал пет деца, сред които двама генерали. Умира през 1916 г.
Любопитно
В архива му е намерена оригинална снимка с автограф на Васил Левски. Фотографията е открита съвсем случайно през 1959 година при изследователска работа на специалисти от Великотърновския музей в дома на сина му - Богдан Пенчев.
Външни източници
Знаме - сайт за великите българи