Царево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 20 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q147938 (translate me)
Angilari (беседа | приноси)
Ред 159: Ред 159:
* [http://tzarevo.net/ Община Царево]
* [http://tzarevo.net/ Община Царево]
* [http://tsarevo-foto.hit.bg Панорамни снимки от полуострова при Василико]
* [http://tsarevo-foto.hit.bg Панорамни снимки от полуострова при Василико]
* [http://weather-webcam.eu/online-webcam-kamera-weather-carevo Уеб камера от Царево]

{{Община Царево}}
{{Община Царево}}
{{Градове в Област Бургас}}
{{Градове в Област Бургас}}

Версия от 02:58, 15 март 2013

Царево
Общи данни
Население5902 души[1] (15 март 2024 г.)
168 души/km²
Землище35,179 km²
Надм. височина0 m
Пощ. код8260
Тел. код0590
МПС кодА
ЕКАТТЕ48619
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Царево
Марин Димов
(ГЕРБ; 2023)
Адрес на общината
ул. „Хан Аспарух“ 36
п.к. 8260
тел.: 0550/5 50 10
website: www.tzarevo.net
е-поща: cityприtzarevo.net
Уебсайтtzarevo.net
Царево в Общомедия

Ца̀рево, известен в миналото като Василико̀ и Мичу̀рин, е малко градче в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево.

География

Местоположение

Поглед към южния полуостров

Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия 502 м надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.

Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.

Релеф

Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видовелаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.

Флора и фауна

Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.

Климат

  Климатични данни за Царево 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 3,4 4,1 6,2 10,5 15,5 20,2 22,7 23,0 19,8 15,3 10,9 6,2 13,1
Средни месечни валежи (mm) 67 53 57 45 46 42 27 29 44 77 88 80 655
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227.

История

Известните имена на селището в писаната история са следните: Царево, Василико (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г) Царево (до 1950 г.), Мичурин (до 1991 г.)

След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската война — 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия.През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

В началото на осемдесетте години на XIX век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на XIX век.

Население

Брой на населението

Религии

Църквата "Св. цар Борис Михаил"

Населението на града изповядва източноправославното християнство.

Политика

Кмет

Георги Лапчев

Общински съвет

Побратимени градове

Икономика

Характеристика

Дърводобива е отрасълът с най-стара история в Царево.

Тук е построен големият български кораб от дървен материал - „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил само до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки.

Друг отрасъл, застъпен в града е дървообработването.

Транспорт

Медии

Радио

В Царево свободно се приемат: Power FM (88.0), Христо Ботев (90.8), Хоризонт (102.2), БГ Радио (102.9) и Алфа (105.5).

Здравеопазване

Култура и свободно време

Забележителности

Църквата „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г. На същото място е съществувала и по-стара църква с име "Света Троица". За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали една икона на Свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и една на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс долавяме в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи: Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датирани от 1895 г. Тук може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.

Редовни събития

Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото се провеждат Дните на Нептун. По традиция, през месец август се провежда Фестивалът на мановия мед.

Спорт

Един от най-практикуваните спортове в града са волейболът и футболът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства.

Кухня

Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.

Личности

Източници

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.

Външни препратки