Царево: Разлика между версии
м Bot: Migrating 20 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q147938 (translate me) |
|||
Ред 159: | Ред 159: | ||
* [http://tzarevo.net/ Община Царево] |
* [http://tzarevo.net/ Община Царево] |
||
* [http://tsarevo-foto.hit.bg Панорамни снимки от полуострова при Василико] |
* [http://tsarevo-foto.hit.bg Панорамни снимки от полуострова при Василико] |
||
* [http://weather-webcam.eu/online-webcam-kamera-weather-carevo Уеб камера от Царево] |
|||
{{Община Царево}} |
{{Община Царево}} |
||
{{Градове в Област Бургас}} |
{{Градове в Област Бургас}} |
Версия от 02:58, 15 март 2013
Царево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 5902 души[1] (15 март 2024 г.) 168 души/km² |
Землище | 35,179 km² |
Надм. височина | 0 m |
Пощ. код | 8260 |
Тел. код | 0590 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 48619 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
Адрес на общината | |
ул. „Хан Аспарух“ 36 п.к. 8260 тел.: 0550/5 50 10 website: www.tzarevo.net е-поща: citytzarevo.net | |
Уебсайт | tzarevo.net |
Царево в Общомедия |
Ца̀рево, известен в миналото като Василико̀ и Мичу̀рин, е малко градче в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево.
География
Местоположение
Град Царево е разположен на полуостров. Бреговата ивица е много разчленена. На юг от града се намира връх Папия 502 м надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е прекрасна.
Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района.
Релеф
Морската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове — лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките.
Флора и фауна
Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците.
Климат
Климатични данни за Царево | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Средни температури (°C) | 3,4 | 4,1 | 6,2 | 10,5 | 15,5 | 20,2 | 22,7 | 23,0 | 19,8 | 15,3 | 10,9 | 6,2 | 13,1 |
Средни месечни валежи (mm) | 67 | 53 | 57 | 45 | 46 | 42 | 27 | 29 | 44 | 77 | 88 | 80 | 655 |
Източник: Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 227. |
История
Известните имена на селището в писаната история са следните: Царево, Василико (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г) Царево (до 1950 г.), Мичурин (до 1991 г.)
След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската война — 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия.През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
В началото на осемдесетте години на XIX век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на XIX век.
Население
Брой на населението
Религии
Населението на града изповядва източноправославното християнство.
Политика
Кмет
Георги Лапчев
Общински съвет
Побратимени градове
Икономика
Характеристика
Дърводобива е отрасълът с най-стара история в Царево.
Тук е построен големият български кораб от дървен материал - „Горянин“. С навлизането на новите материали отрасълът се е свил само до производство на рибарски лодки и скутери, спасителни лодки.
Друг отрасъл, застъпен в града е дървообработването.
Транспорт
Медии
- Радио
В Царево свободно се приемат: Power FM (88.0), Христо Ботев (90.8), Хоризонт (102.2), БГ Радио (102.9) и Алфа (105.5).
Здравеопазване
Култура и свободно време
Забележителности
Църквата „Успение Богородично“ самотно се извисява на южния полуостров на града. Построена е през 1831 г., но сегашният ѝ архитектурен образ датира от 1895 г. На същото място е съществувала и по-стара църква с име "Света Троица". За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в. Те са от ръката на зографа Йоан от Ахтопол. Форматът на тези икони е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар такъв. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду. До нас са достигнали една икона на Свети Никола (1805 г.), патрон на моряците и рибарите, и една на Иван Кръстител, почтително надписана от зографа Йоан. Влияние на западния Ренесанс долавяме в сюжета „Архангел Михаил върху главата на Сатаната“. Към описаните образци на странджанската иконна живопис в царевската църква „Света Троица“, трябва да се добавят и творбите на едни от последните зографи: Г. Поликсоиду, нарисувал още една „Света Троица“, както и „Успение Богородично“, „Богородица“, „Иисус Христос” и „Архангел Гавраил” и „Богородица” на олтарните двери, датирани от 1895 г. Тук може да се види и иконата „Свети Спиридон“ от ръката на Иерудиу Зографоозлу, носеща белезите на залязващото иконописно изкуство.
Редовни събития
Всяка година в края на май в общината се провеждат празници на изкуствата, а през лятото се провеждат Дните на Нептун. По традиция, през месец август се провежда Фестивалът на мановия мед.
Спорт
Един от най-практикуваните спортове в града са волейболът и футболът. В историята на училището има записани победи в няколко републикански първенства.
Кухня
Веян паламуд, солен барбун, чироз (в миналото от черноморска скумрия), чорба от калканска глава, маринован паламуд.
Личности
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.833.
Външни препратки
|
|