Арагонска корона

Земите на Корона Арагон

Арагонската корона (Шаблон:Lang-es) е трайна персонална уния на различни територии, обединени под властта на кралете на Арагон, която съществува между 1164 г. и 1707 г.

Между 14 и 15 в., когато унията се намира в зенита на своето могъщество, Арагонската корона се превръща в истинска таласократия. По-голяма част от владенията ѝ нямат пряка сухопътна връзка и са разделени от големи водни пространства, което е причина за превръщането на унията в една от водещите военноморски сили в Средиземно море. Отделните владения на короната не са обединени политически освен на нивото на монарха. От съвременна гледна точка Корона Арагон функционира повече като конфедерация, отколкото като единна държава.

Герб на Арагонската корона

Земи на Арагонската корона

• Кралство Арагон
• Графство Барселона - формира унията с Кралство Арагон през 1162 г., когато и двете владения са наследени от Алфонсо II Арагонски, син на арагонската кралица Петронила и графа на Барселона Реймонд IV Беренгар.
• Кралство Валенсия - присъединено към короната на 9 октомври 1237 г. от крал Хайме I Завоевателя.
• Каталуния - присъединена към Корона Арагон през 1285 г. след подписването на договора от Корбейл между Франция и арагонския крал Хайме I.
• Кралство Сицилия - присъединява се към Корона Арагон през 1285 г. след като местните житили въстанали срещу управляващия дотогава Карл I Анжуйски (30 март 1282 - т.н Сицилианска вечерня) и обявили за владетел на Сицилия крал Педро III Арагонски, който подпомогнал с войски въстаниците и през 1285 окончателно прогонил Карл I от Сицилия и присъединил острова към владенията си.
• Кралство Сардиния и Корсика - включват се в Арагонската уния през 1297 след като папа Бонифаций VIII издава инвеститура на крал Хайме II за управлението им.
• Кралство Майорка - присъединено към Корона Арагон през 1344 г.
• Херцогство Морея и Неопатрия - стават владения на Корона Арагон през 1381 след склюването на брак между Мария Сицилианска и Педро IV Арагонски
• Неаполитанско кралство - завладяно от Алфонсо V Арагонски през 1442 г.

През 1469 г. арагонският крал Фердинанд II Арагонски и кралицата на Кастилия и Леон Изабела Кастилска сключват династичен брак и обединяват владенията си, поставяйки началото на Испанската монархия. Съгласно условията на брачния договор Кастилия и Корона Арагон запазват своето самоуправление, своите институции и традиции. Обединението им е завършено през 1516 г., когато Карл V наследява короните на Арагон и Кастилия и обединява целия Иберийски полуостров под своя власт с изключение на Португалия.

Арагонската корона и нейните институции са отменени след Войната за испанското наследство (1702-1713), когато с декретите от Нуева Планта Арагон и останалите земи в короната му са превърнати в обикновени испански провинции, подчинени на централната испанска администрация.

Християнски държави на Иберийския полуостров от Реконкистата до наши дни
Португалия	Кралство Испания 1516-
	Кастилска корона 1230-1715				Кралство Навара 824-1513	Арагонска корона 1162–1716
	Кралство Галисия 910-1157	Кралство Астурия 718-925	Кралство Леон 913-1230	Кралство Кастилия 850-1479		Кралство Арагон 1035-1707	Графство Барселона 801–1162	Кралство Валенсия 1238–1707	Кралство Майорка 1231-1715