Ергативно-абсолютивен строй: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: mk:Ергатив |
|||
Ред 21: | Ред 21: | ||
[[Категория:Падежи]] |
[[Категория:Падежи]] |
||
[[an:Ergativo]] |
|||
[[br:Troad ergativel]] |
|||
[[ca:Cas ergatiu]] |
|||
[[cs:Ergativ]] |
|||
[[da:Ergativ]] |
|||
[[de:Ergativ]] |
|||
[[en:Ergative case]] |
|||
[[eo:Ergativo]] |
|||
[[es:Caso ergativo]] |
|||
[[eu:Ergatibo]] |
|||
[[ext:Ergativu]] |
|||
[[fi:Ergatiivi]] |
|||
[[gl:Ergativo]] |
|||
[[hu:Ergativus]] |
|||
[[id:Ergativus]] |
|||
[[it:Ergativo]] |
|||
[[ja:能格と絶対格]] |
|||
[[ko:능격]] |
|||
[[la:Ergativus]] |
|||
[[mk:Ергатив]] |
|||
[[nl:Ergatief]] |
|||
[[pl:Ergatyw]] |
|||
[[pt:Caso ergativo]] |
|||
[[ru:Эргатив]] |
|||
[[sv:Ergativ]] |
|||
[[vec:Ergativo]] |
|||
[[zh:作格]] |
|||
[[zh-classical:作格]] |
Версия от 15:47, 17 март 2013
Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Според строежа на изречението езиците в света се разделят на две основни групи - номинативни и ергативни.
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинския език. За номинативните езици като основа се явява извършителят на действието (агенс). В повечето от случаите той е подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен от предлог: "Вася лови риба". Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици. За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието). Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието -k след определителния член (-а): hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж. В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
Предполагаема история на ергативните системи
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог. Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
Следи от ергативни форми в съвременните езици
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. Във френския и испанския език също има подобни конструкции: "Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "харесват МИ цветята". В японския език ергативната следа се наблюдава в конструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.