Сюзан Валодон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zorrobot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Промяна: ru:Сюзанна Валадон
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 23 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q156889.
Ред 53: Ред 53:
[[Категория:Френски художници]]
[[Категория:Френски художници]]
[[Категория:Хора от Лимузен]]
[[Категория:Хора от Лимузен]]

[[br:Suzanne Valadon]]
[[ca:Suzanne Valadon]]
[[de:Suzanne Valadon]]
[[en:Suzanne Valadon]]
[[eo:Suzanne Valadon]]
[[es:Suzanne Valadon]]
[[fi:Suzanne Valadon]]
[[fr:Suzanne Valadon]]
[[he:סוזאן ואלאדון]]
[[hu:Suzanne Valadon]]
[[it:Suzanne Valadon]]
[[ja:シュザンヌ・ヴァラドン]]
[[la:Susanna Valadon]]
[[lb:Suzanne Valadon]]
[[mk:Сузан Валадон]]
[[nl:Suzanne Valadon]]
[[no:Suzanne Valadon]]
[[pl:Suzanne Valadon]]
[[pt:Suzanne Valadon]]
[[ro:Suzanne Valadon]]
[[ru:Сюзанна Валадон]]
[[sr:Сузана Валадон]]
[[sv:Suzanne Valadon]]

Версия от 22:10, 18 март 2013

Сюзан Валодон
Suzanne Valadon
френска художничка

Родена
Bessines-sur-Gartempe, Франция
Починала
ПогребанаФранция
Активен периодот 1870 г. до 1938 г.
ПсевдонимSuzanne Moussis[1]
Suzanne Utter[1]
Семейство
ПартньорЕрик Сати (1893)[2]
Подпис
Сюзан Валодон в Общомедия

Сюзан Валодон (Шаблон:Lang-fr, 23 септември 18657 април 1938) е френска художничка. През 1894 г. Валодон става първата жена-художник приета в Société Nationale des Beaux-Arts.

Биография

Мари-Клементин Валодон (Marie-Clémentine Valadon) е родена в Bessines-sur-Gartempe, Haute-Виена, Франция. Дъщеря е на неомъжена перачка. Сюзан Валодон става циркова акробатка на петнадесетгодишна възраст, но година по-късно падане от трапец слага край на кариерата ѝ.

В Монмартър, квартал на Париж, тя се увлича по изкуството. Пъвроначално работи като модел, а след това се превръща във виден художник. Докато позира на майсторите, тя няблюдава и изучава техниките им.

Сюзан Валодон в „Махмурлукът“ на Тулуз Лотрек, 1883

Тя работи за художници като Анри дьо Тулуз-Лотрек (който ѝ дава уроци по рисуване), Пиер-Огюст Реноар и Пиер-Сесил Пюви дьо Шаван и е известно, че е имала интимна връзка с първия. Сюзан се сприятелява с Едгар Дега, който е очарован от смелите ѝ линеарни скици и добри картини, купува нейни произведения и окуражава опитите ѝ.

Валодон е героиня в картината на Реноар „Танц в Бугивал“ (Dance at Bougival) от 1883, същата година в която тя позира за „Градски танц“ (City Dance). През 1885 Реноар отново рисува неин портрет „Момиче сплита косата си“ (Girl Braiding Her Hair), където са изобразени главата ѝ и раменете в профил. Валодон често посещава баровете и таверните на Париж заедно със своята компания художници. През 1889 Тулуз-Лотрек я рисува като главна фигура в „Махмурлукът“ (The Hangover).

Тя ражда син през 1883 г. и без да открива самоличността на бащата, кръщава детето Морис Валодон. По късно бащински грижи за сина ѝ полага близък приятел на художничката — Мигел Утрило Морлис, който е собственик на кръчмата Auberge du Clou. Посетители на заведението са местни хора, търговци, работници и артистите от бохемското общество в Монмартър. Таверната също има театър на сенките, помещаващ се в мазето. Мигел измисля сценария на постановките, конструкциите и сценографията. Сюзан Валодон възпитава сина си и го учи да рисува. Той става един от най-известните артисти в Монмартър с името Морис Утрило.

Сюзан Валодон рисува натюрморти, портрети, цветя и пейзажи. Известна е с ясно установена композиция и звънливи цветове в творбите си. Тя е прочута най-вече със своите откровени голи женски фигури.

Първата ѝ изложба е в началото на 90-те години на деветнадесети век, съставена предимно от портрети. Измежду тях има портрет на композитора Ерик Сатие, с котото тя има шестмесечна връзка от 1893. Влюбен, Сатие ѝ предлага брак още в първата им вечер прекарана заедно. За Сатие интимността във връзката му с Валодон е единствената подобна в живота му. След като се разделят, той остава с, както казва: „ нищо освен ледена самота, която запълва главата с празнота и сърцето с мъка“

Свободомислеща и разкрепостена, Сюзан Валодон носи корсаж от моркови и отглежда коза в студиото си, която да изяжда лошите ѝ рисунки. Перфекционист, тя работи по картини в продължение на 13 години, преди да ги покаже. Тя работи също с пастели. Въпреки финансовия ѝ успех и спечеленото признание за артистичните ѝ постижения, нейната слава е засенчена от сина ѝ.

Бракът ѝ с борсовия посредник Пол Мосис от 1896 приключва през 1909, когато Валодон напуска Мосис заради художник два пъти по-млад от нея Андре Утер. Тя се омъжва за Утер, но и този брак не е последният.

Сюзан Валодон умира на 7 април 1938 г. в Париж. Сред присъстващите на погребението близки, приятели и колеги са Пабло Пикасо, Жорж Брак и Андре Дерен.

Днес някои от картините ѝ могат да се видят в Центъра Жорж Помпиду (Centre Georges Pompidou) в Париж, в Музея на Изящното изкуство в Гренобъл и в музея „Метрополитан“ (Metropolitan Museum of Art) в Ню Йорк.

Роман посветен и разказващ за живота ѝ е издаден през 2001 г. от писателката Elaine Todd Koren, озаглавен Suzanne: of Love and Art.

Източници

  • Rose, June (1999). Suzanne Valadon: the Mistress of Montmartre. New York: St. Martin's. ISBN 0-312-19921-X

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Suzanne Valadon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. а б ola2002153901 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. Уикипедия на каталонски език.