Янко Забунов: Разлика между версии
м Робот Добавяне: sr:Јанко Забунов |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| починал-дата=[[19 декември]] [[1909]] |
| починал-дата=[[19 декември]] [[1909]] |
||
| починал-място= |
| починал-място= |
||
| още= |
|||
{{Депутат-България|11о=1|12о=1}} |
|||
}} |
}} |
||
'''Янко Станков Забунов''' е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. Завършва първоначалното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище през 1886 г. Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890- |
'''Янко Станков Забунов''' е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. Завършва първоначалното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище през 1886 г. Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1891 г. следва агрономство в Австрия<ref>Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 230</ref>. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор (1894-1895). От 10 януари 1894 г. издава сп. "Орало" (6 броя). Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). Редактор на в. "Земеделска защита" от 6 септември 1899 г. На 14 декември 1899 г. Забунов напуска държавната служба и се отдава изцяло на земеделското движение. На Учредителния конгрес на Българския Земледелски Съюз в Плевен (28 - 30 декември 1899 г.) е приет устав на БЗС, а Забунов е избран за председател на Централния Управителен Комитет на БЗС (до 1902 г.). На II конгрес на БЗС в София (3 - 5 декември 1900) Забунов, подкрепян от неговото крило, е против политизирането на съюза, но той участва в изборите за XI Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Депутат в XI ОНС (1901) и XII ОНС (1902). На III конгрес на БЗС в София (12 - 14 октомври 1901) БЗЦ е преименуван на [[Български земеделски народен съюз]] и е обявен за политико-икономическа организация. На IV конгрес на БЗНС в Шумен (5 - 8 октомври 1902) за нов председател на БЗНС е избран [[Димитър Драгиев]]. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и се връща на поста директор на Плевенското винарско училище. На 1 януари 1909 г. училището е затворено и Забунов е уволнен без право на пенсия и става държавен агроном в Плевен. |
||
Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на |
Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на БЗНС, но приема наложилото се решение за неговия политически и партиен характер. Той остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията. Забунов оказва влияние на по-младите земеделски политици [[Александър Стамболийски]] (ученик на Забунов в Плевен) и [[Александър Димитров]]. По идея на Забунов [[Трифон Зарезан]] е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква,общ.Средец,обл.Бургас има негов паметник в знак на признателност. |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 18: | Ред 23: | ||
* [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_07_07.htm Тодор Петров, Създаване на БЗНС] |
* [http://www.rdp-bg.org/rd/pv_07_07.htm Тодор Петров, Създаване на БЗНС] |
||
{{СОРТКАТ:Забунов, Янко}} |
|||
[[Категория:Български политици (1878-1918)]] |
|||
Роден е в с.Желязково, днес с.Момина църква, община Средец |
|||
[[sr:Јанко Забунов]] |
[[sr:Јанко Забунов]] |
Версия от 19:12, 19 март 2013
Янко Забунов | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Народен представител в: XI ОНС XII ОНС |
Янко Станков Забунов е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. Завършва първоначалното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище през 1886 г. Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1891 г. следва агрономство в Австрия[1]. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор (1894-1895). От 10 януари 1894 г. издава сп. "Орало" (6 броя). Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899). Редактор на в. "Земеделска защита" от 6 септември 1899 г. На 14 декември 1899 г. Забунов напуска държавната служба и се отдава изцяло на земеделското движение. На Учредителния конгрес на Българския Земледелски Съюз в Плевен (28 - 30 декември 1899 г.) е приет устав на БЗС, а Забунов е избран за председател на Централния Управителен Комитет на БЗС (до 1902 г.). На II конгрес на БЗС в София (3 - 5 декември 1900) Забунов, подкрепян от неговото крило, е против политизирането на съюза, но той участва в изборите за XI Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Депутат в XI ОНС (1901) и XII ОНС (1902). На III конгрес на БЗС в София (12 - 14 октомври 1901) БЗЦ е преименуван на Български земеделски народен съюз и е обявен за политико-икономическа организация. На IV конгрес на БЗНС в Шумен (5 - 8 октомври 1902) за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев. Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и се връща на поста директор на Плевенското винарско училище. На 1 януари 1909 г. училището е затворено и Забунов е уволнен без право на пенсия и става държавен агроном в Плевен.
Янко Забунов поддържа в началото на дейността си професионално-просветния характер на БЗНС, но приема наложилото се решение за неговия политически и партиен характер. Той остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията. Забунов оказва влияние на по-младите земеделски политици Александър Стамболийски (ученик на Забунов в Плевен) и Александър Димитров. По идея на Забунов Трифон Зарезан е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква,общ.Средец,обл.Бургас има негов паметник в знак на признателност.
Източници
- ↑ Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 230