Идилия: Разлика между версии
Ред 22: | Ред 22: | ||
{{литература-мъниче}} |
{{литература-мъниче}} |
||
[[ca:Ègloga]] |
|||
[[de:Idyll]] |
|||
[[en:Idyll]] |
|||
[[es:Égloga]] |
[[es:Égloga]] |
||
[[fi:Eclogae]] |
|||
[[fr:Idylle]] |
|||
[[gl:Égloga]] |
|||
[[he:אידיליה]] |
|||
[[hu:Idill]] |
|||
[[io:Eklogo]] |
|||
[[it:Idillio]] |
|||
[[ja:アイディル]] |
|||
[[ka:იდილია]] |
|||
[[lt:Idilė]] |
|||
[[lv:Idille]] |
|||
[[nl:Idylle]] |
|||
[[pt:Écloga]] |
|||
[[ru:Идиллия]] |
|||
[[sl:Idila]] |
|||
[[sv:Idyll]] |
|||
[[tr:Eglog]] |
|||
[[uk:Ідилія]] |
Версия от 21:53, 21 март 2013
Идилията (от старогръцки език: εἰδύλλια, малка картина) е кратка поема, описваща прост и непринуден живот, написана в стила на кратките пасторални поеми от Теокрит - „Идилии“. По-късно се появяват други подобни творби от разнообразни автори като например римските поети Виргилий и Катул, италианския поет Джакомо Леопарди и английския поет Алфред Тенисън („Идилии на краля“).
Идилията може също да бъде определен вид картина, по принцип представяща селяни и техните животни в провинциална обстановка. Това представлява хармоничният съюз между човек, животно и околна среда, което пречи на картината да е просто пейзаж или рисунка на животни, или портрет. Природата е представена по реалистичен начин.
Обектите на тези картини са селяни в техните нецивилизовани условия, представящи наивността им и щастливия живот, който водят въпреки или може би заради нея. Подходът към изобразяването не е хумористичен, а емоционален, понякога дори сантиментален.
Примери
Примери за идилии са:
- „Идилии на краля“ - Алфред Тенисън
- „Херман и Доротея“ - Йохан Волфганг фон Гьоте
- „Snow-Bound: A Winter Idyl“ - Джон Уитиър
- „Самотната жътварка“ - Уилям Уърдсуърт