Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 2 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q3656253.
Ред 35: Ред 35:
[[Категория:Велики Преслав]]
[[Категория:Велики Преслав]]
[[Категория:История на Община Велики Преслав]]
[[Категория:История на Община Велики Преслав]]

[[en:Palace of Omurtag]]
[[es:Palacio de Omurtag]]

Версия от 03:49, 22 март 2013

Копие на Чаталарския надпис в музея на град Плиска
Една от църквите в района на аула

Аулът на кан Омуртаг е български дворец, изграждането на който се свързва със строителните дейности на кан Омуртаг. Той е произведение на Плисковско-Преславската култура. Смята се, че това е дворецът, споменат в Чаталарския надпис. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV-V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита църква от IV в. със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по българските земи.

Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на ст. н. с. Вера Антонова и ст. н. с. Цветана Дремсизова-Нелчинова от Народния музей - гр. Коларовград (Регионален исторически музей - гр. Шумен) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. Тодор Балабанов от филиала на Археологическия институт към БАН в гр. Шумен.

Разположение

Аулът е разположен в местността „Хисар кале“ в землището на община Велики Преслав на около 2 km южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 km от градовете Шумен и Велики Преслав. До него се достига по черен път обслужващ по-скоро местните земеделски стопани отколкото археологическия обект. Освен указателните табели по пътя между Велики Преслав и Шумен липсват други такива, които да насочват към двореца. С изключение на един от обектите мястото е необлагородено и в процес на археологическо проучване.

Готски период

Голямата архиепископална църква разкрита под могила

Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. Тодор Балабанов. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в България. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век.

Български период

Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на кан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска. Южната част на голямата готска църква е пресечена от палисада. Разкрито е пространство около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Открит е каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. Открити са и кости на кучета и зайци вероятно принесени в жертва. Все още не е изяснена ролята на аула във военната система на първата българска държава.

Литература

Източници

Външни препратки