Инфекциозна болест

Инфекциозната болест е нозологично обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговата еволюция. Понятието инфекция произлиза от латинската дума inficio - нещо вредно, гниещо, и infectio - заразяване. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието #виж инфекция. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.

История

Описание на редица инфекциозни заболявания като чума, холера, тифове, тетанус, жълтеница и други се срещат още в древността в съчиненията на Хипократ, Гален, в Библията, в староиндийските Веди, в писмените произведения на китайската медицина. За пръв път през 1546 г. италианският лекар G. Fracastoro заговаря за „заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек“. С епохалните открития на Loewenhook се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната микробиология. В края на 19 век се откриват и първите вируси, но съвременната вирусология започва от тридесетте години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести - полиомиелит, дифтерия, тетанус, вариола и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната инфектология. Преподаването на инфекциозните болести в България започва през 1947] г. като отделна дисциплина, със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София, с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища - в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.

Основни понятия

• Инфекция - това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.
• Инфекциозен процес - това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите токсични и други продукти).
• Суперинфекция - дължи се на повторно заразяване със същия патоген при неоздравял болен.
• Реинфекция - дължи се на заболяване от същия причинител скоро след оздравяване.
• Смесена инфекция - заболяването е причинено от 2 или повече патогена.
• Вторична инфекция - в хода на една инфекция се прибавя втора, причинена от друг микроорганизъм.
• Миксиинфекция - едновременно боледуване от инфекциозно и неинфекциозно заболяване.
• Ендогенна инфекция - заболяването е причинено от микроорганизми, които се намират в макроорганизми (от нормалната, условно патогенна флора).
• Вътреболнична инфекция - заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.

Видове инфекции

• Въздушно-капкови инфекции - варицела, морбили, епидемичен паротит, грип, скарлатина, дифтерия, коклюш, менингококова инфекция, туберкулоза, рубеола, вариола по маймуните, легионелоза.
• Чревни инфекции - полиомиелит, вирусен хепатит А, ротавирусен гастроентерит, холера, коремен тиф, шигелози, колиентерити, салмонелози, бруцелоза, орнитоза, лептоспирози, кампилобактериоза, псевдотуберкулоза, йерсиниози, ботулизъм.
• Трансмисивни инфекции - петнист тиф, болест на Брил-Цинсер, възвратен тиф, волинска треска, малария, висцерална лайшманиоза, вирусни енцефалити, вирусни хеморагични трески, вирусни трески, лаймска болест, чума, туларемия, ку-треска, марсилска треска, американска кожна лайшманиоза.
• Инфекции на външните покривки - трахома, инфекциозни дерматози, билхарциози, анкилостомидози, бяс, антракс, сап, шап, содоку, доброкачествена лимфоретикулоза, мелиоидоза, тетанус, газова гангрена, бластомикоза, аспергилоза, кокцидиоидомикоза.
• Полово предавани инфекции - сифилис, гонококция, венерическа лимфогранулома, трихомоназа, HHV1 и HHV2 инфекции, урогенитални хламидиази, урогенитални микоплазмози, краста.
• Инфекции с множествен механизъм на предаване - вирусни хепатити В, С, D, G, HIV-инфекцията, листериоза, токсоплазмоза.
• Инфекции с недостатъчно изяснен механизъм на предаване - бавни инфекции, болест на Кройцфелд-Якоб – човешки вариант, хеликобактериоза, болест на Кавазаки, болест на Кройцфелд-Якоб – животински вариант.

Източници

• "Инфекциозни болести" - под редакцията на проф. д-р Иван Диков, дмн
• "Инфекциозни болести" - под редакцията на проф. д-р Генчо Генев, дмн