Звъничево

Звъничево
Звъничево 42.190411, 24.250734 Звъничево
Общи данни
Население	1716 души (15 март 2024 г.) 139 души/km²
Землище	12,319 km²
Надм. височина	220 m
Пощ. код	4415
Тел. код	03521
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	30572
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Пазарджик Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023)
Кметство    – кмет	Звъничево Иван Янкулов (Новото време)
Звъничево в Общомедия

Звъничево е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик.

География

Географското положението на Звъничево е интересно. Селото се намира в Пазарджишкото поле, западно от град Пазарджик—6 км разстояние и 1,5 km южно от река Марица. Надморската височина на селото е 215м. През Звъничево минават много важни пътища:София — Пловдив — Истанбул, както и пътя за град Велинград. Звъничево има и своя жп спирка.По време на робството през Звъничево е минавал Босненският път за Пазарджик, а в древно време, вероятно наблизо е бил зимният клон на Траяндрум, който идвайки откъм север е пресичал река Марица. Най-близките села до Звъничево са Мокрище, Ковачево и Братаница.

История

В североизточната част на землището на Звъничево, на 2 km от селото се намират три тракийски могили. Те образуват една могилна група.При тях се изравят големи делви и други старинни предмети (антики). До тях е и триграничната могила между землищата на Пазарджик, Мокрище и Звъничево. Без съмнение на това място се е намирало тракийско селище. Карамантепе е най-голямата тракийска могила в Пазарджишко. Западно от могилите река Марица в своя бряг рови стари гробища. Не е известно,обаче дали през средните векове на мястото е имало българско селище. Селото е с турско име — Чангърлий, първоначално Чагърганлъ, по всичко изглежда че датира от турско време. Знае се от списъка на едрите овцевъди през 1576 година, че то вече съществува и имало едри овцевъди — турци. Селото разполага с жп спирка по линията София -Пловдив

Население

През 1576 г. в турското село Чангърлий има и българско население. Постепенно българското население изчезва, без да се знаят причините за това. Към средата на XIX в., населението на Чангърлий се състояло само от 35 турски къщи с около 120 жители мъжко население с една джамия и 30 цигански къщи с около 100 жители мъжко население. Циганите били само земеделци. Общо населението на селото се състояло от около 400 турци и цигани. В турско време, без да може да се определи точно кога, в Чангърлий се създават три чифлика. Най-големият, намиращ се в средата на селото, принадлежал на Хаджи Ибрямоглу от Пазарджик. Той имал чифлик и в Синитево. Къщата му в чифлика в Чангърлий била висока четири етажа. Другият чифлик се намирал в западната част на селото и принадлежал на гръка Кривошията. Третият чифлик се намирал в южната част на селото, до железопътната линия и принадлежал на двама братя арнаути - Шабан и Юсейн. Това са последните владетели на чифлиците. Третият чифлик преди Освободителната война постепенно западнал и бил унищожен. Първият, на Хаджи Ибрямоглу бил изгорен на третия ден от идването на русите. А този на Кривошията преди Освобождението бил купен от Н. Христович от Пазарджик, бил поправен от него и не пострадал по време на Освободителната война. Той бил унищожен постепенно след Освобождението. Чифлишките стопанства били обработвани от циганите. През 1864 г. в Чангърлий идват 30 черкезки семейства. По-късно, по време на Освободителната война циганите избягват в селата Ковачево, Семчиново, Саитово и др., а черкезите забягват завинаги. Турците също избягват в началото, но след това се връщат и постепенно се изселват до 1900 г. На мястото на изселилите се черкези, турци и цигани идва българско население - бежанци от Източна Тракия - от Узункьопрю, Чорленско и др., след това идват преселници от селата в Средногорската преходна зона: Карабонар, Ветрен, Славовица и др.

Родова анкета е установила първите преселници от Източна Тракия след Освободителната война: от Чорленско - Тонови, Господинови, Яновци, Караджови, Павлови, Паскалеви и Кирови; от Узункьопрю - Маслеви, Торшанови, Гьошеви и Костадинови; от село Чопкьой, Узункюприйско - Стоянови, Райкови и Грудеви; от село Зърнево - Вангелови. Всички тези семейства са образували горната (северната) махала на Звъничево, която се нарича още Маджирска махала.

Преселници от Средногорската преходна зона до Балканската война, 1912 г. са Ковачевци, чиито дядо е дошъл от Ихтиман в турско време като ратай в чифлиците, но през Освободителната война избягал в съседното село Ковачево, откъдето са получили и името си; от село Карабонар - Улеви, Биджови, Кафеджийски, Козареви, Къневи и Фърцови; от Ветрен - Сестимски, Лютакови, Сиракови, Банкини, Торшанови, Милошеви, Джокови, Балабанови, Видюви, Чавдарови и Божурини; от Бошуля - Говедарови и Стаматови; от Виноградец - Добрилови; от Славовица - Попови, Стамболийски, Чулеови, Зонгови, Кузманови, Врескови, Палавееви, Арнаутски, Туджурови и Соларови; от Пещера - Динчови и Насови; от Мокрище - Дамянови, Сърбианеца и Ваклин-Димитрови; от Вакарел - Велкови; от село Дивля,Радомирско - Саве Войнов; от Македония - Милчо-Костови и Арнаутина; от Варвара - Лазарови и Мавродиеви; от Горно Вършило - Дупчанови и Петър-Церовците; от Лесичево - Никола-Йовчеви; от Семчиново - Кузеви. Всички те образуват долната махала (южната), наричана още Карабунарската махала. След 1913 г. преселниците са: от село Чопкьой - Туджарови, Бойчинови и Георгиеви; от Ени Чифлик - Илия-Георгиеви; от Ветрен - Торбанови, Фасулкови и Балабанови; от Величково - Маневи; от Паталеница - Божилови; от Пазарджик - Денкини; от село Карлуково - Тачови; от село Гърмен - Янкови. По-късно има преселници от Славовица, Горно Вършило, Ляхово, Ветрен, Септември и Братаница. Изселени са в Пазарджик около 10 къщи - главно интелигенцията. Статистическите преброявания на населението на Звъничево от Освобождението насам дават следните резултати: -1884 г. - 359 жители, от които 121 са българи, 234 турци и само 4 души цигани; -1892 г. - 745 жители, от които 632 българи, 112 турци и 1 грък; -1900 г. - 538 жители, от които 366 българи, 39 турци, 94 цигани и 39 цинцари; -1910 г. - 538 жители, от които 512 българи и 26 куцовласи; -1926 г. - 1045 жители; -1934 г. - 1154 жители; -1946 г. - 1479 жители; -1956 г. - 1666 жители; -1965 г. - 2167 жители - около 480 къщи. От 1910 г. населението на Звъничево си остава почти чисто българско. Ясно е, че през периода 1946 - 1965 г. селото продължава да увеличава населението си, защото притокът на преселници не спира. През периода 1990 - 1997г раждаемостта в Звъничево е както следва: 1990 г. са родени 23 деца; 1991 г. - 23 деца; 1992 г. - 22 деца; 1993 г. - 16 деца; 1994 г. - 23 деца; 1995 г. - 9 деца; 1996 г. - 14 деца; 1997 г. - 13 деца.

Св Димитър

Религии

Преобладаващото население на село Звъничево са православни християни

Обществени институции

Село Звъничево разполага със следните обществени институции: кметство, читалище"Звезда", училище "Васил Левски", църква "Св. Димитър", здравна служба, детска градина"Щастливо детство",

Културни и природни забележителности

Читалище „Звезда“

Една от културните институции в с.Звъничево е читалище "Звезда". То е основано през 1927 г. В момента в читалището има няколко самодейни състава, а именно: Женска фолкрорна група с ръководител Силвия Ненкова; състав за народни танци "Етно денс" с ръководител Александър Иванов.

Редовни събития

Традиционният събор се провежда на 26-ти октомври-Димитровден.

Други

Facebook fan page : http://www.facebook.com/Zvanichevo