Зенон (Византийска империя): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
==Управление== |
==Управление== |
||
[[Картинка:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|left| |
[[Картинка:628px-Western and Eastern Roman Empires 476AD(3).PNG|мини|left|330px|Източната римска империя (червено) през 476 г. и земите на запад (в синьо), формално признаващи властта на императора]] |
||
През януари [[475]] г. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници. |
През януари [[475]] г. [[Флавий Василиск|Василиск]], брат на [[Елия Верина]] – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от [[Константинопол]] в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници. |
||
===Край на Западната империя=== |
|||
| ⚫ | |||
По времето на Зенон е сложен край на [[Западна Римска империя|Римската империя на запад]], след свалянето на последните императори [[Непот]] и [[Ромул Августул]] от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като '''края на античната епоха'''. |
|||
| ⚫ | През септември [[476]] г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд [[Одоакър]] детронира Ромул Августул в [[Равена]] и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в [[Италия]] от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него. |
||
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]] |
[[Картинка:Solidus-Odoacer-ZenoRIC 3657cf.jpg|мини|right|270px|Златна монета издадена от Одоакър, носеща изображение на император Зенон]] |
||
===Войни с готите=== |
|||
| ⚫ | В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно. |
||
| ⚫ | При управлението на Зенон се водят много конфликти с готските главатари в Мизия и Панония. Балканските провинции на империята са жертва на непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител [[Теодорих Страбон]] вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – [[Теодорих Велики|Теодорих Амал]]. Според [[Йоан Антиохийски]] след съюза между [[Теодорих Страбон|Теодорих Триарий]] и [[Теодорих Велики|Теодорих Валамер]], които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал [[прабългари|българите]] за съюзници (ок. 480-1 г.).<ref>Ioannis Antiochiensis, ''Fragmenta, Excerpta de insidiis'', ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135</ref> Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва. |
||
===Вътрешни борби=== |
|||
| ⚫ | При управлението на Зенон |
||
| ⚫ | В 479 и 480 г. поддръжниците на [[Маркиан (узурпатор)|Маркиан]], внук на император [[Маркиан]], вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал [[Ил]] и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник [[Леонтий (узурпатор)|Леонтий]] на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно. |
||
[[Картинка:Tremissis-Zeno-RIC 0914.jpg|мини|ляво|200px|Тремис на Зенон]] |
[[Картинка:Tremissis-Zeno-RIC 0914.jpg|мини|ляво|200px|Тремис на Зенон]] |
||
Версия от 23:34, 24 март 2013
| Зенон | |
| византийски император | |
 тремис на Зенон | |
| Управление | Първо управление 9 февруари 474 - 9 януари 475 г. Второ управление август 476 - 9 април 491 г. |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | ок. 425 г.
Rusumblada (Zenonopolis), Исаврия |
| Починал |
Константинопол, дн. Турция |
| Пълно име | Tarasicodissa Rusumbladiot |
| Семейство | |
| Брак | Елия Ариадна |
| Потомци | Лъв II |
| Зенон в Общомедия | |
Флавий Зенон (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el) е един от най-видните ранни източноримски императори. Управлява от 474 до 475 г. и отново през 476 - 491 г.
Вътрешни бунтове и религиозни разногласия затрудняват управлението на Зенон, но въпреки това той успява да води активна и донякъде успешна външна политика. Той се опитва да контролира остатъците от Римската империя на запад и в същото време допринася много за стабилизирането на Изтока, макар това да коства много жертви.
Произход и възкачване
По произход Зенон е исавриец, с истинско име Тарасикодиса (Tarasicodissa, т.е. "Тарасис, син на Кодиса"), главатар на планинско полунезависимо племе от областта Исаврия, северна Сирия. Баща му се казва Кодиса (Kodisa), а майка му Лалис. По-голям брат е на Флавий Лонгин (консул в 486 г.).
Тарасис бил женен за Аркадия, от константинополската аристокрация. Според легендата има две дъщери, Хилария и Таопеста, посветени на християнския живот. Вероятно е роднина на исаврийския пълководец Флавий Зенон (консул 448 г.). Зенон и Аркадия живеят от средата на 460-те години в Константинопол.
Отряди исаврийци служили във войската на Източната Римска империя заедно с други от различни народности. Император Лъв I Тракиец решава да увеличи ролята им като начин за противодействане на станалата твърде силна фракция на готите. Лъв I забелязва Тарасикодиса, след като през ок. 464 г. той му показал 466 документи, които правят Ардабур, сина на пълководеца Аспар заподозрян, че готви преврат.
Лъв повикал Тарасикодиса в Константинопол, за да го направи един от главните си военачалници в борбата срещу готите. След това той е направен зет и престолонаследник на императора, жени се за императорската дъщеря Елия Ариадна, променя името си на Зенон, а след смъртта на император Лъв I през януари 474 г., Зенон става съимператор на малолетния Лъв II, негов син от Ариадна. Когато Лъв II се разболява и преждевременно умира при неясни обстоятелства, само след около девет месеца на съвместно управление, Зенон е провъзгласен за източноримски (византийски) император (през ноември 474 г.), въпреки всеобщото недоволство.
Управление
.PNG)
През януари 475 г. Василиск, брат на Елия Верина – тъщата на Зенон, узурпира трона с нейна помощ и Зенон е принуден да избяга от Константинопол в родовите си земи в Анатолия. Но Василиск бързо губи популярност в столицата, докато Зенон организира малоазийските войски срещу него. 20 месеца по-късно Зенон се завръща на власт, подкрепен от исаврийците, сваля узурпатора Василиск и сурово наказва своите противници.
Край на Западната империя
По времето на Зенон е сложен край на Римската империя на запад, след свалянето на последните императори Непот и Ромул Августул от техните варварски военачалници. Тези събития се отбелязват от повечето историци като края на античната епоха.
През септември 476 г., само няколко седмици след второто възкачване на Зенон, германският вожд Одоакър детронира Ромул Августул в Равена и по-късно изпраща в Константинопол отличителните знаци на последния западен император, като знак че Зенон вече е единственият законен владетел на цялата Римска империя. В замяна на този жест на лоялност Зенон признава реалната власт на Одоакър, който е удостоен със сан на патриций и управлява в Италия от името на императора. Фактически обаче влиянието на източната империя в западните земи е минимално. Неспособен да се намесва в политиката на Одоакър, Зенон в крайна сметка изпраща готът Теодорих срещу него.
Войни с готите
При управлението на Зенон се водят много конфликти с готските главатари в Мизия и Панония. Балканските провинции на империята са жертва на непрестанните нахлувания на варварите. Още през 474 г. готския предводител Теодорих Страбон вдига въстание и участва в преврата срещу Зенон. По-късно императора безуспешно се опитва да подкупи и привлече на своя страна друг готски военачалник – Теодорих Амал. Според Йоан Антиохийски след съюза между Теодорих Триарий и Теодорих Валамер, които опустошавали тракийските градове, Зенон извикал българите за съюзници (ок. 480-1 г.).[1] Мизийските готи успяват да се защитят от българите и отново вдигат въстания против Зенон. Това продължава до 487 г., когато императора сключва споразумение с Теодорих – остготите са изпратени срещу Одоакър в Италия, където получават правото да се заселят и да основат държава. Готското присъствие на Балканите приключва.
Вътрешни борби
В 479 и 480 г. поддръжниците на Маркиан, внук на император Маркиан, вдигат две въстания срещу Зенон: в столицата и в Мала Азия. В Константинопол избухват размирици, при които императора едва не попада в плен. Ситуацията е овладяна от лоялните му войски. Узурпатора е победен, пощаден и изпратен в манастир, но по-късно отново участва в заговор срещу властта. През 484 г. исаврийският генерал Ил и, отново Верина, тъщата на Зенон, въстават срещу императора, опитвайки се да наложат неговия съперник Леонтий на трона, но те окончателно са разгромени в Мала Азия четири години по-късно.
В 482 г. Зенон издава едикта Енотикон (Henotikon, "Единение") с цел да разреши спора между миафизитите и ортодоксалните християни. Въпреки че полага опити да помири религиозните фракции и да спечели популярност, Зенон остава един от най-мразените императори в Константинопол, което най-вече се дължи на произхода и неспокойното му властване, както и на проявяваната от него жестокост. Във византийските хроники Зенон Исаврянина получава репутацията на див и нецивилизован варварин.
Зенон умира на 9 април 491 г., вероятно вследствие на епилептичен пристъп. Според легендата Зенон се събужда три дни след погребението си, но никой не пожелава да отговори на виковете за помощ и да отвори гробницата.
Бележки
- ↑ Ioannis Antiochiensis, Fragmenta, Excerpta de insidiis, ed. C. de Boor, Berolini 1905, p.135
Литература
- Brian Croke, Dynasty and Ethnicity: Emperor Leo I. and the Eclipse of Aspar. In: Chiron 35, 2005, S. 147–203.
- Arnold Hugh Martin Jones, The Later Roman Empire 284–602. A Social, Economic and Administrative Survey. Blackwell, Oxford 1964, S. 224–230.
- Gregor Weber, Zeno. In: Manfred Clauss (Hrsg.): Die römischen Kaiser. 55 historische Portraits von Caesar bis Iustinian. Beck, München 1997, ISBN 3-406-42727-8, S. 412–415.
Външни препратки
- Hugh Elton, Zeno (AD 474-491), De Imperatoribus Romanis
- 'Zeno the Isaurian' Tarasicodissa (died AD 491)
- монети на Зенон
| Лъв II | → | Византийски император (474 – 491) | → | Анастасий I |