Юстин II: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
'''Флавий Юстин Юниор Август''' ({{lang-la|Flavius Iustinus Iunior Augustus}}) или '''Юстин ІІ''' е [[император]] на [[Византия]] ([[565]] - [[578]]). |
'''Флавий Юстин Юниор Август''' ({{lang-la|Flavius Iustinus Iunior Augustus}}) или '''Юстин ІІ''' е [[император]] на [[Византия]] ([[565]] - [[578]]). |
||
Той е племенник на [[Юстиниан I]] и съпруг на [[Елия София|София]], племенницата на [[императрица]] [[Теодора]] и от там член на Юстиниановата династия. След смъртта на Юстиниан Велики, дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин за император. |
Той е племенник на [[Юстиниан I]] и съпруг на [[Елия София|София]], племенницата на [[императрица]] [[Теодора]] и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността [[куропалат]]. След смъртта на Юстиниан І Велики, дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин ІІ за император. |
||
Юстин ІІ е описван като "твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза". |
Юстин ІІ е описван като "твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза". |
||
| Ред 34: | Ред 34: | ||
"Във външната политика той се държи като неуязвим, непримирим римлянин и при катастрофи, които често неговата липса на реализъм причинявала, все пак здравия му разум надделявал. Юстин често подценявал външните сили и се надявал да успее да ги заблуди със своята непреклонност, защото знаел за отчайващото положение на финансите и армията му, а и търсел помирение със [[монофизитство|монофизитите]]". |
"Във външната политика той се държи като неуязвим, непримирим римлянин и при катастрофи, които често неговата липса на реализъм причинявала, все пак здравия му разум надделявал. Юстин често подценявал външните сили и се надявал да успее да ги заблуди със своята непреклонност, защото знаел за отчайващото положение на финансите и армията му, а и търсел помирение със [[монофизитство|монофизитите]]". |
||
==Управление== |
|||
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи. |
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи. |
||
Версия от 02:35, 25 март 2013
| Юстин II | |
| византийски император | |
 | |
| Управление | 15 ноември 565 - 574 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | около 520
Константинопол, в дн. Турция |
| Починал |
Константинопол, в дн. Турция |
| Семейство | |
| Баща | Dulcidio (Dulcissimus) |
| Майка | Вигиланция |
| Брак | Елия София |
| Потомци | Арабия |
| Юстин II в Общомедия | |
Флавий Юстин Юниор Август (Шаблон:Lang-la) или Юстин ІІ е император на Византия (565 - 578).
Той е племенник на Юстиниан I и съпруг на София, племенницата на императрица Теодора и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността куропалат. След смъртта на Юстиниан І Велики, дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин ІІ за император.
Юстин ІІ е описван като "твърд човек, заслепен от славата на предшествениците си и нагърбен със задачата да води една изтощена, зле защитена империя, преминаваща през голяма криза".
"Във външната политика той се държи като неуязвим, непримирим римлянин и при катастрофи, които често неговата липса на реализъм причинявала, все пак здравия му разум надделявал. Юстин често подценявал външните сили и се надявал да успее да ги заблуди със своята непреклонност, защото знаел за отчайващото положение на финансите и армията му, а и търсел помирение със монофизитите".
Управление
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи.
Най-важното събитие по време на управлението на Юстин II била инвазията на ломбардите в Италия, които, в съюз със гепиди, саксонци, българи, сармати, свеви и панонски племена, нападнали през 568 г. и само за няколко години завладели почти цялата страна, без да срещнат сериозна съпротива от страна на империята. Вниманието на Юстин II обаче било насочено към северните и източните граници. След като отказал да плаща на аварите той провел няколко неуспешни кампании срещу тях. През 572 г. се стигнало до война с Персия. След две катастрофални кампании при които персите завладели част от Сирия, Юстин II купил несигурен мир като се съгласил да плаща значителен годишен данък.
Временните пристъпи на безумие, които го обхващали принудили Юстин ІІ да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, Юстин избрал генерал Тиберий за кесар през декември 574 г. (по препоръка на София) след което публично абдикирал. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
Външни препратки
| Юстиниан I | → | Византийски император (565 – 578) | → | Тиберий II |