Василий Поярков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 9 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q982229.
Ред 26: Ред 26:
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]

[[af:Wassili Pojarkof]]
[[az:Vasili Poyarkov]]
[[de:Wassili Danilowitsch Pojarkow]]
[[en:Vassili Poyarkov]]
[[es:Vasili Poyárkov]]
[[fr:Vassili Poïarkov]]
[[he:וסילי פויארקוב]]
[[ja:ヴァシーリー・ポヤルコフ]]
[[ru:Поярков, Василий Данилович]]

Версия от 04:52, 29 март 2013

Монета от 50 рубли, емисия 2001

Василий Данилович Поярков (неизв. - около 1668) руски пътешественик от XVII в.

Служи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в Якутск. През 1643 се заинтересува от слуховете за река Амур и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 133 човека.

На 15 юли 1643 тръгва от Якутск нагоре по реките Алдан, Учур (812 км) и Гонам (686 км). Плаването по Гонам е възможно сама на 200 км от устието ѝ, защото по-нагоре започват прагове и бързеи. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до вододела между Лена и Амур. Поярков оставя част от хората и лодките на зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човека с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на Зея) на 128° и.д. 10 дни се спуска по леда по нея и по река Зея (открита от него) до устието на левия ѝ приток река Умлекен, където построява зимовище. В средата на зимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси има още много време. Започналият глад, болестите и схватките с местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 пристига групата с хранителните припаси са загинали близо 50 човека.

След като получава подкрепления от нови 40 човека, продоволствия и боеприпаси Поярков продължава плаването надолу по Зея и през юни достига до Амур, където по предварително получените инструкции построява острог (форт, укрепено селище). По план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна руда, но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човека) 50 човека Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по Амур на около 2000 км, окрива устията на Сунгари и Усури и през септември се добрира до устието на Амур, където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето гиляки, от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров Сахалин, богат на ценни животински кожи и където живеят айни.

В края на май 1645, след като устието на Амур се освобождава от ледовете отрядът навлиза в Амурския залив и завива на север. Проследява югозападния бряг на Охотско море, като открива залива Академия и един от Шантарските о-ви и в началото на септември достига до устието на река Уля (58°50′ с. ш. 141°50′ и. д. / 58.833333° с. ш. 141.833333° и. д.)), където провежда трето зимуване.

През ранната пролет на 1646 отрядът се изкачва по замръзналата Уля с шейни, достига река Мая и по Алдан и Лена на 22 юни се добира до Якутск.

По време на тригодишния си поход Поярков изминава около 8 хил. км, като загубва голяма част от глад 80 човека от 133. Открива т.н. "алдански път", средното и долно течение на Амур и събира сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на Алдан, Зея и Амур.

Неговото име носи селищеот градски тип Поярково (49°38′ с. ш. 128°39′ и. д. / 49.633333° с. ш. 128.65° и. д.)), в Амурска област, Русия.

Източници

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 373-376. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 296-300. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2