Саранда: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43: Ред 43:
Днешното име на града е свързано с византийския храм Св.Четиридесет мъченици (Αγίων Σαράντα), чиито руини са апазени върху хълма над града. През византийската епоха храмът е имал две редици колони от вътрешната си страна и арки по цялата си дължина. В предание в околността на храма се твърди, че е имало 40 църкви, по една за всеки византийски войник - мъченик в името на Христос. Главният храм се описва от историците като строен в ранновизантийски стил.
Днешното име на града е свързано с византийския храм Св.Четиридесет мъченици (Αγίων Σαράντα), чиито руини са апазени върху хълма над града. През византийската епоха храмът е имал две редици колони от вътрешната си страна и арки по цялата си дължина. В предание в околността на храма се твърди, че е имало 40 църкви, по една за всеки византийски войник - мъченик в името на Христос. Главният храм се описва от историците като строен в ранновизантийски стил.


През [[Средновековие]]то непрекъснато в града се редуват венециански и османски контрол. Съвременният град е основан през периода на османското владичество. След освободителните движения в края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] градът е освободен от османците. По време на Балканските войни, гръцките войски превземат града на 18 февруари 1913 г., но са принудени да го напуснат през 1916 г. Пристанището на града е било опрен пункт на Италия през Втората световна война, която през 1939 г. тук е направила десант, а след това окупирала цяла Албания. По време на гръцко-италианската война, гръцките войски са заели отново града на 6 декември 1940 г., за кратко време, преди да го изоставят окончателно поради хитлеристката агресия.{{Br}}
През [[Средновековие]]то непрекъснато в града се редуват венециански и османски контрол. Съвременният град е основан през периода на османското владичество. След освободителните движения в края на [[19 век|19]] и началото на [[20 век]] градът е освободен от османците. По време на Балканските войни, гръцките войски превземат града на 18 февруари 1913 г., но са принудени да го напуснат през 1916 г. Пристанището на града е било опорен пункт на Италия през Втората световна война, която през 1939 г. тук е направила десант, а след това окупирала цяла Албания. По време на гръцко-италианската война, гръцките войски са заели отново града на 6 декември 1940 г., за кратко време, преди да го изоставят окончателно поради хитлеристката агресия.{{Br}}
Макар че градът е в район с доминиращо гръцко население, той остава в пределите на [[Албания]]. Това поражда конфликтна ситуация с [[Гърция]]. Днес в града живее гръцко малцинство, има гръцки училища и църкви.
Макар че градът е в район с доминиращо гръцко население, той остава в пределите на [[Албания]]. Това поражда конфликтна ситуация с [[Гърция]]. Днес в града живее гръцко малцинство, има гръцки училища и църкви.



Версия от 13:32, 29 март 2013

Шаблон:Селище в Албания

Саранда (на албански: Saranda или Sarandë, Сарандъ, гръцки: Άγιοι Σαράντα, Агии Саранда или само Σαράντα, в превод Четиридесет светци) е крайбрежен град в Южна Албания.

География

Намира се в областта Северен Епир, разположен на границата между Йонийско море и Адриатическо море, окръжен център.

История

Градът се развива след западането на близко разположения древен град Бутринт.

Той е разположен върху развалините на древния град Онхисмос (Ογχησμος), който през византийската епоха се е развивал като важно търговско средище между Епир и Италия. Разрушен е през 552 г. след нашествията на готите.

Днешното име на града е свързано с византийския храм Св.Четиридесет мъченици (Αγίων Σαράντα), чиито руини са апазени върху хълма над града. През византийската епоха храмът е имал две редици колони от вътрешната си страна и арки по цялата си дължина. В предание в околността на храма се твърди, че е имало 40 църкви, по една за всеки византийски войник - мъченик в името на Христос. Главният храм се описва от историците като строен в ранновизантийски стил.

През Средновековието непрекъснато в града се редуват венециански и османски контрол. Съвременният град е основан през периода на османското владичество. След освободителните движения в края на 19 и началото на 20 век градът е освободен от османците. По време на Балканските войни, гръцките войски превземат града на 18 февруари 1913 г., но са принудени да го напуснат през 1916 г. Пристанището на града е било опорен пункт на Италия през Втората световна война, която през 1939 г. тук е направила десант, а след това окупирала цяла Албания. По време на гръцко-италианската война, гръцките войски са заели отново града на 6 декември 1940 г., за кратко време, преди да го изоставят окончателно поради хитлеристката агресия.
Макар че градът е в район с доминиращо гръцко население, той остава в пределите на Албания. Това поражда конфликтна ситуация с Гърция. Днес в града живее гръцко малцинство, има гръцки училища и църкви.

Население

Населението на града е около 32 000 души, мнозинството от които са православни гърци.

Забележителности

Градът се очертава като основна туристическа дестинация в южните части на Албания. Фериботната връзка с близко разположения остров Корфу му осигурява непрекъснат поток от туристи. В близост до града се намира древният град Бутринт, част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Днес в града се развива бурно и често недобре планирано строителство.

Вижте още

Шаблон:Гео-мъниче Шаблон:Албания-мъниче