Шестоднев (Йоан Екзарх): Разлика между версии
м + кат |
|||
Ред 47: | Ред 47: | ||
==== Обща характеристика ==== |
==== Обща характеристика ==== |
||
Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на [[България]] една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване. |
Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на [[България]] една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване. |
||
[[Категория:Религия]] |
|||
[[Категория:Философия]] |
|||
[[Категория:Книги]] |
Версия от 05:27, 3 август 2006
Шестоднев
"Книга за вечните въпроси" - израз на желанието на средновековния българин за знание
Жанрови особености
Философскотълкователен жанр; философско съчинение с естествено научно съдържание и тълкователно-нравоучителен характер.
Израз е на стремежа на средновековния книжовник да обхване божието творение в картината на света и да изясни същността на сътворението. Принципа при изграждане на текста е сакрализираната представа за последователността на божиите дела. Книгата е предназначена не за обикновения човек, а за образования читател (кръгът около княз Симеон и новосъзадаващото се българско духовенство.
Източници
Творбата е компилация от различни автори, но Йоан Екзарх прави свой оригинални допълнения.
Василий Велики (330 - 378) - Един от отците на църквата, ранносредновековен писател със заслуги за развитието на философския език на Християнството. Бил е Ритор, адвокат, отшелник.
Йоан Филопон (470 - 550) - Религиозен философ опитал се да успореди Аристотеловата философия с християнското учение ("За строежа на света").
Севериан Гавалски (IV век) - Епископ на град Гавал в Сирия. Пише слова върху Битие.
Аристотел (384 - 323 пр.н.е.) - Чрез него се възприемат античните идеи в християнската култура.
Композиция
Книгата е изградена от Пролог и шест части.(Шест философски беседи, които опразяват последователността на божиите действия при сътворението на Света. Всяко едно слово е посветено на отделен ден от седмицата.)
Пролог - Представен е собственият творчески процес и има обръщение към княз Симеон.
Първото слово е посветено на сътворяването на светлината и мрака, на небето и земята.
Второто - на водата и твърдта.
Третото - на растенията.
Четвъртото - на небесните светила.
Петото - на сътворяването на животните.
Шестото - на човека.
Специфика на естественото научно познание
- Различава се много от съвремените ни представи. - То е съчетание от образно и логическо осмисляне на творението. - Книгата е наследник на ранно-християнските енциклопедични традиции. Популярни съчинения, в които се описва светът и се правят опити за интерпретацията му. - Различните науки не са разделени според темата на изследване. - Картината на света е йерархична. Темата за превъзходството на човека над останалите живи твари е застъпено многократно Според Йоан Екзарх човекът заема най-висшето място в творението, защото е създадено по божи "образ и подобие" и носи частица от божия дух. - Разказва се за устройството на човешкото тяло, за различните създания, за природните явления. Дават се данни и за зодиите.
Обща характеристика
Утрвърждава се християнският възглед в българската култура и се дават представи за неговото създаване. Внася в историята на България една завършена, философски цялостна картина на света. Използват се основните похвати на логиката - сравняване и тълкуване.