Благой Попов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q520285.
Ред 39: Ред 39:
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Българи лагеристи в ГУЛАГ]]
[[Категория:Българи лагеристи в ГУЛАГ]]
[[de:Blagoi Popow]]
[[en:Blagoy Popov]]
[[pl:Błagoj Popow]]
[[ru:Попов, Благой]]

Версия от 10:51, 30 март 2013

Тази статия е за българския комунистически деец. За математика от Република Македония вижте Благой Попов (математик). За политика от СР Македония вижте Благоя Попов.

Благой Попов
деец на БКП

Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия

Благой Симеонов Попов е български партиен деец от БКП.

Биография

Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село Дрен, Радомирско. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в Софийския университет (1922-1924). Член на БКМС (1919) и на БКП (1922).

Участва в Септемврийското въстание (1923). В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).

Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по ЗЗД, но успява отново да емигрира (1932).

През 1933 г. е в Германия. Заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес.

След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.

През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.

Освободен и се завръща в България през 1954 г.[1]. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. Издадени са и във Франция през 1968 г.

Източници

Външни препратки