Сара Брайтман: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Addbot (беседа | приноси)
145 445 редакции
м Робот: Преместване на 36 междуезикови препратки, вече съхранявани в [http://www.wikidata.org/wiki/Wikidata:Main_Page Уикиданни], в d:q151814.
Arun4o (беседа | приноси)
270 редакции
Ред 24: Ред 24:


== Биография ==
== Биография ==
===Ранни години===
През [[1978]] се присъединява към групата [[Pan's People]]. Тогава тя открива вокалния си потенциал.
Брайтман е отраснала в родния си град Бъркхамстед в Англия. Тя е най-голямото от 6-те деца на бизнесмена Гринвил Джофри Брайтман и съпругата му Пола Брайтман. На 3-годишна възраст тя започва да посещава курсове по танци и пиано. През 1976-та година, на 16-годишна възраст, тя е избрана за фронт момичето на групата на Арлин Филипс Hot Gossip. През 1978-ма година групата издаша [[диско]] хита "I Lost My Heart to a Stasrhip Trooper", който продава 500 хиляди копия и достига 6-то място в официалната класация за сингли на Великобритания. Непосредствено след това Брайтман създава свой собствен лейбъл, наречен Уиспър Рекърдс, и чрез него издава поредица от поп сингли като солов изпълнител, най-големите хитове сред които са "Not Having That" и "My Boyfriend's Back". През 1979-та Брайтман записва парчето "Madam Hyde" за саундтрака на филма "Светът е пълен с женени мъже", по романа на [[Джаки Колинс]].


===Театрална кариера===
През [[1981]] се явява на кастинг за роля в [[мюзикъл]]а „Котките“ и получава ролята. Запознава се с композитора на мюзикъла - [[Андрю Лойд Уебър]], с когото през [[1984]] сключват брак. От тогава започва да пее в мюзикълите [[Aspects of Love]] и [[Фантомът от Операта (мюзикъл)|Фантомът от операта]], в роли, писани специално за нея.
През 1981-ва година Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла "Котки" на [[Андрю Лойд Уебър]], където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска "Котки" за да играе в "Пиратите от Пензънс" на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982-ра е избрана за главната роля в оперния мюзикъл "Славеят" на Чарлз Щраус, който променя живота й, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласът й, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984-та те сключват и брак. Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът "Песен и танц", поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. В последствие Уебър сътворява ''[[Фантомът на операта]]'', като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988-ма "Фантомът на операта" е представен и на сцената на [[Бродуей]] в [[Ню Йорк]], където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/The_Phantom_of_the_Opera_%281986_musical%29</ref> През 1990-та Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла "Аспекти на любовта". Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992-ра и 1995-та година Брайтман се ориентира към [[прозата|проза]] и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.


===Музикална кариера===
През 1991 Брайтман се среща с продуцента Франк Питърсън, с когото през 1993 издава първия си успешен самостоятелен албум „Dive“, който още с излизането си на пазара става платинен в Канада. От този албум са хитовете '''"Captain Nemo"''' и '''"The Second Element"'''. Албумът показва Брайтман в една много новаторска и модерна светлина. Той съчетава в себе си стиловете поп и ню ейдж, така наречения стил [http://en.wikipedia.org/wiki/Crossover_(music) класически кросовър] - хармонично съчетание на класическа музика и поп, рок, което се оказва печеливша комбинация.
След като прекратява диско-поп кариерата си и се омъжва за Андрю Лойд Уебър, Сара Брайтман започва да се изявява като оперна певица. Със съпруга си тя записва поредица от успешни арии. Година след сватбата им, Уебър написва и композира шедьовъра "Реквием" специално за съпругата си. Арията "Pie Jesu" от произведението дори е издадена като сингъл, който продава 25 хиляди екземпляра само през първият си ден на музикалния пазар и достига 3-то място в сингъл класацията на Великобритания, което е парадоксален успех за ария на [[латински език]]. <ref>http://www.sarah-brightman.com/htm_sarah/biogtwo.shtml</ref> Паралелно с оперната си работа, през 1988-ма Брайтман издава и първия си солов албум "The Trees They Grow So High", който е компилация от [[фолк]] песни с акомпанимент на пиано. През 1989-та изпълнителката издава последният си албум с оригинален материал с Уебър - "The Songs That Got Away", който включва ревизии на неизвестни или забравени произведения на стари мюзикъли. В годината на развода със съпруга си, 1990-та, Брайтман издава вторият си самостоятелен албум "As I Came of Age", който от музикална гледна точка е нещо като ретроспекция на кариерата й до тогава, тъй като включва микс от най-различни стилове - от диско до една песен на Уебър - "Love Changes Everything".<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/As_I_Came_Of_Age</ref>

Година след развода си с Андрю Лойд Уебър и след успеха на "Фантомът на операта", Сара Брайтман решава да излезе от сянката на бившия си съпруг и заминава за [[Германия]]. Там тя се среща с продуцента на Енигма - Франк Питърсън - с когото започва студийна работа над проект, които няма нищо общо с нейното творчество до тогава. Така се ражда албумът "Dive", който комбинира поп, чилаут и софт рок атмосфера и разкрива нови, по-неангажиращи тонове в гласа на Брайтман. Пилотният синглъл от тавата "Captain Nemo" пожънва успех и "Dive" се превръща в първия златен диск на изпълнителката в Канада.<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Dive_%28Sarah_Brightman_album%29</ref> Вдъхновени от свежият успех, Брайтман и Питърсън продължават да експериментират и създават рок албума "Fly", който излиза през 1995-та година. От него е и един от най-големите хитове на певицата - "A Question of Honour", който комбинира денс елементи със сегмент от арията на Алфредо Каталани "Ebben? Ne andrò lontana" от операта "La Wally".<ref>http://en.wikipedia.org/wiki/A_Question_of_Honour_%28song%29</ref>
През [[1995]] издава [[поп музика|поп]]/[[рок]] албума „Fly“. С песента „A Question of Honour“ Брайтман става много популярна в [[Европа]].
През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с [[Андреа Бочели]], който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния й самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият й съпруг Андрю Лойд Уебър. <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert</ref>

След успехът на „Fly“ Сара записва дует със световноизвестния [[тенор]] [[Андреа Бочели]] - „Time To Say Goodbye“.

Следващият и&#768; албум излиза през [[1997]] — „Timeless“. Албумът е силно повлиян от класическата музика. Аранжиментите са дело на [[Лондонски симфоничен оркестър|Лондонския симфоничен оркестър]]. Албумът включва песните „Just Show Me How To Love You“ (дует с [[Хосе Кура]]) и „Who Wants to Live Forever“ [[кавър-версия]] на песен на [[Куийн]].

През [[1998]] излиза албумът „Eden“, в който Брайтман продължава работата си с [[Франк Питърсън]]. Представлява съчетание на опера и поп и някои го смятат за най-добрия албум в кариерата на Брайтман досега. В подкрепа на този албум, сопрано-звездата прави първото си световно турне под наслов ''[[The Eden World Tour]]'', което пожънва огромен успех. Продажбите на ''[[Eden]]'' достигат 2 милиона копия в световен мащаб. От този албум са хитовете „Nella Fantasia“ (по музика на легендарния композитор [[Енио Мориконе]], „Eden“, „So Many Things“, „Anytime, Anywhere“, „Deliver Me“ (кавър на „The Beloved“) и най-известната ария на [[Пучини]] ''[[Nessun Dorma]]'', за първи път в изпълнение на сопрано.

Следващият и&#768; албум е от La Luna, за който са записани преработки на класически композиции от [[Бетховен]], [[Томазо Албинони]], [[Хендел]] и др.

През [[2001]] излиза сборният и&#768; албум „Classics“, който събира нейни изпълнения на арии и класически произведения.

Следващият албум „Harem“ (2003) е повлиян от арабска музика, особено успешен в страните от Средния Изток.

През 2008 г. тя публикува „Симфония“, в който има елементи от готик метъл.
През август пее на [[мандарин]] и английски заедно с китайския певец [http://en.wikipedia.org/wiki/Liu_Huan Лу Хуан] „Ти и аз“ на Олимпийските игри в Пекин през 2008.

Брайтман е световно призната като най-продаваното сопрано в историята.


== Гласът ==
== Гласът ==

Версия от 15:22, 30 март 2013

Сара Брайтман
британска певица, 2007
британска певица, 2007
Информация
Родена
14 август 1960 г. (1960-08-14) (63 г.)
Стилкласическа музика, класически рок, симфоничен метъл,
Глассопран
Активностот 1981 г.
Уебсайтhttp://www.sarah-brightman.com/
Сара Брайтман в Общомедия

Сара Брайтман (Шаблон:Lang-en) е британска певица и актриса. Родена е на 14 август 1960 в Бъркхамстед, Великобритания.

Биография

Ранни години

Брайтман е отраснала в родния си град Бъркхамстед в Англия. Тя е най-голямото от 6-те деца на бизнесмена Гринвил Джофри Брайтман и съпругата му Пола Брайтман. На 3-годишна възраст тя започва да посещава курсове по танци и пиано. През 1976-та година, на 16-годишна възраст, тя е избрана за фронт момичето на групата на Арлин Филипс Hot Gossip. През 1978-ма година групата издаша диско хита "I Lost My Heart to a Stasrhip Trooper", който продава 500 хиляди копия и достига 6-то място в официалната класация за сингли на Великобритания. Непосредствено след това Брайтман създава свой собствен лейбъл, наречен Уиспър Рекърдс, и чрез него издава поредица от поп сингли като солов изпълнител, най-големите хитове сред които са "Not Having That" и "My Boyfriend's Back". През 1979-та Брайтман записва парчето "Madam Hyde" за саундтрака на филма "Светът е пълен с женени мъже", по романа на Джаки Колинс.

Театрална кариера

През 1981-ва година Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла "Котки" на Андрю Лойд Уебър, където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска "Котки" за да играе в "Пиратите от Пензънс" на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982-ра е избрана за главната роля в оперния мюзикъл "Славеят" на Чарлз Щраус, който променя живота й, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласът й, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984-та те сключват и брак. Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът "Песен и танц", поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. В последствие Уебър сътворява Фантомът на операта, като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988-ма "Фантомът на операта" е представен и на сцената на Бродуей в Ню Йорк, където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.[1] През 1990-та Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла "Аспекти на любовта". Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992-ра и 1995-та година Брайтман се ориентира към проза и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.

Музикална кариера

След като прекратява диско-поп кариерата си и се омъжва за Андрю Лойд Уебър, Сара Брайтман започва да се изявява като оперна певица. Със съпруга си тя записва поредица от успешни арии. Година след сватбата им, Уебър написва и композира шедьовъра "Реквием" специално за съпругата си. Арията "Pie Jesu" от произведението дори е издадена като сингъл, който продава 25 хиляди екземпляра само през първият си ден на музикалния пазар и достига 3-то място в сингъл класацията на Великобритания, което е парадоксален успех за ария на латински език. [2] Паралелно с оперната си работа, през 1988-ма Брайтман издава и първия си солов албум "The Trees They Grow So High", който е компилация от фолк песни с акомпанимент на пиано. През 1989-та изпълнителката издава последният си албум с оригинален материал с Уебър - "The Songs That Got Away", който включва ревизии на неизвестни или забравени произведения на стари мюзикъли. В годината на развода със съпруга си, 1990-та, Брайтман издава вторият си самостоятелен албум "As I Came of Age", който от музикална гледна точка е нещо като ретроспекция на кариерата й до тогава, тъй като включва микс от най-различни стилове - от диско до една песен на Уебър - "Love Changes Everything".[3] Година след развода си с Андрю Лойд Уебър и след успеха на "Фантомът на операта", Сара Брайтман решава да излезе от сянката на бившия си съпруг и заминава за Германия. Там тя се среща с продуцента на Енигма - Франк Питърсън - с когото започва студийна работа над проект, които няма нищо общо с нейното творчество до тогава. Така се ражда албумът "Dive", който комбинира поп, чилаут и софт рок атмосфера и разкрива нови, по-неангажиращи тонове в гласа на Брайтман. Пилотният синглъл от тавата "Captain Nemo" пожънва успех и "Dive" се превръща в първия златен диск на изпълнителката в Канада.[4] Вдъхновени от свежият успех, Брайтман и Питърсън продължават да експериментират и създават рок албума "Fly", който излиза през 1995-та година. От него е и един от най-големите хитове на певицата - "A Question of Honour", който комбинира денс елементи със сегмент от арията на Алфредо Каталани "Ebben? Ne andrò lontana" от операта "La Wally".[5] През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с Андреа Бочели, който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния й самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият й съпруг Андрю Лойд Уебър. [6]

Гласът

Гласът на Сара Брайтман е сопран с диапазон 3.9 октави.

Дискография

Албуми

  • The Trees They Grow So High (1988)
  • The Songs That Got Away (1989)
  • As I Came of Age (1990)
  • Sings the Songs of Andrew Lloyd Webber (1992)
  • Dive (1993)
  • Surrender (1995)
  • Fly (1995)
  • Timeless (1996)
  • The Andrew Lloyd Webber Collection (1997)
  • Eden (1998)
  • La Luna (2000)
  • Classics (2001)
  • The Very Best of 1990-2000 (2001)
  • Encore (2002)
  • Harem (2003)
  • Live From Las Vegas (2004)
  • Diva, The Singles Collection (2006)
  • Classics, The Best Of Sarah Brightman (2006)
  • Symphony (2008)
  • A Winter Symphony (CD+DVD) (2008)
  • Symphony live in Viena (DVD+CD) (2009)
  • Amalfi - Sarah Brightman Love Songs (2009)

Най-големи хитове

Произведения на Андрю Лойд Уебър

  • Nightingale(1983)
  • Requiem (1985)
  • The Phantom of the Opera (1986)
  • Carousel (1987)

Участия/роли

Мюзикли

  • I And Albert (в ролята на Вики), 1973
  • Cats (в ролята на Джемима), 1981
  • The Pirates of Penzance (в ролята на Кейт), 1982
  • Masquerade (в ролята на Тара Трийтопс), 1982
  • Nightingale (в ролята на Nightingale), 1982
  • Carousel (в ролята на Кари Пипъридж), 1987
  • Реквием (сопрано), 1985
  • The Merry Widow (в ролята на Valencienne), 1985
  • Фантомът от Операта (в ролята на Кристин Дайе), 1986
  • Aspects of Love (в ролята на Роуз Вайбърт), 1990

Пиеси

  • Trelawny of the Wells (в ролята на Роуз Трилъуни), 1992
  • Relative Values (в ролята на Миранда), 1993
  • Dangerous Obsession (в ролята на Сали Дрискъл), 1994
  • The Innocents (в ролята на мис Джидънс), 1995

Видеозаписи

  • Song and Dance (1983) - в ролята на Ема
  • Реквием (1985) - сопрано
  • Фантомът от Операта (1991) - в ролята на Кристин Дайе
  • The Music of Andrew Lloyd Webber (1995)
  • A Gala Christmas in Vienna (1997)
  • Sarah Brightman In Concert (1998)
  • One Night In Eden (1998)
  • Andrew Lloyd Webber: The Royal Albert Hall Celebration (1998)
  • Rosamunde Pilcher - Zeit der Erkenntnis (2000)
  • Sarah Brightman: La Luna: Live In Concert (2001)
  • Harem: A Desert Fantasy (2003)
  • Live From Las Vegas (2004)
  • Sarah Brightman - Symphony. Live in Vienna (2008) DVD

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Сара Брайтман.
  1. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/The_Phantom_of_the_Opera_%281986_musical%29
  2. ↑ http://www.sarah-brightman.com/htm_sarah/biogtwo.shtml
  3. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/As_I_Came_Of_Age
  4. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/Dive_%28Sarah_Brightman_album%29
  5. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/A_Question_of_Honour_%28song%29
  6. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сара_Брайтман&oldid=5601916“.