Повелително наклонение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 36 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q22716.
Ред 39: Ред 39:


[[Категория:Глагол]]
[[Категория:Глагол]]

[[ar:فعل أمر]]
[[cs:Imperativ]]
[[da:Imperativ]]
[[de:Imperativ (Modus)]]
[[en:Imperative mood]]
[[eo:Imperativo]]
[[es:Modo imperativo]]
[[et:Käskiv kõneviis]]
[[fa:وجه امری]]
[[fi:Imperatiivi]]
[[fr:Impératif (grammaire)]]
[[gl:Imperativo]]
[[he:ציווי]]
[[hr:Imperativ]]
[[hu:Felszólító mód]]
[[id:Modus imperatif]]
[[io:Imperativo]]
[[is:Boðháttur]]
[[it:Imperativo]]
[[ja:命令法]]
[[ko:명령법]]
[[la:Imperativus]]
[[lb:Imperativ]]
[[nl:Gebiedende wijs]]
[[nn:Imperativ]]
[[no:Imperativ]]
[[pfl:Imberadiw]]
[[pl:Tryb rozkazujący]]
[[pt:Modo imperativo]]
[[ro:Imperativ]]
[[ru:Повелительное наклонение]]
[[sh:Imperativ]]
[[sr:Императив]]
[[sv:Imperativ]]
[[wa:Kimandeu (codjowaedjes)]]
[[zh:祈使語氣]]

Версия от 02:51, 3 април 2013

Повелителното наклонение или императив е граматическа категория на езика, която представя означеното от глаголната форма действие като нереално действие, тоест в случая действие, което не е настъпило към момента на говорене на говорещия, и което говорещият иска да бъде реализирано в резултат на отправена заповед или молба към слушателя.

Формообразуване и видове повелителни форми

В съвременния български език повелителното наклонение има прости и сложни форми.

Прости форми

Те са само за 2 л. ед. и мн. ч. (вземи, вземете). Простите форми се образуват от сегашната основа на глагола с помощта на специален форматив — ‑й за 2 л., ед. ч., и ‑ете — за 2 л., мн. ч. Това важи за глаголи от 1-во и 2-ро спрежение, а тези от 3-то образуват простите си повелителни форми с ‑й, ‑йте, които се прибавят към основната гласна ‑а (слушай, слушайте). Когато повелителните форми са образувани с формативите , -ете, ударението задължително пада именно върху този форматив.

Малък брой глаголи от 2-ро спрежение могат да образуват форми за повелително наклонение по два начина: утроя — утрой, постройте — построете, издойте — издоете (Петър Пашов). Като изключение, няколко глагола образуват повелителните си форми по особен начин. Например повелителната форма на глагола дам е дай, дайте, но за глагола ям е яж, яжте, а от видявиж, вижте. Изключение от общите правила правят и повелителните форми: от държа — дръж, дръжте; от вляза — влез, влезте; от изляза — излез, излезте; от донес — донеси, донесете; от занес — занеси, занесете, но в книжовния език има и пълни форми – донеси, занеси.

Съществуват малко на брой глаголи, които не могат да образуват императив — такива са мога и умея. Спомагателният глагол съм има повелителна форма (аз) бъда, (ти) бъди, (вие/Вие) бъдете, например Бъди все така красива.

Сложни (аналитични) форми

Те се образуват от формите за сегашно време, към които се прибавят подбудителните частици: да, нека, нека да (да мисли, нека мисли, нека да мисли). Тези сложни форми означават редица разновидности на иреално, нефактическо действие. За разлика от простите, сложни форми има за всички лица и числа. Следователно може да се отправи подбуда към всяко лице, включително и към себе си или към лице, което не участва в разговора.

Отрицателни повелителни форми

Повелителното наклонение образува отрицателни форми по следните начини[1]:

  • С отрицателна частица „не“ — Не кради!
  • С отрицателноглаголните форми „недей“ (в мн. ч.: „недейте“) — Недей да говориш повече!, Недейте да викате!

(т.е. с думата „недей“ плюс сегашно време, като двете форми се свързват с частицата даНедей да спиш!)

  • С думата „стига“ — в този случай спрегаемият глагол изразява числото, тъй като стига не се мени по число. — Стига сте ми пречили!

Глаголите от свършен вид не образуват отрицателни повелителни форми. Не може да се каже не седни, не разкажи, не премести (според Петър Пашов).

Частици за подсилване на подбудителни изречения, съдържащи императивни форми, са: де, че, хайде: седни де; хайде млъкни.

Бележки

  1. В дадените примери са използвани възклицателни изречения, които завършват с „!“ (удивителен знак), но е възможна и вярна и употребата на случаи с използване на съобщителни изречения (с точка („.“) в края), на въпросителни изречения (с въпросителен знак „?“ в края), или на изречения с по-сложни отсенки на значение.

Източници

  • Петър ПашовБългарска граматика, София, 2006 г.
  • Руселина Ницолова — Българска граматика. Морфология, София, 2008 г.