Алексис Вайсенберг: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 30: | Ред 30: | ||
[[Категория:Френски пианисти]] |
[[Категория:Френски пианисти]] |
||
[[Категория:Американски пианисти]] |
[[Категория:Американски пианисти]] |
||
[[de:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[en:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[es:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[fr:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[it:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[ja:アレクシス・ワイセンベルク]] |
|||
[[ko:알렉시스 바이센베르크]] |
|||
[[la:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[nl:Alexis Weissenberg]] |
|||
[[ru:Вайссенберг, Алексис]] |
|||
[[simple:Alexis Weissenberg]] |
Версия от 15:01, 4 април 2013
Алексис Вайсенберг Alexis Weissenberg | |
пианист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | евреи[1] |
Учил в | Джулиард |
Семейство | |
Уебсайт | alexisweissenbergarchive.com |
Алексис Вайсенберг в Общомедия |
Алексис Вайсенберг (Шаблон:Lang-de) e френски пианист от български и еврейски произход, роден на 26 юли 1929 година в София, починал на 8 януари 2012 година в Лугано. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.
През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.
Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.
Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.