Софокрация

Софокрация е политическият идеал на Платон предполага управление на знаещите, мъдрите, т.нар. софокрация. "Философите да бъдат царе или царете философи". Когато използва термина "философ", той има предвид човек, горд с притежаването на мъдростта, философ е "онзи, който обича .истината". Неговите задължения могат да се разделят на две основни групи, свързани с основаването на държавата и с нейното запазване. Първото и най-важно задължение на философа цар е на основател на града и пръв законодател.

От 4-та глава на Държавата

Платон дефинира философът на първо място като – обичащ мъдростта. След това той прави разлика между един, който обича истински знанието, за разлика от прости забележителности или образование, като казва, че философът е единственият човек, който има достъп до Формите - архетипни лица, които съществуват зад всички представителства на формата (като самата красота, а не всеки един конкретен случай на красота). Той е в непосредствена близост и в подкрепа на идеята, че философите са най-добрите управници, Платон оформя „кораба на държавната метафора“, една от неговите най-често цитирани идеи (заедно с алегория на пещерата). "Истинският пилот трябва задължително да се обърне внимание на сезоните, небето, звездите, ветровете, и всичко присъщо на занаята, ако той наистина ще управлява кораба" (Държавата). Платон твърди, че моряците (т.е., хората на града-държава, над които философът е потенциалеб владетел) игнорират философския "празен поглед към звездите", защото те никога не са срещали истински философ преди .

Критика

Карл Попър обвинява Платон за изкачването на тоталитаризма през 20 век, виждайки идеята на Платон за философите царе, с техните мечти за "социално инженерство" и "идеализъм", водещ директно до Сталин и Хитлер (през Хегел и Карл Маркс). Освен това, за аятолах Хомейни се казва, че е бил вдъхновени от Платоновата визия за философа цар, когато в Кум през 20-те години на 20 век, когато той започва да се интересува в ислямския мистицизъм и Държавата на Платон. След това се е спекулирало , че той е бил вдъхновен от Софокрацията на Платон, и впоследствие базира елементи от нея в ислямската си държава.

Външни препратки

• Plato and Rousseau .
• Anderson, Raymond H. Ayatollah Ruhollah Khomeini, 89, the Unwavering Iranian Spiritual Leader. The New York Times, 4 June 1989.