Гордост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от fi:Ylpeys (tunne) на fi:Ylpeys
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 37 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q187234.
Ред 9: Ред 9:
{{Портал Психология}}
{{Портал Психология}}
[[Категория:Емоции]]
[[Категория:Емоции]]

[[ar:فخر]]
[[be:Гонар]]
[[ca:Orgull]]
[[cs:Pýcha]]
[[da:Hovmod]]
[[de:Stolz]]
[[en:Pride]]
[[eo:Fiero]]
[[es:Soberbia]]
[[fa:غرور]]
[[fi:Ylpeys]]
[[fr:Orgueil]]
[[he:גאווה]]
[[hr:Ponos]]
[[it:Superbia]]
[[ja:傲慢]]
[[kk:Тұрақты үйір]]
[[la:Superbia]]
[[lt:Puikybė]]
[[new:अहङ्कार]]
[[nl:Trots]]
[[no:Hovmod]]
[[pl:Duma (uczucie)]]
[[pt:Soberba]]
[[ro:Mândrie]]
[[ru:Гордость]]
[[scn:Arrucanza (orgogghiu)]]
[[sh:Ponos]]
[[simple:Pride]]
[[sk:Márnomyseľnosť]]
[[sr:Понос]]
[[sv:Högmod]]
[[sw:Kiburi]]
[[te:అహంకారము]]
[[tl:Kapalaluan]]
[[uk:Гординя]]
[[zh:骄傲]]

Версия от 16:36, 4 април 2013

Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения. С негативна конотация, гордостта или горделивостта се отнася до надуване вследствие чувство за личен висок статус или постижения, които често се използват като синоними с високомерие. С положителна конотация, гордостта се отнася до чувство на задоволеност от привързаността към собствени или на друг избор и действия, или към цяла група от хора и е продукт на похвали, независима оценка, или изпълнено чувство за дълг или принадлежност. Философи и социални психолози отбелязват, че гордостта е сложна вторична емоция, която изисква развитие на чувството за самия себе си и овладяването на съответните концепсуални различия (например, че гордостта е различна от щастие и радост) чрез езиково взаимодействие с другите.[1] Гордостта може да бъде определена също така като несъгласие с истината. Една друга дефиниция на гордостта в първия смисъл идва от свети Августин: „Любов към собствените върхови постижения“.[2]. В този смисъл, обратното на гордост е смирение или вина, последното по-специално бидейки чувство за собствен провал за разлика от идеята на Августин за високи постижения и успех.

Докато някои философи като АристотелДжордж Бърнард Шоу), смятат гордостта за дълбока добродетел, повечето религии по света считат за грях, като Стария завет на Библията, използвана от християни и евреи.

Източници

  1. Sullivan, GB (2007). Wittgenstein and the grammar of pride: The relevance of philosophy to studies of self-evaluative emotions. New Ideas in Psychology. 25(3). 233-252 http://dx.doi.org/10.1016/j.newideapsych.2007.03.003
  2. "Est autem superbia amor proprie excellentie, et fuit initium peccati superbia."[1]