Планински кристал: Разлика между версии
м →Приложение: букви |
м Робот: Преместване на 6 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q2050687. |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
[[Категория:Кварц]] |
[[Категория:Кварц]] |
||
[[Категория:Скъпоценни камъни]] |
[[Категория:Скъпоценни камъни]] |
||
[[cv:Ту хрусталĕ]] |
|||
[[lt:Kalnų krištolas]] |
|||
[[lv:Kalnu kristāls]] |
|||
[[pl:Kryształ górski]] |
|||
[[ru:Горный хрусталь]] |
|||
[[uk:Гірський кришталь]] |
|||
Версия от 19:04, 4 април 2013
Планинският кристал (Шаблон:Lang-gr, означаващо „лед“) е минерал, силикат, представляващ една от кристалните модификации на чист SiO2. Той е безцветна и прозрачна разновидност на кварца. Твърдоста на планинския кристал по скалата на Моос е 7,[1], а плътността му 2.65 g/cm3.
Приложение
Чисти, бездефектни планински кристали се срещат рядко и се ценят високо. Te са с тригонална сингония и имат вид на шестоъгълна призма. Практическо приложение намират тези с големина от 3 до 5 сантиметра. Големи находища има в Урал, а също така в Бразилия, Канада, САЩ, Япония, Австралия и Алпите. Използват се в радиотехниката и оптиката за изработка на призми, лещи и други. Планинският кристал се счита за полускъпоценен камък и се използва за направата на ювелирни изделия.
История
Той е известен още от дълбоика древност. Предмети, изработени от планински кристал са намерени в Мексико, Гърция, Китай, Япония и на други места по света. Келтските друиди използват планиснките кристали в своите магически практики още 2 000 години пр.н.е. и по всяка вероятност практиката за гадаене с кристални сфери датира още оттогава. Днес най-голямата сфера от планински кристал без никакви вътрешни дефекти или несъвършенства се намира в Националния музей по естествена история във Вашингтон, САЩ. Тя е с диаметър 32,7 cm, тежи 48,5 kg и е изработена през 1924-1925 г. в Китай.