Кирос (Сирия): Разлика между версии
кат. |
|||
Ред 27: | Ред 27: | ||
[[Категория:Древни градове]] |
[[Категория:Древни градове]] |
||
[[Категория:Градове в Сирия|*]] |
[[Категория:Градове в Сирия|*]] |
||
[[de:Kyrrhos]] |
|||
[[en:Cyrrhus]] |
|||
[[fr:Cyrrhus (Syrie)]] |
|||
[[it:Cirro (Siria)]] |
|||
[[ja:キュロス (シリア)]] |
|||
[[ku:Nebî Hurî]] |
|||
[[pt:Cirro (Síria)]] |
|||
[[sh:Kiros (Sirija)]] |
Версия от 01:37, 5 април 2013
Кирос (Kyrrhos (Шаблон:Lang-grc, Kyrrhos, Cyrrhus, Kiros, Kibros, Ḳūrus (حوروس), Hagioupolis, днес Неби Хури) е древен град на пътя от Антиохия за Зойгма в днешна Северна Сирия.
Останките на Неби Хури се намират на около 70 километра северозападно от Халеб и 28 километра северно от Азаз на каменист хълм близо до турската граница. Близо до града в равнината се намират два запазени каменни моста от римско време (3 век).
Провинциалният град е основан около 300 пр.н.е. от Антигон I Монофталм или през началото на 3 век пр.н.е. от Селевкидите. През 64 пр.н.е. Кирос е превзет от римския генерал Помпей Велики и мястото служи за военнен сборен пункт в боевете между римляните и партите. Сасанидите ограбват града през 256 г. През късната древност тук са почитани гробовете на братята мъченици Козма и Дамиан († 303 г.). През византийско време Кирос е столица на (тема) провинция Кирестика в диоцезата на Изтока. През 637 г. градът е превзет от арабите. При кръстоносците градът е до 1150 г. част от княжество Едеса. След това градът се владее от турската династия Зенгиди, загубва на значение и е напуснат.
Кирос е разкопан от 1952 до 1980 г. от френски археолози под ръководството на Edmond Frézouls.
Известни жители
- Авидий Касий, 175 г. римски (геген-)император, е роден в Кирос през 130 г.
- Теодорет († 460 в Кирос), епископ на Кирос (423-457), византийски теолог от 5 век, чийто произведения са проклети през 6 и 7 век.
Източници
- Frank Rainer Scheck, Johannes Odenthal, Syrien. Hochkulturen zwischen Mittelmeer und Arabischer Wüste. 4. Auflage, DuMont, Ostfildern 2009, ISBN 978-3-7701-3978-1, S. 276-279.
Външни препратки
- Princeton Encyclopedia of Classical Sites
- Cyrrhus (Nabi Huri). Syria Gate
- Archeological excavations at Cyrrhus/Nebi Houri
- Cyrrhus/Nabi Huri at cometosyria.com
- Cyrrhus., Livius.org