Владимир Попанастасов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат:подпоручик/офицер от Македония +25ПП
Редакция без резюме
Ред 16: Ред 16:


==Творчество==
==Творчество==
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „Художник“, „[[Македонски преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.</ref>
Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „[[Българан (вестник)|Българан]]“. Пише и в списанията „[[Художник (1905 - 1909)|Художник]]“, „[[Македонски преглед]]“, „[[Свято дело]]“, „[[Демократически преглед]]“ и във вестниците „[[Илинден (1921 - 1926)|Илинден]]“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.<ref>Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 04:34, 10 април 2013

Владимир Попанастасов
български поет

Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаАнастас Стойчев
Владимир Попанастасов в Общомедия

Владимир Попанастасов Кръстев с псевдоними Пепо, Вл. Ястребов, е български поет, юрист и офицер от Македония.

Биография

Владимир Попанастасов е роден в 1883 година в големия западномакедонски град Охрид, тогава в Османската империя. Вуйчо е на Тома и Христо Измирлиев (Смирненски), върху когото оказва голямо влияние в ранните му години. Завършва право в Софийския университет и от 1909 до 1912 година е мирови съдия в Карлово и в Цариброд и помощник прокурор в Стара Загора. Участва в Балканската и Междусъюзническата война и загива като подпоручик от 25 пехотен драгомански полк[1] в сражението при Лахна на 20 юни 1913 година.

Творчество

Попанастасов пише хумористични и сатирични стихове, както и фейлетони и разкази, които излизат предимно във вестник „Българан“. Пише и в списанията „Художник“, „Македонски преглед“, „Свято дело“, „Демократически преглед“ и във вестниците „Илинден“, „Гражданин“ и други. В 1909 година излиза книгата му „Легенди“ със стихотворения и поеми на историческа и библейска тематика.[2]

Бележки

  1. Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912-1913): Владимир Попатанасов
  2. Енциклопедия България, том 5, София, Издателство на БАН, 1986, стр. 336 - 337.