Владимир Атласов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 15 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q380386.
Редакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Владимир Василиевич Атласов''' (в някои източници '''Отласов''') (на [[руски]] ''Владимир Васильевич Атласов'') (около 1661/1664, [[Великий Устюг]] - [[1711]], [[Нижнекамчатск]]) руски пътешественик.
'''Владимир Василиевич Атласов''' (в някои източници '''Отласов''', {{lang-ru|Владимир Васильевич Атласов}}) (ок. 1661/1664, [[Великий Устюг]] - [[1711]], [[Нижнекамчатск]]) е руски пътешественик, [[сибир]]ски [[казак]].


През 1682 започва събирането на ясак (данък, главно във вид на ценни животински кожи събиран от племената населяващи [[Сибир]]) от местните коряки и юкагири по теченията на реките [[Алдан]] и [[Уда]]. През 1695 служи като петдесятник и е назначен за чиновник в Анадирския острог. Разузнавайки чрез изпратения от него през 1696 казак Лука Морозко в [[Камчатка]], през пролетта на 1697 с отряд от 125 човека (60 казаци и 65 юкагири) предприема поход от Анадирския острог през Корякските планини на юг. Достигайки [[Камчатка]], отрядът се разделя. Лука Морозко със своите хора се отправя да изследва източното крайбрежие на [[Камчатка]], а Атласов – западния бряг. След това отрядите отново се съединяват и продължават по централната част на полуострова. По време на похода са завоювани четири корякски селища и са обложени с данък и достигайки до река [[Камчатка (река)|Камчатка]] основава Верхнекамчатския острог. От там походът продължава на юг и достигат до най-южната точка на полуострова, от където казаците виждат най-северния остров от [[Курилски острови|Курилските о-ви]]. След това групата се завръща във Верхнекамчатския острог, Атласов оставя част от хората си там, а сам се отправя за [[Анадир]], а след това и за [[Якутск]], където пристига през 1700.
През 1682 започва събирането на ясак (данък, главно във вид на ценни животински кожи събиран от племената населяващи [[Сибир]]) от местните коряки и юкагири по теченията на реките [[Алдан]] и [[Уда]]. През 1695 служи като петдесятник и е назначен за чиновник в Анадирския острог. Разузнавайки чрез изпратения от него през 1696 казак Лука Морозко в [[Камчатка]], през пролетта на 1697 с отряд от 125 човека (60 казаци и 65 юкагири) предприема поход от Анадирския острог през Корякските планини на юг. Достигайки [[Камчатка]], отрядът се разделя. Лука Морозко със своите хора се отправя да изследва източното крайбрежие на [[Камчатка]], а Атласов – западния бряг. След това отрядите отново се съединяват и продължават по централната част на полуострова. По време на похода са завоювани четири корякски селища и са обложени с данък и достигайки до река [[Камчатка (река)|Камчатка]] основава Верхнекамчатския острог. От там походът продължава на юг и достигат до най-южната точка на полуострова, от където казаците виждат най-северния остров от [[Курилски острови|Курилските о-ви]]. След това групата се завръща във Верхнекамчатския острог, Атласов оставя част от хората си там, а сам се отправя за [[Анадир]], а след това и за [[Якутск]], където пристига през 1700.


В [[Якутск]] Атласов систематизира събраните материали и написва подробен отчет, в който съобщава за релефа, климата, флората и фауната, населението на полуострова и близколежащите острови. Към отчета си прилага и първата съставена от него карта на [[Камчатка]]. През 1701 войводата на [[Якутск]] отправя Атласов в [[Москва]] с отчета за похода, заедно с пленения от него японец заловен на [[Камчатка]]. След като го изслушва [[Петър І]] остава доволен от отчета на Атласов, повишава го в длъжност казашки атаман и го назначачава за "управител" на Камчатка.
В [[Якутск]] Атласов систематизира събраните материали и написва подробен отчет, в който съобщава за релефа, климата, флората и фауната, населението на полуострова и близколежащите острови. Към отчета си прилага и първата съставена от него карта на [[Камчатка]]. През 1701 войводата на [[Якутск]] отправя Атласов в [[Москва]] с отчета за похода, заедно с пленения от него японец заловен на [[Камчатка]]. След като го изслушва [[Петър І]] остава доволен от отчета на Атласов, повишава го в длъжност казашки атаман и го назначава за "управител" на Камчатка.


През юли 1707 Атласов се завръща в Камчатка и започва да управлява полуострова. Скоро обаче превишава правата си и казаците се разбунтуват срещу жестокото му управление. Едва се спасява от линчуване и бяга в Нижнекамчатск, но през 1711 е заловен и убит.
През юли 1707 Атласов се завръща в Камчатка и започва да управлява полуострова. Скоро обаче превишава правата си и казаците се разбунтуват срещу жестокото му управление. Едва се спасява от линчуване и бяга в Нижнекамчатск, но през 1711 е заловен и убит.
Ред 28: Ред 28:


{{СОРТКАТ:Атласов, Владимир Василиевич}}
{{СОРТКАТ:Атласов, Владимир Василиевич}}

[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Казаци]]

Версия от 19:14, 14 април 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атласов.

Владимир Атласов
руски изследовател
Роден
около 1661
Починал

Владимир Василиевич Атласов (в някои източници Отласов, Шаблон:Lang-ru) (ок. 1661/1664, Великий Устюг - 1711, Нижнекамчатск) е руски пътешественик, сибирски казак.

През 1682 започва събирането на ясак (данък, главно във вид на ценни животински кожи събиран от племената населяващи Сибир) от местните коряки и юкагири по теченията на реките Алдан и Уда. През 1695 служи като петдесятник и е назначен за чиновник в Анадирския острог. Разузнавайки чрез изпратения от него през 1696 казак Лука Морозко в Камчатка, през пролетта на 1697 с отряд от 125 човека (60 казаци и 65 юкагири) предприема поход от Анадирския острог през Корякските планини на юг. Достигайки Камчатка, отрядът се разделя. Лука Морозко със своите хора се отправя да изследва източното крайбрежие на Камчатка, а Атласов – западния бряг. След това отрядите отново се съединяват и продължават по централната част на полуострова. По време на похода са завоювани четири корякски селища и са обложени с данък и достигайки до река Камчатка основава Верхнекамчатския острог. От там походът продължава на юг и достигат до най-южната точка на полуострова, от където казаците виждат най-северния остров от Курилските о-ви. След това групата се завръща във Верхнекамчатския острог, Атласов оставя част от хората си там, а сам се отправя за Анадир, а след това и за Якутск, където пристига през 1700.

В Якутск Атласов систематизира събраните материали и написва подробен отчет, в който съобщава за релефа, климата, флората и фауната, населението на полуострова и близколежащите острови. Към отчета си прилага и първата съставена от него карта на Камчатка. През 1701 войводата на Якутск отправя Атласов в Москва с отчета за похода, заедно с пленения от него японец заловен на Камчатка. След като го изслушва Петър І остава доволен от отчета на Атласов, повишава го в длъжност казашки атаман и го назначава за "управител" на Камчатка.

През юли 1707 Атласов се завръща в Камчатка и започва да управлява полуострова. Скоро обаче превишава правата си и казаците се разбунтуват срещу жестокото му управление. Едва се спасява от линчуване и бяга в Нижнекамчатск, но през 1711 е заловен и убит.

Неговото име носят остров и залив на Курилските о-ви и вулкан и село в Камчатски край.

Източници

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 23-24. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 73-79. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3