Въча: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:06, 15 април 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Шаблон:Река инфо Въча е река в Южна България — Област Смолян, общини Борино и Девин, Област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и Област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km^[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликски дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д.41.671944, 24.353333 в село Тешел, Община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, Община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, Община Родопи.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km², което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

на изток — с водосборните басейни на Първенецка река и Чепеларска река, десни притоци на Марица;
на югоизток — с водосборния басейн на река Арда, десен приток на Марица;
на югозапад — с водосборния басейн на река Места;
на запад — с водосборните басейни на Чепинска река и Стара (Пещерска) река, десни притоци на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Чапарско дере
← Хаджиларска река
→ Читакдере
← Чаирдере
→ Деринкоук
← Широколъшка река
→ Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
← Алена
← Говедарника
→ Ябълков дол
→ Гашня (влива се в язовир "Цанков камък")
← Лясковска река
← Чурековско дере
← Петварска река (влива се в язовир "Въча")
→ Фотинска река (влива се в язовир "Въча")
← Липово дере (влива се в язовир "Въча")
→ Форцовско дере (влива се в язовир "Въча")
→ Усоето (влива се в язовир "Кричим")
← Дълбок дол (влива се в язовир "Кричим")
← Черешовско дере (влива се в язовир "Кричим")
→ Раздол (влива се в язовир "Кричим")
← Казнишка река
← Малка Въча
→ Кемерско дере
← Устинска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град Кричим — около 22 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Област Смолян

Община Борино — Кожари, Буйново;
Община Девин — Тешел, Грохотно, Девин, Михалково;

Област Пловдив

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир "Въча"“ е най-високата в България - 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Участък от 11,3 км от третокласен път № 197 Гоце Делчев — Доспат — Девин в участъка от село Тешел до град Девин;
Участък от 58,1 км от третокласен път № 866 Смолян — Девин — Стамболийски в участъка от Девин до Стамболийски;

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.

Вижте още

Топографска карта

Галерия

Язовирна стена Въча
Язовир Въча
Река Въча край с. Йоаким Груево

Източници

↑ Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
Реки в България. http://reki.start.bg/

[EB-1] Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817

[1]

@@ Ред 122: / Ред 122: @@
 [[Категория:Реки в Област Пловдив]]
 [[Категория:Притоци на Марица]]
+[[Категория:Водосборен басейн на Марица]]