Въча: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 122: Ред 122:
[[Категория:Реки в Област Пловдив]]
[[Категория:Реки в Област Пловдив]]
[[Категория:Притоци на Марица]]
[[Категория:Притоци на Марица]]
[[Категория:Водосборен басейн на Марица]]

Версия от 14:06, 15 април 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Шаблон:Река инфо Въча е река в Южна БългарияОбласт Смолян, общини Борино и Девин, Област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и Област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийшко-Виденишки дял, Переликски дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д. в село Тешел, Община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, Община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, Община Родопи.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km2, което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Чапарско дере
  • ← Хаджиларска река
  • → Читакдере
  • Чаирдере
  • → Деринкоук
  • Широколъшка река
  • Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
  • ← Алена
  • ← Говедарника
  • → Ябълков дол
  • Гашня (влива се в язовир "Цанков камък")
  • ← Лясковска река
  • ← Чурековско дере
  • ← Петварска река (влива се в язовир "Въча")
  • → Фотинска река (влива се в язовир "Въча")
  • ← Липово дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Форцовско дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Усоето (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Дълбок дол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Черешовско дере (влива се в язовир "Кричим")
  • → Раздол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Казнишка река
  • ← Малка Въча
  • → Кемерско дере
  • ← Устинска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град Кричим — около 22 m3/s.

Селища

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир "Въча"“ е най-високата в България - 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.

Вижте още

Топографска карта

Галерия

Източници

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817