Картография: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 150: Ред 150:
През 2008 г. "Картография ЕООД" е закрита след 55-годишна успешна дейност.
През 2008 г. "Картография ЕООД" е закрита след 55-годишна успешна дейност.


Българската Картографска Асоциация (БКА) е учредена на 8 Април 2011 в гр. София
Българската Картографска Асоциация (БКА) е учредена на 8 Април 2011 в гр. София.


В Париж, на 8 юли 2011 г. БКА е избрана за национален представител на България в Международната Картографска Асоциация.
В Париж, на 8 юли 2011 г. БКА е избрана за национален представител на България в Международната Картографска Асоциация.

Версия от 10:35, 17 април 2013

Илюстрирана карта

Картографията (Шаблон:Lang-el) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси. Тя е една от основните техники, които се използват в географията и служи като основно средство за представяне на данни в много сродни науки, като демография, икономика и други.


Карта

Карта се нарича всяко графично изобразяване на земната повърхност като умален модел, задължително с мащаб, градусна мрежа и легенда. Без тези компоненти имаме само изображение на земната повърхност, НЕ карта. На нея се изобразяват избрани обекти от постоянно променящата се земна повърхност така, както са били в момента на изчертаване (или както си ги представя картографът). Картите са универсални средства за комуникация.

Старите карти дават много информация за това как е бил възприеман светът в миналото.

Най-ранните карти

Най-старите известни карти са вавилонски глинени плочки, датирани отпреди 2300 г. пр. Хр. Картографията е развивана и в Древна Гърция. Концепцията за сферичната форма на Земята била известна на философите от времето на Аристотел. Гръцката и римската картография достигат своята кулминация при Клавдий Птолемей. Неговата „Карта на света“ изобразява Стария свят — тази част от земната повърхност, която по днешните ни представи се простира в Източното полукълбо от 60 градуса северна до 30 градуса южна ширина и обхваща Европа и части от Африка и Азия.

Карта на света на Птолемей, възпроизведена в Библия от XV век

С развитието на мореплаването се натрупват все повече знания за различните земи и бреговата линия на плавателните морета става известна с голяма точност. Например един мореплавател, който е оставил описания и карти не само на Средиземно море, но и на по-далечни земи и морета, е османският воин и пътешественик Пири Реис. Неговата прочута карта, която се намира в истанбулския музей "Топкапъ", изобразява целия басейн на Средиземно море, започвайки от пролива Дарданели, последван от историческа и географска информация за бреговете на Егейско море и островите му, бреговете на Адриатическо море, Западна Италия, Южна Франция и островите около бреговете на Източна Испания, изследвайки Африканските брегове, Палестина, Сирия, Кипър и бреговете на Мала Азия и стигайки до Мармарис.


Първите

Първата българска карта е "Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земи" е изработена от Александър Хаджирусев през 1843 г. Авторът сам я рисувал, писал и литографирал. Отпечатана е в Страсбург (1843 г.).

Първият български глобус е изработен от Неофит Рилски (учител и книжовник)през 1836 г. Той се съхранява в музея на Рилския манастир.

Първата "Карта на света" с географска мрежа е изработена от астронома и математик Клавдий Птолемей през II в.

Първият отпечатан "Атлас на света" е изработен от фламандския математик, географ и картограф Герардус Меркатор. Той е отпечатан една година след смъртта му - 1595 г.

Развитие на картографията в България

Първи период — до Руско-турската освободителна война

През 1154 г. в картите на арабския картограф Ал-Идреси, България фигурира под името "Борджан". Територията на България е отразена почти на всички чужди карти от XIII и XIV в.

Подробна карта на българските земи е правила турската администрация (1530 г.). Тя е съставена във връзка с преброяване на населението на новозавзетите балкански земи.

1843 г. В Страсбург е издадена първата българска карта от Александър Хаджирусев,който използва карта на френския картограф Лапи.Картата на Хаджирусев е едромащабна и е предназачена за светските училища.Тя е и в помощ на търговците.

1862 г. Димитри Ангелидев отпечатва българската карта в Пловдив и градът се превръща в център картоиздаването. Първият български глобус е създаден от Неофит Рилски и върху него е изобразена еклиптиката. Христо Г.Данов прави първият български атлас,който съдържа карти на континентите. Обикаля из Сърбия и България. Издава стенни карти до 1920 г. когато умира.

1871-1875 г. Високата порта осъзнава липсата на достоверна карта за военни цели и възлага на австрo-унгарски военни картографи картографско заснемане в границите на империята. По-късно Австро-унгарския генерален щаб издава базираната на тези изследвания "Генерална карта на централна Европа" в мащаб 1:300 000 и "Карта на централна Европа" в мащаб 1:750 000. Тази карта е многократно преиздавана до първата третина на 20-и век. Нейни копия има на немски, османо-турски, български и сръбски.

1877-1878 г. До Руско-Турската освободителна война всички карти са неточни. Сформира се военно-географски корпус от 1 финландски отряд, който картографира по т.нар. мензуален начин в мащаб 1:42 000. През зимата те картографират цялата територия на България. В Санкт Петербург се правят български карти в по-дребен мащаб(1:142 000), известен като верстовка или триверстовка. Този свитък с карти се подарява на България и служи като основа на следвоенната българска карта 1:40 000. 1880 г. в резултат на задълбочени проучвания, Ф. Каниц издава своята "Оригинална карта на Дунавска България и Балкана".

Втори период — от Освобождението до Втората Световна война

С указ на Княза (Фердинанд) през 1891 г. към Генералния щаб на Министерство на войната се създава „Топографско отделение”.
През 1899 г., то започва да издава първата българска топографска карта в М 1:40 000 - реамбулирана версия на руската карта (триверстовка) от войната през 1877-1878. Картите вече са поставени на точна геодезична основа. Издадена е първата българска топографска карта в мащаб 1:25 000, която и до днес се използва и обновява. Издадени са първите тематични карти — почвена, геоложка и др., автор е Ст.Бончев.

1924 г.' Анастас Иширков прави поправки и преиздава картата на А.Хаджирусев. Възниква българската релефна картогрфия.Първата българска релефна карта е издадена от Никола Додов.

1904 г. са направени релефни карти на Рила, Пирин и Осогово.

1907 г. Г. Карайорданов прави релефна карта на цяла България.

Сава Попов прави редица релефни карти на цяла България за училищни цели. Климент Бояджиев прави релефна карта на България, на която пътищата и реките са направени от цветни конци. Военни карти се правят в Троян.
След края на Първата световна война (1920-1922 г.) се извършват топографски работи във връзка с границите със съседните държави, съгласно договорения мир. До 1930 г. е изградена нова триангулачна и нивелачна мрежа на България (елипсоид Хейфорт) и е започнало топографско заснемане за създаване на топографски карти в 1:50 000;

През 1926-1927 г. германския учен Херберт Луис за целите на труда си Morphologische Studien in Suedwest-Bulgarien изработва чрез фотограметрично заснимане висококачествена карта на Пирин-планина в мащаб 1:100 000 заедно с едромащабен вариант 1:25 000 на централните планински била. Тази карта преобръща тогавашните географски знания за планината и остава за дълги години единствения достоверен картен източник за този район. [1]

През 1932 г. започва заснемане на страната в М 1:25 000 за нова топографска карта, която се завършва през 1952 г..

През 1933 г. е създаден „Централен съвет по измерванията”, който да контролира геодезическите и картографски работи.

През 1935 г. е изработена Топографска карта на София в М1:10 000.
От 16 до 19 август 1936 г. в София се е провел „IV конгрес на славянските географи и картографи”. В него вземат участие 323 учени (84 поляци, 53 чехи, 51 сърби, 125 българи и 10 французи, германци, финландци и румънци). По този случай е организирана и първата по рода си картографска и географска изложба в България, на която са изложени постиженията на Географския институт в геодезията, топографията и картографията.
През 1940 г. започва редовна стерео-фотограметрична снимка, като се заснемат и картират и територии и на съседните държави.
През 1942 г. за пръв път се издава „Въздухоплавателна карта в М 1:500 000 и 1:1 000 000 в Меркаторова проекция и пътна карта М 1:600 000, Магнитна карта на Югозападна България в М 1:500 000 и Оперативна карта на България в М 1:500 000. Започва работата по Шосейна карта на България в М 1:300 000.
До 1939 г. Държавният Географски институт е издал следните карти:
Релефна карта на България М 1:200 000
Карта на България в М 1:200 000;
Карта на България в М 1:400 000;
Карта на Балканския полуостров в М 1: 600 000;
Учебни стенни географски карти, според изучаваното в гимназиите и Географски атлас.

Част от картите за учебни и граждански нужди се печатат в частни издателствата, като „Балкан”, „Найденов”, „Хр. Данов” и др.

Трети период — след Втората световна война

През този период е действаща е военно-топографска служба (ВТС). Тя издава карти за нуждите на отбраната. По известни са картите в мащаби 1: 25000; 1:50000 и други. Тъй като ВТС е нямала капацитет да покрие нуждите на учебното дело и на обществото, най-напред се е създал "Учитехпром" (бъдещото издателство "Просвета"). Там е имало едно звено, от инженери, географи и топографи, за изработка на карти — НРКЧ (Научно картосъставителска част). От нея през 1953 г. са се създавали ПО "Картпроект" и "Картна фабрика", като им се дава самостоятелната сграда на едно бивше училище.

През 1948 г. е създадена структурата „Организация на геодезическите измервания (ОГИ)”състояща се от; Карпроект Земстрой През 1951 г. е създадено „Главно управление по геодезия и картография (ГУГК)”; През 1952 г. Картпроект и Земстрой се сливат в „Геокартпроект”, преименувано в „Геопланпроект”. През 1953 г. са създадени: Проектанска организация (Картпроект); Картогеоприборна фабрика; Геокартфонд; Геопланпроект, който започва работа по Едромащабната топографска карта (ЕТК)в мащаб 1:5 000; През 1972 г. Картпроект и Картогеоприборна фабрика се обединяват под името „Картография ЕООД”

Картография ЕООД

"Картография ЕООД" по това време, е била единственото предприятие в България, занимаващо се с проектиране, съставяне и издаване на карти, атласи и глобуси за граждански, научни и учебни цели.

Бурно се развивала българската релефна картография върху PVC материал, наложен върху позитивна матрица. Напредък имаше и в учебната картография. Създадени бяха множество стенни карти и атласи по география и история за всички класове. Учебните атласи ежегодно се осъвременяваха съобразно учебните програми. Проектирани бяха изработени и отпечатани и "контурни карти" за всеки клас, които също ежегодно се осъвременяваха.

За учебното дело са изработени и отпечатани стенни „Икономически карти на изучаваните дъжави”, стенни Политически карти на континентите и света. Издават се и много дипляни и маршрутни карти. По заявка на Министерство на науката и просветата за учениците са разработени и отпечатани серия от дипляни с „Туристическа насоченост-Екскурзионно летуване за ученици” и серия от историко-туристически карти. Такива са "Епопеята на Шипка", "Кървавото писмо" и др., където се разказват за значими събития от българската история и се дава маршрут за посещението им.

Разработени и париодично са издавани „Бланкови карти” на България и Балканския п-ов, които служат на Института по метеорология към БАН при изработване на прогнози за времето. Също така и бланкови карти на БГА „Балкан”. Карта за страната (ЕТК) за „Единния териториален кадастър”, тогава се изработва от регионалните служби на „Геопланпроект”, а се издава в „Картография ЕООД”. Изработени са и стенни карти за учебното дело в Република Македония.

"Картография" ЕООД София е издала множество стенни и маршрутни карти, дипляни за целите на туризма и екологията. До скоро се продаваха изданията :„100-те туристически обекти”, „Рила”, „Пирин”, „Родопите”, „Стара планина”, „Странджа” , „Лозенска планина”, ”Черноморско крайбрежие” и др. Сътрудници на "Картография" ЕООД изработваха приложения (карти) към към различни пътеводители, книги и енциклопедии (например БИЕ, БГЕ и др.).

Изработени и издадени са различни глобуси: "Общогеографски" - в 2 размера; "Политически" - в 3 размера и "Звезден", с варианти осветление от вътре и без осветление. Издадени са релефни карти (реален 3D релеф, не виртуален) на България 1:500000 и 1:2000000, Балканския полуостров и отделни райони, както и на видове морски брегове, устия на реки .

Множество атласи карти и дипляни: пътни (Пътна карта на България, Пътна карта на Балканските страни и Пътна карта на Европа), планове на градове и курорти(почти на всички бългрски), Атласи (пътни, туристически и регионални).

Библиотечна рядкост е вече, създаденият и оформен още през 1963 г. „Атлас по Българска история” и Учебен географски атлас.

През 1973 г."Картография ЕООД", със съдействието на специалисти от Институтите на БАН, издаде "Атлас на Народна Република България", който е своеобразен връх в развитието на българската картография. Тогава (1973 г.) малко бяха държавите издали подобен атлас. Издаването му е приветствано от световната картографската асоциация.

През 1979 г. излиза "Български военен атлас", първата част на който е общогеографски.

Други по-големи картографски издания са: Карта на света в М 1:2500000 (съвместно с картографските служби на източния блок); Агроклиматичен атлас, Атлас на София и Софийската агломерация, Географски атлас на света, Почвен атлас, Геоложки атлас, Исторически атлас, Лоция на река Дунав(2 издания), множество пътни, туристически и маршрутни карти, атласи, албуми и други издания.

Работи се по множество граждански проекти, като например: Едромащабна топографска карта (ЕТК),„9-листна карта на София” изработена на принципа на геометричната апроксимация; „Черно море – варианти на деление”; „Заливна площ на яз. Искър”, „Топонимията на България”, „Изчисление на маршрутите и разхода на гориво на линейките от София-град” , Албум за Олимпийските игри, Правопис и транскрипция на географските имена и други. Интересна идея беше реализирана с поредицата дипляни от серията "Опознай света".

През периода, силно се развива тематичната художествена картография. Особено атрактивни и до днес си остават рисуваните карти на художниците Любен Сарафов и Иван Стоянов: "Физикогеографски пояси и области — на света и на отделните континенти". Там са показани рисунки на растения, животни, земноводни и влечуги, птици и други;

-рисувани карти на историческа тематика: Стара Гърция, Гръцка цивилизация, Седемте чудеса на света, Римска империя, Персия, Походите на Ал. Македонски;
-рисувани карти на курортите (Златни пясъци, Слънчев бряг...), както и рисувани карти на "Рибите в България","Гъбите в Бълария","Манастирите в България".

В "Картография ЕООД" от художника д-р Тачо Танев за пръв път в България е приложен ръчно рисуван сенкорелеф (3D релеф) при изобразяване и отпечатване на земната повърхност.

Всичко това е изработено с много самоотвержен труд от сътрудниците на "Картография ЕООД" (инженери, географи, топографи, техници, художници, фотографи, специалисти, полиграфисти и др.).

По това време, когато всяка карографска дейност е била ръчна, огромен труд е употребен за набиране на информация, обработването ѝ, съставяне, оформяне и издаване на едно картографско произведение.

Това се извършва от Бюро за научно-техническа информация (БЮНТИ), към което е Библиотеката и Картографските фондове. В това звено(състоящо се от 3 до 5 човека) е съсредоточено цялото картографско осигуряване с актуална информация за България и света, управление на картографските фондове, техническата библиотека и Международния обмен.

Международна дейност:

През периода на социализма "Картография ЕООД" поддържаше активни връзки с всички страни от източния (социалистически) блок. Това се изразяваше в ежегодна размяна на новоиздадени произведения. България изпраща безвъзмездни бройки на картографските предприятия и съответно получава от тях такива. Получените издания се анотират и се издава съответен "Бюлетин".

Периодично се получава изданието на Международната картографска асоциация - "Карт Актуал",в замяна на което, тя е уведомявана за новости в България, като пътища, язовири и други настъпили промени.

За периода на своето съществуване "Каография ЕООД" е взимала активно участие в организираните от "Съюза на геодезистите и земеустроителите в България" международни и национални мероприятия (конгреси, съвещания, семенари, изложби).

Редовен участник е била и на ежегодния "Панаира на книгата", който през няколко години беше и международен.

През 2008 г. "Картография ЕООД" е закрита след 55-годишна успешна дейност.

Българската Картографска Асоциация (БКА) е учредена на 8 Април 2011 в гр. София.

В Париж, на 8 юли 2011 г. БКА е избрана за национален представител на България в Международната Картографска Асоциация.

Бележки

  1. "Das Kartenwesen Bulgariens, Dr. Phil. Habil. Herbert Wilhelmy, "Mitteilungen des Reichsamts für Landesaufnahme", Berlin, 1938, Nr. 3

Вижте също