Пловдив: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 466: Ред 466:
* [http://classicschool.org/ ЧПГ Класик]
* [http://classicschool.org/ ЧПГ Класик]
* Професионална Гимназия по Механотехника "Професор Цветан Лазаров"
* Професионална Гимназия по Механотехника "Професор Цветан Лазаров"
* Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Христо Ботев"
* ПГ по Туризъм "Проф.Д-р.Ас.Златаров"
* [[Национална търговска гимназия]]
* [[Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия арх. Камен Петков]]
* [[Професионална гимназия по Електротехника и Електроника]]


=== Средни училища ===
=== Средни училища ===

Версия от 09:00, 24 април 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.
Пловдив
Знаме
      
Герб
Римски театър от II век — сред най-добре запазените на Балканския полуостров.
Римски театър от II век — сред най-добре запазените на Балканския полуостров.
България
42.1421° с. ш. 24.7415° и. д.
Пловдив
Област Пловдив
42.1421° с. ш. 24.7415° и. д.
Пловдив
Общи данни
Население370 975 души[1] (15 март 2024 г.)
3673 души/km²
Землище101,98 km²
Надм. височина164 m
Пощ. код4000
Тел. код032
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ56784
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   – кмет		Пловдив
Костадин Димитров
(ГЕРБ; 2023)
Адрес на общината
Файл:CityHallPlovdivNicolaGruev.JPG
Община Пловдив
пл. „Стефан Стамболов“ №1
тел.: +359 32 634 240, факс: +359 32 260 790
Уебсайтwww.plovdiv.bg
Пловдив в Общомедия

Пло̀вдив е вторият по големина град в България с население от 338 153 души, което представлява 4.6% от общото на страната. Пловдив е административен център на Област Пловдив, Община Пловдив, Община Марица и Община Родопи.

Разположен е в западната част на българската част от Тракия, на двата бряга на река Марица. Отстои на 15 км северно от Родопите и на 50 км южно от Стара планина. Градът е застроен в подножията на седем сиенитни тепета, поради което често е наричан „Градът под тепетата“ или „Градът на седемте тепета“.

В Пловдив се провеждат Международният панаир, Международният театрален фестивал „Сцена на кръстопът”, Телевизионният фестивал „Златната ракла” и са запазени Античният театър, Римският одеон, Агората (Римският форум),Римският стадион, късноантична сграда „Ейрене” и други.

География

Местоположение

Изглед от Пловдив към Стара планина

Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина. През него преминава най-пълноводната река в България - Марица. Така по естествен начин градът се разделя на две части. На север от Марица е разположен единствено район „Северен“, известен още със старото си наименование Кършияка, а на юг се намира същинската част на града, включваща останалите пет района.

Административно устройство

Според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове[2], територията на град Пловдив е разделена на 6 района. Кметовете на градските райони се избират чрез пряко гласуване сред жителите на града. На провелите се през 2007 г. местни избори, кметът на район „Тракия“ е избран на първи тур, а в останалите райони се води балотаж. Във всички районни кметства печелят представителите на Коалиция „ГЕРБ-ВМРО“. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт.

През 1969 г. Коматево и Прослав са присъединени към административните граници на града. През 1987 г. с решение на централната държавна власт са обособени общините „Марица“ и „Родопи“, чийто административен център остава град Пловдив. В последните години, жителите на селата Ягодово и Крумово правят постъпки за административно присъединяване към Община Пловдив. [3].

На 1 февруари 1877 г. градът е определен за център на Пловдивската губерния. След 1879 г., Пловдив е столица на автономната провинция Източна Румелия и административен център на Пловдивския департамент. От 1885 г. е център на Пловдивското окръжие, а след 1901 г. - на Пловдивска област. От 1949 г. е седалище на Пловдивския окръг, а след 1987 г. - на Пловдивската област.

Климат

Климатът преходно-континентален, типичен за доста средноюжни части на Европа. Средната годишна температура е 12,3°С. Средната максимална температура през юли е 30.3°С, а абсолютният максимум е измерен на 5 юли 2000 г. +45,0°С. Средната годишна минимална температура е 6.5°С, а абсолютният минимум — минус 31,5°С е измерен в утрото на 24.януари 1942 г. в състояние на температурна инверсия. Средната годишна относителна влажност на въздуха е 73%, като най-висока е през декември – 86%, а най-ниска през месец август – 62%. Средната годишна сума на валежите е 540 мм, с максимум през май-юни – 69,2 мм и минимум през септември – 31 мм. Средният годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 33 дни. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 см, а максималната между 6 и 13 см. В „градът под тепетата“ преобладават слаби ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост до 1 м/сек са до 95% в годината. Мъглите са чести през по-хладните месеци, като дните с мъгли за една година са 33 средно.[4]

Климатични данни за град Пловдив
  Климатични данни за град Пловдив 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 22,5 25,6 29,8 34,2 36 39,8 45 42,2 38,7 36,8 28 22,1 45
Средни максимални температури (°C) 5 8 12 18 24 28 31 30 26 20 11 7 18,33
Средни температури (°C) 1 2,9 7,1 12,3 17,3 21,6 23,9 23,3 18,9 12,9 6,7 2,3 12,5
Средни минимални температури (°C) −3 −2 2 6 11 15 17 16 13 8 2 −1 7
Абсолютни минимални температури (°C) −31,5 −29,1 −17,9 −5,2 −0,3 4,5 8,2 5,6 0,2 −5,8 −17,4 −22,5 −31,5
Средни месечни валежи (mm) 42 32 38 45 65 63 49 31 35 43 47 49 539
Източник: MSN Weather и http://www.weatherbase.comhttp://www.stringmeteo.com/synop/bg_climate.php http://www.stringmeteo.com/synop/bg_tuti.php http://www.stringmeteo.com/synop/maxmin_month.php Сиракова,Сираков,Дончев Метеорология за всеки

Релеф

Пловдивското поле представлява алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад, север и североизток се издигат възвишенията съответно на Ихтиманска, Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопа планина, който е стръмен и висок – около 1300 м н.в., прорязан от тесните долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. В града са разположени шест сиенитни хълма. До началото на ХХ век те са седем, но едно от тях — Марково тепе — е разрушено за направа на павета, с които са били павирани пловдивските улици. Традиционните имена на хълмовете са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието /Стария град/ в централната част на Пловдив. [5]

Води

История

Най-старите следи от селище на днешен Пловдив са от неолитическия период, датиращи от близо 6000 г. пр. Хр., а първото цивилизовано селище Евмолпия е основано от траките през ок. 1200 г. пр. Хр.

През 12 век пр.н.е. праисторическото селище на Хълма на стражите (Небет тепе) прераства в древнотракийския град Евмолпия, който е един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Останките от него могат да бъдат видени и днес.

Име

През историята Пловдив е носил различни имена: Кендрисос, Евмолпиас, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Улпия, Флавия, Юлия, Плъпдив, Пълдин, Плоудин, Филибе и др.

История на града

Античност

Римският одеон

Пловдив е един от най-старите европейски градове и същевременно съвременник на Троя. Началото на града е поставено около 6000 г. пр. н. е. Предполагаемо древно име на Пловдив е Кендрисос, реконструирано от епитета на главното божество на града през римската епоха Аполон Кендрисос. Около 1200 г. пр. Хр. траките създават върху Трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпиас, -ада'. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (Шаблон:Lang-gr). Тогава „Филиповград“ бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева, превод на Филипополис.[6] През периода II-I в.пр.Хр.,също така наред с името Филипопол е носел същевременно и името Одрюза/Одриса/. Под това си име /Одрюза/ е издавал и собствени дребни бронзови монети, групирани в 2 типа, които са изключителна рядкост. /К. Кисьов-Поселищен живот в Пловдивско и долината на река Стряма през I хил. пр. Хр.", Сф, 2004 г.,вестник Марица от 10 август 2006 г., стр.10 - разкопки на Небет тепе в Пловдив, проведени от д-р Иво Топалилов и съобщение за новонамерена монета на град Одрюза /Филипопол/.

Античен театър (Пловдив)

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. сл.н.е., като отново е преименуван — на Тримонциум (Трихълмие). Въпреки това и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Берое (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".

В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, булевтерион (одеон), театри, мащабен стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив.[7]

Средновековие

Часовниковата кула на Сахат тепе

В края на IV в. започва византийския период в историята на града. Около средата на VI в. в Пловдив идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Плъпдив, Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното българско/славянско име Пловдив, засвидетелствано за пръв път в Български апокрифен летопис от XI в. като Пло(в)дївь.

След създаването на българската държава Пловдив се оказва важен пограничен град на Византийската империя. За първи път през 812 г. кан Крум завладява града, но той е официално включен в пределите на България от кан Маламир през 836 г. В следващите години градът е предимно в български ръце­, като Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (991-1014) успяват да го включат в пределите на родината си. След това в период от близо два века той продължава да е в състава на Византия.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта им. Градът става столица на Херцогство Филипопол, управлявано първоначално от Рение дьо Три. Българският цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града.[8] Рение дьо Три взема участие и в битката при Пловдив на 31 юли 1208 г. където латинската армия постига победа над войските на цар Борил. [9] В резултат на победата, херцогството е отвоювано. След 1208 г. до 1229 г. херцог на Филипопол е Жерар дьо Стрьом, родственик на Рение дьо Три. През 20-те години на ХІІІ век херцогството вероятно става васално на Втората българска държава по време на царуването на Иван Асен II (1218-1241). Според някои източници, в битката при Клокотница на страната на българската войска участва и отряд рицари. По силата на договора сключен на 9 април 1229 г. в Перуджа между Латинската империя и бившия йерусалимски крал Жан дьо Бриен, последният получава във владение Филипополското херцогство и става херцог на Филипопол за периода 1229 до 1237 г.[10]. По силата на договора след смъртта му това владение трябва да премине у неговите синове. Вероятно латинската власт във Филипопол е окончателно ликвидирана през 1246 - 1248 г., когато земите на херцогството са завладени от войските на никейския император Йоан III Дука Ватаци. При управлението на Георги II Тертер градът отново е включен в пределите на българската държава, но след ранната му смърт, Византия си връща контрола над региона, и така до 1344 година, когато регентският съвет на малолетния императр Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол при поредната гражданска война във Византия.

Под османска власт

През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гробът на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Филипополис Филибе. Той e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Попадайки във вътрешността на Османската империя, Филибе губи стратегическото си значение на крепост. Постепенно всички следи от древността изчезват и започва ново строителство на обществени сгради като джамии, ханове, странноприемници и бани. Така градът се променя коренно и неговият архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Хълма с кулата (Сахат тепе). Смята се за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите часовникови кули в Източна Европа.

Възраждане

Църквата „Св. Богородица“

В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е важен икономически център и е част от Одринския вилает. Числено нарастващата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Тогава, заможните пловдивчани се съревновават в строителството на нов модел къщи, голяма част от които са запазени в архитектурно-историческия резерват Старинен Пловдив.

Пловдив влиза в новата българска история с приноса си в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която е равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. В 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище „Св. св. Кирил и Методий”. След Кримската война през 1857 е открито първото руско консулство с консули Найден Геров и Алексей Церетелев[11][12]. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква „Св. Богородица”, коледата през 1859 г. е отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

За битката по време на Руско-турската война (1877-1878) вижте Пловдив (битка)

През 1877 г. избухва Освободителната война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от войните на Предния отряд / генерал-майор Виктор Дандевил / от състава на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Пръв влиза в града ескадрона на капитан Александър Бураго.

Източна Румелия

Файл:Syedinena Bylgaria — Litografia na N.Pavlovich.JPG
„Съединена България“ - литография от Николай Павлович
 Основна статия: Източна Румелия

Санстефанският мирен договор от 3 март 1878 г. урежда създаването на Княжество България със столица София, включващо повечето земи с преобладаващо българско население.[13] Санстефанският договор е оспорен от Австро-Унгария и Великобритания и окончателното приключване на Руско-турската война се урежда чрез Берлинския договор. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части, Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, а Османската империя изработва в тримесечен срок Органически устав (Конституция) на областта и назначава управител.[14]

От пролетта на 1885 сформираният в града, под ръководството на Захари Стоянов, Българския таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението на Източна Румелия с Княжество България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега град Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация. След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска война, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Днес, 6 септември се чества като Ден на Съединението и празник на град Пловдив.

Трета българска държава

Обновената главна улица „Александър Батенберг“

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен вторият по-големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх.

През комунизма

В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за цветни метали, Текстилен комбинат, Електроапаратурен завод, Тютюнев комбинат, Консервен комбинат, Комбинат за мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e открита първата тролейбусна линия в Пловдив. Също през 50-те е построен емблематичния за града хотел „Тримонциум”. През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паметници в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град.

След демократичните промени

През 1990 г. е завършен спортния комплекс „Пловдив”, включващ един от най-големите стадиони и най-голямата гребна база в България. През 1999 г. в „Града на хълмовете“ се провежда Европейският месец на културата.

Население

Брой на населението

Според данните на НСИ към 01.02.2011 жителите на Пловдив са 338 153 жители, а община Пловдив е трета в България след София и Варна. [15]

Етническа структура на града в Източна Румелия и Третата българска държава:

Население общо българи турци евреи гърци арменци роми други
1878 24 053[16] 10 909 5558 1134 4781 806 865 902
1884 33 442 (100%) 16 752 (50,09%) 7144 (21,36%) 2168 (6,48%) 5497 (16,44%) 979 (2,93%) 112 902 (2,70%)
1887 33 032 19 542 5615 2292 3930 903 348 492
1892 36 033 20 854 6381 2696 3906 1024 237 935
1900 43 033 24 170 4708 3602 3908 1844 1934 2869
1910 47 981 32 727 2946 4436 1571 1794 3524 983
1920 64 415 46 889 5605 5144 1071 3773 1342 591
1926 84 655 63 268 4748 5612 549 5881 2746 1851
1934 99 883 77 449 6102 5574 340 5316 2728 2374
1939 105 643 (100%) 82 012 (77,63%) 6462 (6,12%) 5960 (5,64%) 200 (0,19%) 6591 (6,24%) 2982 (2,82%) 1436 (1,36%)

Пловдив е вторият по големина български град преди и по време на Освобождението, на 2-ро място след Стара Загора. Според данни от 1880 г. в града живеят 24 053 души.[2]. Стара Загора преди опожаряването е най-голям град с 25 480 жители[3], а столицата София има 20 501 жители по време на първото преброяване на Княжество България през 1880 г. След Съединението за няколко години става най-голям град с 33 032 жители, срещу 30 428 жители на София. Според преброяването от 1946 г. Пловдив е вторият по-големина град в България с 117 563 души, срещу 487 000 за София.

В Пловдив живеят освен българи и турци, гърци, арменци, евреи и цигани. Етнически обособени квартали в Пловдив са „Хаджи Хасан махала”, „Шекер махала”, „Харман махала” и „Столипиново”.

Религии

Църквата "Св.Иван Рилски"
Църквата "Св.Неделя"

В града преобладава православието, като има население и от всякакви други клонове самоопределящи се като христянски — западнокатолици, източнокатолици, арменско-апостолическо изповедание, протестанти (баптисти, петдесятници и др.), мормони, адвентисти и др.

Пловдив е седалище на Пловдивската епархия на Българска православна църква. През 2007 за митрополит на епархията е избран Негово Високопреосвещенство Николай Пловдивски.

Покровител на града е свети апостол Ерм, един от седемдесетте апостоли на Иисус Христос.

В града има мюсюлманска и еврейска общност. Има храмове на всички религии.

Политика

Кмет на Пловдив

 Основна статия: Списък на Пловдивските кметове

Кмет на Пловдив е Иван Тотев.

Общински съвет

Общинският съвет, състоящ се от 51 общински съветници е избран по пропорционалната система чрез партийни листи. Настоящият му състав е определен след местните избори, проведени през 2007 г.

Разпределение на местата в Общинския съвет[17]

Международно сътрудничество

Чуждестранни дипломатически представителства

  • Флаг на Армения Армения, почетно консулство (ул. “Турист” №2) [18]
  • Флаг на Германия Германия, почетно консулство (ул. “Съборна” №7) [19]
  • Флаг на Гърция Гърция, генерално консулство (ул. “Преслав” №10) [20]
  • Флаг на Италия Италия, почетно консулство (“ул. Петко Каравелов” №26) [21]
  • Флаг на Руската Федерация Русия, почетно консулство (ул. “Тодор Самодумов” №8) [22]
  • Турция Турция, генерално консулство (ул. “Филип Македонски” №10) [23]
  • Флаг на Украйна Украйна, почетно консулство (ул. “Цар Калоян” №8) [24]
  • Флаг на Франция Франция, почетно консулство (ул. “Драган Цанков” №34А) [25]

Побратимени градове

Икономика и инфраструктура

Икономическа характеристика

Пловдив е един от най-значимите икономически центрове на България. Благоприятни фактори за това са централното географско разположение и сравнително добрата инфраструктура. Пловдив има международно летище, в близост до града минава автомагистрала „Тракия“, има добре развита система от първокласни пътища и железопътна мрежа. През 1895 г. е основана Пловдивската търговско-промишлена камара. [4] По нейни данни, в региона работят над 24 хил. компании. В града действат още Стопанска асоциация – Пловдив, Пловдивска стокова борса, Свободна безмитна зона.

Промишленост

Пловдив произвежда около 8.3 процента от брутния вътрешен продукт на страната по данни от 2006 г. [27] Най-бързо развиващите се отрасли на общината са търговията, транспортът, комуникациите, туризмът. От гледна точка на инвестициите с най-голям дял е промишлеността, следвана от търговията. Пловдивският панаир (основан 1892 г.) е сред най-големите дружества по показател печалба в общината. Сред големите компании са още EVN България, Либхер, Сокотаб, Шнайдер Електрик, Филкаб, КЦМ, ЕАЗ, Агрия, производителят на опаковки Дунапак Родина, производителят на мотокари Балканкар Рекорд, производителят на обувки Флавия, тектилния комбинат Марицатекс (основан 1890 г.), стъкларски завод Дружба.

Пловдивския „Завод за пишещи машини“ е известен с производството на пишещи машини „Марица“, „Хеброс“, както и ксерографи. През 70-те и 80-те, като част от българската компютърна индустрия, в града работят Завод за сензори и сензорни устройства (ЗССУ), произвеждащ компютри „Пълдин“. Завода за запаметяващи устройства (ЗЗУ) произвежда ЗУМЛ, завод за периферни устройтва (ЗПУ) - флопи-дискови устройства (ЗУГМД), завод „Кочо Цветаров“ - гъвкави магнитни дискове (дискети). Предприятието „Оптела — Лазерни технологии“ и днес е водещ производител на мощни CO2 индустриални лазерни източници и на двуосни индустриални лазерни системи [28].

През 60-те години в Пловдив се произвеждат автомобили Булгаррено и Булгаралпин. От 1986 г. българо-руското съвместно предприятие „Автоелектроника“ произвежда електронни модули и микропроцесорни системи за автомобили. Авиоремонен завод „Георги Бенковски“ е специализиран в капитални ремонти и производството на резервни части за летателни апарати и авиационни двигатели. В последните години в предприятието се реновират самолети МиГ-21, МиГ-29, вертолети Юрокоптър Кугар.

Поради разположението му в най-плодородната част на Тракийската низина, пловдивския регион развива лозаро-винарството, производството на розово масло, плодове и зеленчуци, консервната промишленост. Сред най-големите компании в хранитено-вкусовата индустрия са Пловдив-БТ, козметична компания Ален мак, Белла България (с марките хранителни продукти Сачи, Леки, Народен и др.), предприяатие за майонеза Краси, захарен комбинат Кристал, консервен комбинат Филикон, пивоварна Каменица, Винпром Пещера (със седалище в Пловдив).

Търговия

В града действат девет традиционни пазара за селскостопански стоки, които се управляват от общинско предприятие „Общински пазари“ [29]: Понеделник пазар, Четвъртък пазар, Събота пазар, пазари Тракия-1, Тракия-2, пазар „Чайка“, пазар „Олга Скобелева“, пазар „Панорама“ и пазар „Смирненски“.

Районните универсални магазини (РУМ) са приватизирани в началото на 90-те и днес работят като търговски центрове или супермаркети: РУМ „Дружба“, РУМ „Тракия“, РУМ „Родопи“, РУМ „Изгрев“. По подобен начин се развиват и сградите на Мебелна къща, магазин „Детски свят“, магазин „Евмолпия“, магазин „Молдавия“, а на мястото на магазин „Направи си сам“, който беше разрушен, сега има нов модерен търговски център. В града работят нови търговски центрове, филиали на всички големи търговски вериги, както и местните вериги.

Транспорт

 Основна статия: Транспорт в Пловдив

Автомобилен

Пловдив е един от важните транспортни центрове на България. Още от древността Тримонциум е главен град по римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) с връзка към Виа Игнация и Бяло море. Днес през града минават основни автомобилни пътища с международно значение: Автомагистрала А1 - „Тракия”, част от Европейски път Е80, Паневропейски транспортен коридор 4 и Паневропейски транспортен коридор 8 преминава на 5 км северно от Пловдив.

Най-големите транспортни съоръжения в Пловдив са пътен възел „Родопи”, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе, Карловско шосе и Цариградско шосе, „Бетонния мост” на Кичук Париж. В центъра на града са построени два тунела. Река Марица, протичаща през Пловдив се преодолява чрез шест моста.

Железопътен

Пловдив е основен център на железопътния транспорт в Южна България. От 1874 г. през Пловдив преминава железопътната линия Любимец - Белово, разширена в началото на 20 век до София и Истанбул. Пловдив е център на ЖП управление за Южна България, а оттук започват линиите за Стара Загора и Бургас, Карлово, Панагюрище, Пещера, Хисаря и Асеновград.

Обществен транспорт

Вътрешноградският транспорт в Пловдив [30]се осъществява по 37 автобусни, 8 тролейбусни, 10 маршрутни линии и градска железница.

Въздушен

 Основна статия: Летище Пловдив

Медии

Радио и телевизия

Пловдив се обслужва с ефирен радио- и телевизионен сигнал чрез предавателните станции на връх Ботев, край хижа Здравец (РРТС Здравец) и на Сахат тепе (РРС Пловдив). С обикновена антена в града се приемат над 20 УКВ-радиостанции и 6 телевизии [31]. Лицензираните оператори на кабелна телевизия са Blizoo (бившите Евроком кабел и Кейбълтел), N3 (Entry), Digital Cable Company (DCC).

Регионални радиостанции
Регионални телевизионни канали

Текст на заглавието

Печатни и интернет издания

Регионални вестници
Интернет портали

Здравеопазване

МБАЛ Пловдив

Пловдив разполага с 12 ДКЦ-та, които са с държавно и общинско участие, пет частни болници — Медлайн Клиник, Каспела, Торакс, Пълмед и Тримонциум, 16 поликлиники (10 от които стоматологични) и 5 диспансера. На територията на града функционират и около 600 частни лекарски кабинети, над 30 държавни и над 120 частни аптеки.

Образование и наука

Висши училища

Професионални училища

Средни училища

СПТУМ "Антон Иванов"

Култура и забавления

Опера, театър и културни домове

Музеи

Регионалният Етнографски музей - Пловдив

Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.. През 1928 г. музеят е настанен в сградата на пл. „Съединение”, построена през осемдесетте години на 19 век от видния пловдивски архитект Йосиф Шнитер. Музеят представлява най-голямата съкровищница на археологическото богатство на древна Тракия. Трите отдела - „Праистория”, „Античност” и „Средновековие”, съдържат ценни находки от старокаменната епоха (палеолит) до ранноосманския период в българската история (15-16 век).

Исторически музей - Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от XV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради — паметници на културата.

Регионалният Етнографски музей - Пловдив е открит през 1917 г. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея — Куюмджиевата къща — е открит за посещения. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей, а през 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската културна област, в която е огромният потенциал на тази институция.

Природонаучният музей е открит през 1955 г. в старинната сграда на някогашната Пловдивска община, построена през 1880 г. Началото на музея се поставя от богатите колекции на бившия френски колеж „Св. Августин”. Днес музеят е един от най-значимите в страната, с богати сбирки в разделите Палеонтология, Минералогия, Ботаника. Няколко зали са посветени на животинския свят, а в приземието се намира най-големият сладководен аквариум в България с над 40 вида декоративни риби и някои земноводни. Особено ценна е сбирката от родопски минерали.

Музеят на авиацията е открит на 21 септември 1991 г., намира се на територията на авиобаза Крумово, на 12 км от Пловдив. Музеят притежава приблизително около 6800 експоната, 59 летателни апарата, разположени в две вътрешни и една външна експозиции, два ремонтно-възстановителни хангара и архивохранилище.


Изобразително изкуство и галерии

Пловдив е развит център на иконописта още от Средновековието. През Възраждането в града идват да работят майстори зографи от цялата страна, сред които са Димитър Зограф и синът му Зафир (Станислав Доспевски), Захари Зограф, Георги Данчов и др. След Освобождението, когато Пловдив е столица на Източна Румелия, тук работят големият български художник от чешки произход Иван Мърквичка и един от първите преподаватели в Държавното рисувателно училище Антон Митов. През 1912 г. е организирана изложба, на която са поканени всички художници от Южна България, с което се полага началото на Дружество на художниците с център Пловдив. В изложбата участват 16 автори, които стават и основатели на дружеството. В Дружеството участват основните фигури в българското изобразително изкуство по това време, като Христо Станчев, Сирак Скитник,Живка Пейчева, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов,Димитьр Павлов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и др. През 50-те години Дружеството на пловдивските художници се включва в Съюза на българските художници.

Характерен възход е отбелязан през 60-те и 70-те години с изявите на цяло поколение творци с национално значение: Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов - Слона, Ана Гребенарова, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и др. Като силно начало на 90-те се явява дейността на едно от първите в страната младежки авангардни сдружения — група „Ръб”, а в началото на новото хилядолетие и Сдружението за съвременно изкуство „Изкуство днес”. [32]

  • Още в края на 19 век в Пловдив се създава втората в страната Държавна художествена галерия след Националната в столицата. Днес фондът на Държавна художествена галерия ­ Пловдив, наброява над 6000 оригинални художествени произведения, експонирани в 4 различни сгради: Постоянна експозиция, къща музей „Златю Бояджиев” и Иконна сбирка на ул. „Съборна”, Постоянна експозиция на Цанко Лавренов на ул. „Княз Александър I”. През 1981 г. бе открита Постоянна експозиция на мексиканското изкуство, дарение от мексиканските художници в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Пловдивската художествена галерия днес е арт музей, който съхранява, опазва и показва част от най-ценните образци на средновековното, възрожденското, следосвобожденското и съвременно изкуство на България. В галерията се пази най-старото кавалетно произведение на българското изкуство - „Портрет на Софроний Врачански“ от 1812 г., а също се съхранява и колекция от произведения на старата венецианска, френска, немска, холандска и фламандска живопис.
Къщата на Киркор Месробович, строена 1846 г., помешаваща музейните експозиции на Цанко Лавренов и на Мексиканското изкуство
Център за съвременно изкуство "Баня Старинна"
  • Градска художествена галерия Пловдив

Тел: + 359 32 624221 Адрес: ул.Княз Александър І Батенберг № 15 (на Главната улица)

Тел: + 359 32 626086 Адрес: ул.Съборна № 22

Тел: + 359 32 628745 Адрес: ул.Артин Гидиков № 14А (в Стария град)

Тел: + 359 32 628745 Адрес: ул.Артин Гидиков № 14А (в Стария град)

Тел: +359 32 638055, Адрес: ул. В.Кънчев № 1 (в Стария град)

Тел: + 359 32 635322 Адрес: ул.Съборна № 14-А (в Стария град).

Галерията е учредена на 31-ви май 1996 г. и е разположена във фамилната къща на известния пловдивски фабрикант и търговец на тютюн Петър Дяков. Това е една малка и уютна галерия. Тя е отворена за посетители всеки ден, освен неделя. Тел: + 359 32 271 068 Факс: + 359 32 271 068 Адрес: Ул. Ангел Букурешлиев 17

Изложбена зала на Дружество на пловдивските художници
Адрес: ул."Гладстон" №32 тел: +359 886 972737

Библиотеки и читалища

Читалище „Възраждане“
  • Народна библиотека Иван Вазов
  • Читалище „Алеко Константинов”, бул. „Шести септември“ 160
  • Читалище „Г. Търнев”, бул. „България“ 146
  • Читалище „Възраждане”, ул. „Стоян Чалъков“ 1
  • Читалище „Захари Стоянов”, ул. „Равнища“ 4
  • Читалище „Иван Вазов”, ул. „П. Р. Славейков“ 33
  • Читалище „П. Р. Славейков”, ул. „П. Д. Петков“ 42
  • Читалище „Съвременник-1986”, жк „Тракия“ бл 141; тел 032/68 28 32 www.savremennik.com
  • Читалище „Христо Г. Данов”, бул. „Шести септември“ 128
  • Читалище „Христо Ботев”, ул. „Даме Груев“ 1; тел.032/692 858
  • Читалище „Христо Смирненски”, ул. „Копривките“ 15
  • Читалище "Иван Вазов" , кв. "Коматево"
  • Читалище "Младост" , жк "Тракия"

Литература и книгоиздаване

 Основна статия: Литература и книгоиздаване в Пловдив

Пловдив има сериозни основания да се гордее като родно място на българската книга, книгоиздаване, книгоразпространение и периодичен печат, и като първия голям литературен център. През 1855 г. тук е създадено първото българско издателство от възрожденеца Христо Г. Данов.

Музика

 Основна статия: Музика в Пловдив

Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Пловдивската опера и балет са създадени през ноември 1953 г. През 1964 г. в Пловдив се създава Академията за музикално и танцово изкуство. Тя е второто висше учебно музикално заведение в България след Националната музикална академия в София. Пловдивското музикално училище, както и Певческото дружество са също с исторически традиции.

Международно известни са Хор на пловдивските момчета, младежи и мъже "Стефка Благоева, Камерен хор "Иван Спасов", хор "Детска китка" и хор "Евмолпея".

Редовни събития

 Основна статия: Редовни културни събития в Пловдив

През 1999 г. в Пловдив се провежда „Европейски месец на културата“, част от иницитивата „Европейска столица на културата“, организирана от Европейския съюз. В това събитие Пловдив е партньор на немския град Ваймар.

Спорт и спортни съоръжения

Най-големият стадион в България (не се играят мачове на него в момента)
Гребна База Пловдив

В Пловдив е построен най-големият спортен център в България - спортен комплекс „Пловдив”. Разположен в северозападната част на града, комплексът включва стадион за 55 000 зрители, най-голямата гребна база на Балканите, закрит плувен басейн, открити и закрити тенискортове и лекоатлетическа писта.

Други по значими спортни съоръжения и атракциони в Пловдив са стадион „Христо Ботев”, стадион „Локомотив” с картинг-писта „Лаута”, стадион „Марица”, стадион „Тодор Диев”,хандбална зала „Локомотив”, спортните зали „Дунав”, „Строител”, „Чайка”, „Академик”, „Total Sport”, водния комплекс Акваленд.

Пловдив е сред най-футболните градове в България с 4 отбора в професионалния футбол - „Ботев” (основан 1912), „Марица” (1921), „Локомотив” (1926) и „Спартак” (1947).

Международният боксов турнир "Странджа" се провежда ежегодно в Пловдив от 1949 г. В изданието за 2007 г. в турнира взимат участие 96 боксьори от 20 страни. Край Пловдив са разположени клубове по конен спорт „Аркан” и конно-спортна база „Хан Крум”.

В българското волейболно първенство участват отборите на „Локомотив“ и „Виктория волей“ (мъже) и „Марица“ (жени). Членове на Българска Федерация по баскетбол от Пловдив са клубовете: „Марица”, „Марица 1991”, „Марица Кършиака”, „Академик” и „Академик-жени”.

Гребната база е спортно съоръжение, предназначено за упражняване на спорта гребане. Представлява канал, дълъг 2 200 метра, широк 120 метра и дълбок 3 метра. Намира се сред зелени площи. През 2011 г. е извършен ремонт на стойност 1,6 млн. лева. Обновяват се хангарите на гребците, съблекалните, изгражда се нова трибуна за около 800 зрители. Това е най-голямата подобна база на Балканите, където могат да се провеждат състезания по гребни спортове.

Забележителности

 Основна статия: Монументи и паметници в Пловдив

Античен град

Античният театър, погрешно известен и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически от ст.н.с. Лилия Ботушарова, консервиран и реставриран под ръководството на арх. Вяра Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Акведукт (Пловдив Коматевско шосе)

Римският Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион — седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.

Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Форумът е бил средоточие на административният, икономическият, културният и религиозният живот на античния град. Провеждали са се събрания, дебати, празници, държавни дела. Комплексът има почти квадратен план с размери 143 на 136 метра[33].

Обновеният Античен стадион към месец май 2012 г.

Античният стадион е най-значителният паметник на античния град. Разположен е между източния склон на Сахат тепе и западния склон на Таксим тепе, в рамките на укрепения античен град. Простира от днешния площад „Римски стадион” до площад "Каменица" - стълбичките със статуята на Мильо. Построен е през II в. по времето на император Адриан, по модел на Делфийския стадион. Стадионът има дължина приблизително 240 метра и широчина 50 метра. Дължината на пистата е един римски стадий (около 600 римски стъпки). Съоръжението е побирало до 30 000 зрители, които са наблюдавали спортни състезания — Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 14 реда седалки, засводеният северен вход (сфендона), подземна улица и част от пистата.[34]

Археологически комплекс „Ейрене” се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически”. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III – IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Съществуват няколко версии коя е Ейрене, изобразена на подовата мозайка в представителната зала на богатия дом. Името на собственичката, името на богинята на — Ейрене (мир). Ейрене е християнското име и на Пенелопа – девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения. На хълмът Небеттепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж. Стражите са си осигурили достъп до водата на река Марица от крепостта по едва забележими врязани в лицето на стръмната скала стъпала.

Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив

 Основна статия: Старинен Пловдив
Файл:OldcityPlovdivNicolaGruev.JPG
Къщи в Стария Пловдив

Къщи строени през Възраждането от дървена скелетна конструкция с пълнеж от непечени тухли-кирпич или тънки плоски печени на глина, на два ката паянта върху каменно/хоросанови темели и призем.

Повишените икономически възможности на населението през 17-ти век водят до появата на нов тип градско жилище, т. нар. "пловдивска къща"[35]. В развитието си през 18-ти и 19-ти век тя преминава през два основни периода - несиметричен и симетричен. Най-старите образци на пловдивската къща датират от средата и края на 18-ти век и са представители на несиметричния архитектурен стил. По- забележителни паметници на несиметричния стил са Фурнаджиевата къща, къщата на ул. "д-р Стоян Чомаков", къща "Клианти" и др. Появата на пловдивската симетрична къща се отнася към 30-те години на 19-ти век. Богаташките са симетрични (овален салон с по четири стаи в ъглите) и раздвижени с еркери и клюкарници на горния етаж. "[36]. Типични симетрични сгради в Пловдив са домовете на Куюмджиоглу, на Георгиади, на Георги Мавриди, на д-р Стоян Чомаков, на д-р Димитър Бирдас и др[37].

Най-богатите имат в двора гивгирена (сиреч масивно засводена, огнеупорно-негорима) мааза за ценни стоки (Андреа Георгиади къща на СУБ и др.; единствената останка от Чалъковата къща, превъзхождала Куюмджиоглу по великолепие е гивгирената ѝ мааза на Янгънлъка/пожарището на Таксим тепе, северозападно над Античния театър); имат гивгирена щерна (цистерна, резервоар за дъждовната вода от покрива за пране и къпане) с изваян мраморен кладенец, бакърен капак и кован чекрък; някои имат към кухненската слугинска пристройка дори и турска баня с пералня (Хиндлиян, Хаджи Драган Калофереца).

Многоцветно изписани както отвън, още повече отвътре, някои стенописи са високохудожествени, като пейзажно изографисаните "алафранга" ниши. Така също дърворезбените слънца на таваните, шашарма юклуците (дълбоки долапи с орнаментални врати), стълбищните парапети, мраморните чешмяни корита и плочи са всепризнати шедьоври на майсторство.

Криволичещите по стръмнините на трите тепета улички изненадващо разкриват несравними гледки; множеството църкви са солидно изградени от камък и засводени, в неделя сутрин отвсякъде ехти камбанен звън. След "обобществяването" от народната власт Градът е обезлюден от обитателите-кореняци, от бабичките с дантелите, насядали на бяло сладко в клюкарника; от старите семейства с бебетата им; но чалга не липсва ...

Главната улица на Пловдив

 Основна статия: Главната

Главната е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив. На нея са разположени много магазини, кафенета и някои от забележителностите на града, често самата Главна се определя като забележителност.

Храмове

 Основна статия: Храмове в Пловдив
Църква Описание Снимка
Катедрален храм „Свето Успение Богородично“
(1884 г.)		 На мястото, където днес се намира катедралната черква „Свето Успение Богородично“, според запазени до нас сведения още през ІХ – Х в. е имало красив и величествен храм, посветен на Божията Майка Света Богородица. За величието на този храм споменава също Никита Хониат, виден византийски интелектуалец, писател и управник на Пловдивската област.
Храм „Свети Николай“
(1835 г.)		 Предполага се, че черквата е строена по времето на българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветен на свети Николай. За този стар храм споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато посетил града при своите пътешествия из Балканите.
Храм „Свети свети Константин и Елена“
(1832 г.)		 Разположена е в Стария град, на прехода между Хълма на играчите и Хълма на стражите, точно до източната порта на античния акропол. Построена е през 1832 година на мястото на старата църкви от майстор Петко Боз
Храм „Света Неделя“
(1832 г.)		 Храм „Света Неделя“ е православна църква в град Пловдив, носеща името на света великомъченица Неделя-Кириакия . Намира се в Старинния град, под източната стена на градската крепост, в непосредствена близост до източната градска порта – Хисар капия. Църквата е известна като паметник на борбите за национална църква в Пловдив

Пловдивските тепета

Пловдивските хълмове — Хълма с часовниковата кула (Сахат тепе или още Данов хълм), Хълма на изворите (Бунарджик) и Хълма на духовете (Джендем тепе или Младежки хълм) през 1995 г. са обявени за природно защитени територии. Хълмът на духовете има надморска височина (кота терен) 307 м. В центъра на града се намират „Цар-Симеоновата градина” и „Дондуковата градина” (известна и като Тиквата), които са сред първите паркове в България. Други по-големите паркове са Ботаническата градина, парк „Бели брези” в Кичук Париж, парк „Рибница” в Каршияка, парк „Лаута“.

Личности, свързани с Пловдив

 Основна статия: Пловдивчани
Родени в Пловдив
Починали в Пловдив
Други личности

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Пловдив.

Източници

  • Л. Ботушарова, К. Колев, Хр. Джамбов, В. Коларова: „Археологически проучвания за историята на Пловдив и пловдивския край”, „Хр. Г. Данов”, 1966.
  • Е. Кесякова: Филипопол през римската епоха. С., 1999.

Източници

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове, посетен на 16 ноември 2007 г.
  3. ↑ на 2007-ма година: „Ягодово“ - квартал на Пловдив, Plovdiv24.com, посетен на 3 февруари 2008 г.
  4. ↑ Общински план за развитие на Пловдив 2005 - 2013 г., посетен на 10 ноември 2007 г.
  5. ↑ "" Седемте чудеса на България - Пловдив
  6. ↑ "" История на Пловдив
  7. ↑ "" PlovdivCity.net, посетен на 10 ноември 2007 г.
  8. ↑ "" Агенция Фокус - Цар Калоян получава корона, скиптър и знаме от кардинал Лъв, посетен на 17 ноември 2007 г.
  9. ↑ Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри,§.515
  10. ↑ Проект на договор между Латинската империя и ерусалимския крал Йоан от 9 април 1229 г., в : "Латински извори за българската история", том ІV, БАН, София, 1988 г., с.36
  11. ↑ http://novini.dir.bg/2008/05/25/news3037101.html
  12. ↑ http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1168774
  13. ↑ Очерци"" из историята на Пловдив (стр. 80 - Космополитен град. Махали и квартали в ново време)
  14. ↑ "" История на България, страница на МВНР
  15. ↑ http://www.nsi.bg
  16. ↑ ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ МЕЖДУ ЕВРОПА И ОРИЕНТА, посетен на 17 януари 2008 г.
  17. ↑ 11 партии влизат в Общински съвет Пловдив, посетен на 18 ноември 2007 г.
  18. ↑ Почетен консул на Армения
  19. ↑ Почетен консул на Федерална Република Германия в Пловдив
  20. ↑ Генерално консулство на Гърция
  21. ↑ Почетен консул на Италия
  22. ↑ Възстановеното консулство на Русия приема и документи за визи
  23. ↑ Генерални консулства на Турция
  24. ↑ Генерални консулства на Украйна
  25. ↑ консул на Франция
  26. ↑ www.sister-cities.org
  27. ↑ http://news.plovdiv24.bg/31885.htm Пловдив възвръща изгубените си позиции в бизнеса — Plovdiv24.bg
  28. ↑ http://www.optela.com/ „Оптела — Лазерни технологии АД“
  29. ↑ [1]
  30. ↑ Карта на обществения градски транспорт http://zaednoeuro.hit.bg/Plovdiv.jpg
  31. ↑ http://predavatel.com/bg/3/plovdiv.htm Радио и телевизия в Пловдив — Predavatel.bg
  32. ↑ Анализ на вестник Култура, 10 септември 2010
  33. ↑ Пловдив-перлата на Тракия, Евгени Петров и др., Пловдив, 2006
  34. ↑ http://antichen-stadion-plovdiv.bg/?p=12&l=1
  35. ↑ Пловдив-перлата на Тракия, Евгени Петров и др., Пловдив, 2006
  36. ↑ Старият Пловдив – резерват и сцена на културни събития, 20 Октомври 2008, bnr.bg
  37. ↑ Пловдив-перлата на Тракия, Евгени Петров и др., Пловдив, 2006
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пловдив&oldid=5685901“.