Лаколит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Laccolith.svg|дясно|мини|250п|[[Дайка]], по която се е изкачила магмата и е формирала лаколит]]
[[Картинка:Laccolith.svg|дясно|мини|250п|[[Дайка]], по която се е изкачила магмата и е формирала лаколит]]
[[Картинка:Plovdiv Hills.jpg|дясно|мини|250п|[[Пловдив]]ските тепета [[Бунарджик]]а и [[Джендем тепе]]]]
[[Картинка:Plovdiv Hills.jpg|дясно|мини|250п|[[Пловдив]]ските тепета [[Бунарджик]]а и [[Джендем тепе]]]]
'''Лаколитът''' е [[купол]]овидно, [[Гъби|гъбообразно]] земно образувание с приблизително плоска основа и издута горна повърхност, вложено сред пластове от по-стари [[Скала|скали]].<ref name="Петрология">[http://ebookbrowse.com/20080902-172204-626-doc1-doc-d66945016 Задачи на петрологията]</ref> Представлява [[Плутон (геология)|плутонично]] тяло, формирано при вид [[вулкан]]ично проникване. Първото място, където е обърнато внимание на тази земна форма и тя получава официално наименование е [[Колорадо]]. През [[1988]] година тук са изброени поименно и като местоположение над 80 лаколита.<ref name="Colorado">{{en икона}} [http://geosurvey.state.co.us/geology/igneousrocks/PlutonicIgneousRocks/Laccoliths/Pages/Laccoliths.aspx Colorado Geological Survey]</ref> Името произлиза от [[Гръцки език|гръцките думи]] λάκκος и λιθος, които в комбинация означават „дупчест камък“.<ref name="Dictionary">{{en икона}} [http://www.enchantedlearning.com/subjects/volcano/glossary/indexl.shtml Volcano Dictionary/L]</ref> Най-известните лаколити в България са сиенитените тепета на град Пловдив и Витоша.<ref name="Маргарита">[http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf Минно-геоложки институт „Св. Иван Рилски“, Геологопроучвателен факултет, Катедра минералогия и петрография/доц. Маргарита Токмакчиева - „Минералогия“/стр.268]</ref>
'''Лаколитът''' е [[купол]]овидно, [[Гъби|гъбообразно]] земно образувание с приблизително плоска основа и издута горна повърхност, вложено сред пластове от по-стари [[Скала|скали]].<ref name="Петрология">[http://ebookbrowse.com/20080902-172204-626-doc1-doc-d66945016 Задачи на петрологията]</ref> Представлява [[Плутон (геология)|плутонично]] тяло, формирано при вид [[вулкан]]ично проникване. Първото място, където е обърнато внимание на тази земна форма и тя получава официално наименование е [[Колорадо]]. През [[1988]] година в щата са изброени поименно и като местоположение над 80 лаколита.<ref name="Colorado">{{en икона}} [http://geosurvey.state.co.us/geology/igneousrocks/PlutonicIgneousRocks/Laccoliths/Pages/Laccoliths.aspx Colorado Geological Survey]</ref> Името произлиза от [[Гръцки език|гръцките думи]] λάκκος и λιθος, които в комбинация означават „дупчест камък“.<ref name="Dictionary">{{en икона}} [http://www.enchantedlearning.com/subjects/volcano/glossary/indexl.shtml Volcano Dictionary/L]</ref> Най-известните лаколити в България са сиенитените тепета на град Пловдив и Витоша.<ref name="Маргарита">[http://www.virtualnabiblioteka.com/images/upload/books/Novi/margarita.tokmakchieva-mineralologia.pdf Минно-геоложки институт „Св. Иван Рилски“, Геологопроучвателен факултет, Катедра минералогия и петрография/доц. Маргарита Токмакчиева - „Минералогия“/стр.268]</ref>


Лаколитът се образува в плитките нива на [[Земна кора|земната кора]] в случаите когато [[магма]]та се изкачва нагоре, преминава главно през хоризонтално разположени скали, но не може да намери път до повэрхността. Когато срещне по-устойчив пласт магмената топилка започва да се разлива хоризонтално под него, като благодарение на високото си [[налягане]] постепенно издува скалите над себе си, без да нарушава тяхната слоистост. Обикновено долните вместващи скали са хоризонтални, а горните – огънати.<ref name="Петрология"/> Максималната им височина варира от стотици до няколко хиляди метра, а [[диаметър]]ът в основата обикновено е по-малък от 16 km. Съотношението между диаметъра на основата и дебелината на лаколита е по-малко от 10. Образувание с по-голямо съотношение се нарича [[сил]] и се формира когато магмата среща не толкова устойчив пласт.<ref name="EB">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/327125/laccolith Encyclopædia Britannica/Laccolith]</ref>
Лаколитът се образува в плитките нива на [[Земна кора|земната кора]] в случаите когато [[магма]]та се изкачва нагоре, преминава главно през хоризонтално разположени скали, но не може да намери път до повърхността. Когато срещне по-устойчив пласт магмената топилка започва да се разлива хоризонтално под него, като благодарение на високото си [[налягане]] постепенно издува скалите над себе си, без да нарушава тяхната слоистост. Обикновено долните вместващи скали са хоризонтални, а горните – огънати.<ref name="Петрология"/> Максималната им височина варира от стотици до няколко хиляди метра, а [[диаметър]]ът в основата обикновено е по-малък от 16 km. Съотношението между диаметъра на основата и дебелината на лаколита е по-малко от 10. Образувание с по-голямо съотношение се нарича [[сил]] и се формира когато магмата среща не толкова устойчив пласт.<ref name="EB">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/327125/laccolith Encyclopædia Britannica/Laccolith]</ref>


Колкото [[Вискозитет|по-вискозна]] е магмата, толкова по-силно се издува горният пласт. Поради тази причина киселите и междинни типове магма, отличаващи се с висок вискозитет, например тези, застиващи като [[диорит]] или [[гранит]], по-често образуват лаколити. При този процес съседните скални маси могат да се пропукат и отслабнат и това създава условия за инжектиране на магма около централното тяло на лаколита.<ref name="Петрология"/>
Колкото [[Вискозитет|по-вискозна]] е магмата, толкова по-силно се издува горният пласт. Поради тази причина киселите и междинни типове магма, отличаващи се с висок вискозитет, например тези, застиващи като [[диорит]] или [[гранит]], по-често образуват лаколити. При този процес съседните скални маси могат да се пропукат и отслабнат и това създава условия за инжектиране на магма около централното тяло на лаколита.<ref name="Петрология"/>

Версия от 12:07, 30 април 2013

Дайка, по която се е изкачила магмата и е формирала лаколит
Пловдивските тепета Бунарджика и Джендем тепе

Лаколитът е куполовидно, гъбообразно земно образувание с приблизително плоска основа и издута горна повърхност, вложено сред пластове от по-стари скали.[1] Представлява плутонично тяло, формирано при вид вулканично проникване. Първото място, където е обърнато внимание на тази земна форма и тя получава официално наименование е Колорадо. През 1988 година в щата са изброени поименно и като местоположение над 80 лаколита.[2] Името произлиза от гръцките думи λάκκος и λιθος, които в комбинация означават „дупчест камък“.[3] Най-известните лаколити в България са сиенитените тепета на град Пловдив и Витоша.[4]

Лаколитът се образува в плитките нива на земната кора в случаите когато магмата се изкачва нагоре, преминава главно през хоризонтално разположени скали, но не може да намери път до повърхността. Когато срещне по-устойчив пласт магмената топилка започва да се разлива хоризонтално под него, като благодарение на високото си налягане постепенно издува скалите над себе си, без да нарушава тяхната слоистост. Обикновено долните вместващи скали са хоризонтални, а горните – огънати.[1] Максималната им височина варира от стотици до няколко хиляди метра, а диаметърът в основата обикновено е по-малък от 16 km. Съотношението между диаметъра на основата и дебелината на лаколита е по-малко от 10. Образувание с по-голямо съотношение се нарича сил и се формира когато магмата среща не толкова устойчив пласт.[5]

Колкото по-вискозна е магмата, толкова по-силно се издува горният пласт. Поради тази причина киселите и междинни типове магма, отличаващи се с висок вискозитет, например тези, застиващи като диорит или гранит, по-често образуват лаколити. При този процес съседните скални маси могат да се пропукат и отслабнат и това създава условия за инжектиране на магма около централното тяло на лаколита.[1]

Лаколитите могат да бъдат два вида – прости и сложни. Простите от своя страна, в зависимост от формата на застиването им, се делят на симетрични и асиметрични. Сложните обикновено имат езикообразна форма.[1]

Източници