Косово поле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dinamik (беседа | приноси)
→‎Източници: http://www.wikidata.org/wiki/Q477944
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение}}
{{към пояснение}}

'''Косово поле''' е [[поле (земна форма)|поле]], на което е наречена областта и [[държава]]та [[Косово]]. Косово поле се нарича и [[Косово поле (местност)|едноименната местност]] на него, където се разиграва известната [[битка на Косово поле]] на [[Видовден]] [[1389]] година.
'''Косово поле''' е [[поле (земна форма)|поле]], на което е наречена областта и [[държава]]та [[Косово]]. Косово поле се нарича и [[Косово поле (местност)|едноименната местност]] на него, където се разиграва известната [[битка на Косово поле]] на [[Видовден]] [[1389]] година.


Ред 14: Ред 15:


[[Категория:География на Косово]]
[[Категория:География на Косово]]
[[Категория:Местности]]
[[Категория:Равнини]]

Версия от 14:33, 1 май 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Косово поле.

Косово поле е поле, на което е наречена областта и държавата Косово. Косово поле се нарича и едноименната местност на него, където се разиграва известната битка на Косово поле на Видовден 1389 година.

Полето има продълговата форма с дължина 84 km и ширина до 14 km. Надморската му височина е 500-700 метра, а терена е хълмист. Някога е било езеро в което са се натрупвали речни наноси, поради и което почвата му е обработваема и доста плодородна (тук се отглеждат царевица, пшеница, ечемик, като е застъпено градинарството и лозарството в подножието на котловината).

На Косово поле климатът е умереноконтинентален с валежи 600-700 mm годишно. Полето се ограничава на север от Копаоник, а на юг от северозападните възвишения на Шар. На запад от другата котловинна област в Косово - Метохия, го отделя Дреница, а на изток от Поморавието го дели верига средновисоки планини.

През Косово поле протича река Ситница. Районът е богат и на полезни изкопаеми - лигнитни въглища, магнезит. Оттук преминават важни транспортни артерии още от античността - продължението към Македония и Адриатика на Ибърската магистрала, както и алтернативния път Ниш - Скопие през Липлян (на този по долината на Българска Морава), чието разклонение през Призрен го свързва с Адриатическо море и Драч.[1]

Източници

  1. Карастоянов, Стефан. Косово (геополитически анализ). УИ "Св. Кл. Охридски", ISBN 978-954-07-2541-3, 2007.