Сярско поле: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория:Равнини]] |
[[Категория:Равнини в Гърция]] |
||
[[Категория:Егейска Македония]] |
[[Категория:Егейска Македония]] |
||
[[Категория:Сяр]] |
[[Категория:Сяр]] |
||
[[Категория:География на Гърция]] |
|||
Версия от 21:19, 1 май 2013
Серското поле (Шаблон:Lang-el) е равнина в Егейска Македония, Гърция.
Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от Беласица (Керкини), от югоизток от планината Кушница (Пангео). На изток от полето се намират Круша и Богданската планина, а на североизток - Пирин планина. Серското поле е известно със своето плодородие.[1] Почвата в полето е песъчлива глина, която е богата на чернозем. Водоснабдяването е добро, тъй като подпочвена вода излиза плитко навсякъде.[2]
В Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.[3] От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо. На първо място в Серското поле е памукът, произвеждайки най-много от целия полуостров. Голяма част от реколтата се изнася. За износ е също така голяма част от реколтата на жито и ръж. В южните краища на полето се отглежда тютюн.[2]
Според редица учени Серското поле в миналото е дъно на езеро, което с времето си пробива път между Карадаг и Кушница и се влива в Бяло море. Две езера остават след това в дълбоките места на полето - Бутковското езеро в северната част на полето и езерото Тахино в южната.[4] Езерото Тахино е пресушено от гръцките власти в 20 век.
Старото име на Серското поле е Одомантско поле.[5]
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.
- ↑ а б Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.
- ↑ Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36-37.
- ↑ Исторически паметници по времето на заверата, БАН, София, 1893, стр. 63.
