Локомотив (стадион, София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 71: Ред 71:


{{fb старт}}{{Стадиони „А“ група}}{{fb край}}
{{fb старт}}{{Стадиони „А“ група}}{{fb край}}

{{coord|display=title|42|44|15.50|N|23|18|53.30|E|type:landmark_region:BG-23}}
{{coord|display=title|42|44|15.50|N|23|18|53.30|E|type:landmark_region:BG-23}}


[[Категория:Български стадиони]]
[[Категория:Локомотив (София)]]
[[Категория:Локомотив (София)]]
[[Категория:Софийски стадиони]]
[[Категория:Софийски стадиони]]

Версия от 13:44, 2 май 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Стадион „Локомотив“.

Локомотив
Карта
Местоположение в София, Столична община
Общи данни
Адресбул. „Рожен“ №23
42°44′15.5″ с. ш. 23°18′53.3″ и. д. / 42.737639° с. ш. 23.314806° и. д.
Открит1985
Обновен1984 - 1985, 2000, 2013
Собственикдържавна публична собственост
Поддържан отЛокомотив
Покритиетревно
Цена6 067 245 лв. (по оценка от 1988 г.)
Капацитет22 000 [1]
Размери105 X 68
Използван от
ПФК Локомотив (София)
ръгби клуб Локомотив
Локомотив в Общомедия


История и настояще

„Локомотив“ е български стадион намиращ се в квартал Надежда в София. На него домакинските си мачове играе отборът Локомотив (София). Стадионът е с капацитет от 22 000 седящи места.

Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.

Това продължава до края на петдесетте години, когато Локомотив се мести във втория си дом — стадиона в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до създаването на обединението ЖСК Славия през пролетта на 1969 г.

След „възраждането“ на Локомотив София в началото на седемдесетте години, отборът провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в кв. „Надежда“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. Открита е източната трибуна, разполагаща с козирка покриваща над 80% от седалките на нея.

Казусът със собствеността на стадиона е изключително сложен. На 19 декември 1988 г. Изпълкомът на Столичния народен съвет (СНС) със заповед РД-14-14-1502, подписана от инж. П. Пенев, заместник-председател на СНС, нарежда на Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС) “да прехвърли безвъзмездно на ДФС Локомотив завършените основни фондове през 1987-1988 г. за обект “Ст. Локомотив”. Това включва блоковете от №4 до №8 в т.нар. Нова част на стадиона на обща стойност тогавашни 6 067 245 лв. както и оборудване за 83 172 лв., надлежно описани в заповедта. С протокол от 11 март 1991 г., ПФК Локомотив (София) взема официалния терен и двата тренировъчни терена, съблекалните, зала за вдигане на тежести, както и около 20 стаи и помещения в т.нар. Стара част на стадиона, която е от страната на сектор “А”. В началото на 21 век в пълно затъмнение спрямо обществения интерес е реституирана част от земята върху, която е изграден спортния комплекс. От началото на 2012 г. пък областната управа на София предявява претенции за незаконно облагодетелстване, чрез отдаване на помещения под наем от страна ОСК Локомотив, който се явява наследник на ДФС Локомотив. [2]

През 2000 година са поставени нови около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители.

През 2001 г. стадионът е избран за домакин на финала за купата на България.

На съоръжението са изнесени концерти от световноизвестни групи като Блек Сабат[3], Депеш мод[4], Айрън Мейдън[5] и звезди като Ерос Рамацоти[6], Джордж Майкъл, Кайли Миноуг[7], Елтън Джон[8] [9] .

Към април 2012 г. въпросът с лиценза на стадиона е изключително дискусионен. В периода 2010 - 2012 на стадион Локомотив ту е разрешено, ту забранено провеждането на футболни срещи от А ПФГ. В същия период обаче се проведеждат контроли [10] и концерти с многохилядна публика [11]. Видна е наложителната нужда от ремонт в Новия сектор. Това е констатирано и от специализираните комисии оценили състоянието на съоръжението. Според представената експертиза на НИСИ ЕООД прогнозната количествено-стойностна сметка на РВСМР (б.р. - ремонтно-възстановителни строително-монтажни работи) възлиза на 3 605 740 лв. В нея се твърди едновременно, че носещите въжета и конструкцията на козирката отговарят на изискванията на закона, но е нужен и спешен ремонт.

След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция [12], както и изливане на нова настилка в някои сектори, лиценза за провеждане на масови мероприятия на стадион Локомотив бе възстановен[13]. На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещнаха около 4000 зрители [14] на футболната среща от А ПФГ между Локомотив София и Ботев Пловдив.

На 12 май 2013 г. отново на стадион Локомотив Депеш мод ще изнесат втория си концерт [15] в България.

Значими концерти

Галерия

Панорама на стадион Локомотив - гледан от южната част на стадиона
Панорама на частта от стадион Локомотив открита в средата на 80-те години на 20 век

Външни препратки

Източници

|}