Продром (дем Мъглен): Разлика между версии
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12291512 |
|||
Ред 59: | Ред 59: | ||
[[Категория:Села в дем Мъглен]] |
[[Категория:Села в дем Мъглен]] |
||
[[mk:Продром]] |
Версия от 13:12, 5 май 2013
Продро̀м[1] (Шаблон:Lang-el, Продромос) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 186 души (2001).
География
Селото се намира на 7 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк.
История
Средновековие
Името на село Продром произлиза от съществувалия в негова близост византийски манастир „Св. Йоан Предтеча - Продромос“[2].
В Османската империя
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Продром:
„ | На четвърт час на юг от Фущяни се намира мюсюлманското село Продром, състоящо се от 60 къщи и 95 нуфузи, които плащат 3218 пиастри данък. В един продромски чифлик има 6 християнски къщи и 8 нуфузи, които плащат 240 пиастри военен данък (бедели) и 560 пиастри данък... На четвърт час на изток в предходни времена се е намирал манастирът Продром (Йоан Предтеча), от който днес са останали само развалини. Под светия престол е оцелял свещения извор (аязмо) на Свети Йоан Предтеча. Тук в сряда идват много болни, получаващи изцеление.[3] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Продром (Продромъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-мохамедани.[4]
Селището обаче запазва християнското си име отпреди ислямизацията.[5]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 53 бежански семейства и 202 души.[6]
В 1991 година селото има 110 жители.
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Ο Πρόδρομος
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 118.
- ↑ Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
- ↑ Ο Πρόδρομος
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
|