Партиен дом: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12289985 |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
[[Категория:Район Оборище]] |
[[Категория:Район Оборище]] |
||
[[Категория:Административни сгради]] |
[[Категория:Административни сгради]] |
||
[[mk:Партиски дом (Софија)]] |
Версия от 14:27, 5 май 2013
Партиен дом | |
Вид | Административна сграда |
---|---|
Местоположение | София, България |
Архитект | Пецо Златев |
Стил | Сталинистка архитектура |
Конструкция | Стоманобетон |
Изграждане | 1948-1954 г. |
Площ | 40 000 m² |
Състояние | Спомагателна сграда на Народното събрание |
Партиен дом в Общомедия |
Партийният дом в София е главната сграда на ЦК на БКП във времето на Народна република България. Сградата се намира в центъра на София, на площад "Княз Александър I" №1. Днес тя е втора сграда на Народното събрание.[1] По времето на Народна република България във всеки окръжен (по-късно: областен) град е строена специална сграда на Българската комунистическа партия, наричана "Партиен дом".
Конструкция
Бившият Партиен дом е сграда в центъра на София, изградена по проект на колектив с ръководител арх. Пецо Златев. Строежът продължава шест години и окончателно е завършен през 1954 г. Сградата е се простира на около 40 000 кв. м застроена площ. Сградата е изпълнена в неокласицистичен стил с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, знаменуващ и величаещ победата на Българската комунистическа партия на 9.IX.1944 год. Външната помпозност и представителност са постигнати от строго симетричните фасади и крупните коринтски ордерни форми. Коридорите ѝ са дълги около 3 километра, като на първия етаж има две големи зали - „Света София“ с 900 места и Гербовата зала - с размери 18 на 11 метра. Партийният дом е ремонтиран през 1999 г. за сумата от 410 милиона лева. [2]
История
Партийният дом е построен на едно от емблематичните места на столицата, в пространството около двореца, функционирало като централен градски площад. При строителните дейности, в началото на 50-те са разрушени няколко сгради пострадали при бомбардировките на София (1943-44). Това са сградите на съществувалото през 30-те и 40-те години на 20 век осигурително дружество "Балканъ" и хотел "Юнион палас" [3].
В сградата се е намирал кабинетът на Тодор Живков. Днес в сградата се намират парламентарни помещения.
Идеологическа символика
На върха на Партийния дом, върху пилона, на който днес се вее българският флаг, от 1954 до 4 октомври 1990 година се извисява червена петолъчка, подобна на тези, която през 30-те години на 20-ти век болшевиките побиват над Московския кремъл.
Днес оригиналната червена Звезда №1 може да се види в Музея на социалистическото изкуство.
Пожарът в Партийния дом
Пожарът в Партийния дом започва в нощта на 26 август 1990 г. след предупреждение на Пламен Станчев, член на движение "Инициатива за гражданско недоволство", че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се махне петолъчката, която символизира чужда държава"[4] Константин Тренчев също предупреждава, че ако знамето и петолъчката не бъдат свалени, сградата може да бъде щурмувана. Това действително се случва и в 23 ч. вечерта сградата изведнъж пламва, като при щурма на тълпата е унищожено и разграбено имущество в 94 помещения. По-късно разследване установява, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени "стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти". Изразените съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат архиви, а щурмът и разграбването са инсцениранирани от добре подготвени подстрекатели, никога не се доказват.[5][6]
Вижте още
Източници
- ↑ http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=4
- ↑ Тъмна прокоба тегне над Партийния дом, в. Новинар, 29-01-2007
- ↑ Реновират северната фасада на сградата на Народното събрание
- ↑ Пожарът на бившия Партиен дом
- ↑ Константин Тренчев: Партийният дом беше умишлено запален от самите комунисти
- ↑ Кой запали Партийния дом - отговорът на Малина Петрова