Вишни: Разлика между версии
м Робот: Преместване на 4 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q1018786. |
|||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
[[Файл:Misho Georgiev.JPG|дясно|мини|Дядо Мишо Георгиев.]] |
[[Файл:Misho Georgiev.JPG|дясно|мини|Дядо Мишо Георгиев.]] |
||
;Родени във Вишни |
;Родени във Вишни |
||
* {{BGR-флаг}} Атанас Георгиев, [[Българско опълчение|български опълченец]], V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.<ref name="Македонците 38">Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.</ref> |
|||
* {{BGR-флаг}} Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на [[Петър Чаулев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.</ref> |
* {{BGR-флаг}} Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на [[Петър Чаулев]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.</ref> |
||
* {{BGR-флаг}} Мишо Георгиев, български хайдутин<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.</ref><ref>Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.</ref> |
* {{BGR-флаг}} Мишо Георгиев, български хайдутин<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.</ref><ref>Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.</ref> |
||
Версия от 13:50, 6 май 2013
Вишни или Вишне (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в Община Струга.
География
Селото е разположено в източните склонове на планината Ябланица.
История
В Османската империя
В 19 век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишне (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
В Република Македония
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]
Личности
- Родени във Вишни
- Шаблон:BGR-флаг Атанас Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[6]
- Шаблон:BGR-флаг Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на Петър Чаулев.[7]
- Шаблон:BGR-флаг Мишо Георгиев, български хайдутин[8][9]
- Починали във Вишни
- Шаблон:BGR-флаг Яким Алулов (? - 1903), български войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.
- ↑ Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.
| |||||||||||
