Жътва: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q7214166
Ред 8: Ред 8:


През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. '''сноповръзвачка'''. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от [[кон]]е, от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от [[трактор]], който ги задвижва чрез дълъг ремък. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
През [[19 век]] се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от [[двигател|двигатели]] с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. '''сноповръзвачка'''. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от [[кон]]е, от [[парен двигател]], а по-късно се транспортират от [[трактор]], който ги задвижва чрез дълъг ремък. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на [[житна култура|житни култури]].
[[Картинка:Manual harvest in Tirumayam.jpg|мини|250п|ляво|Жътва на ръка в Индия]]
[[Картинка:Сычков Страда.jpg|мини|250п|ляво|Жътва на ръка в Русия. 1910]]
Последната операция след жътвата е вършитбата. Посредством многократно отвяване на натрошените с '''диканя''' части от стеблата, класа и отделеното зърно, се почиства зърнената маса от примеси. Отначало това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време. По-късно е измислена машина [http://www.panoramio.com/photos/original/10785211.jpg '''веялка'''] с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в [[Дебелец]] била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. От началото на [[20 век]] се използва и една друга сравнително проста машина - '''цилиндра''', която се задвижва ръчно или с двигател. При т. нар. операция ''цилиндрене'' чрез вентилатор се отделят леките примеси, а зърнената маса се очиства от зърната на плевели и се сортира по големина.
Последната операция след жътвата е вършитбата. Посредством многократно отвяване на натрошените с '''диканя''' части от стеблата, класа и отделеното зърно, се почиства зърнената маса от примеси. Отначало това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време. По-късно е измислена машина [http://www.panoramio.com/photos/original/10785211.jpg '''веялка'''] с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в [[Дебелец]] била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. От началото на [[20 век]] се използва и една друга сравнително проста машина - '''цилиндра''', която се задвижва ръчно или с двигател. При т. нар. операция ''цилиндрене'' чрез вентилатор се отделят леките примеси, а зърнената маса се очиства от зърната на плевели и се сортира по големина.


== Днес ==
== Днес ==

Версия от 08:53, 8 май 2013

Жътва в България с комбайн ДОН

Жътвата е селскостопанска кампания по прибирането на зърнените култури.

Комбайн, жънещ царевица

История

В началото цялата дейност по прибиране на реколтата се извършва ръчно. Житните стебла се отрязват посредством сърп или коса и се връзват на снопове. Следва операцията вършитба, при която се отделя зърното от класа.

През 19 век се появяват механизираните жътварки, които в началото са задвижвани от животинска тяга. Много по-късно се появяват и такива, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Те постепенно биват усъвършенствани и връзването на снопи става механизирано с т. нар. сноповръзвачка. Изобретени са също и вършачките, които заместват трудоемкото вършеене чрез тъпчене. Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от коне, от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който ги задвижва чрез дълъг ремък. До този момент под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури.

Жътва на ръка в Русия. 1910

Последната операция след жътвата е вършитбата. Посредством многократно отвяване на натрошените с диканя части от стеблата, класа и отделеното зърно, се почиства зърнената маса от примеси. Отначало това се е извършвало като материала се изсипва от високо във ветровито време. По-късно е измислена машина веялка с помощта на която зърното се е отделяло без да се налага да се чака вятър. През 1872 год. в Дебелец била изработена първата българска веялка от майстор х.Никола Самоук. През следващите години броят на веялките се увеличил значително. От началото на 20 век се използва и една друга сравнително проста машина - цилиндра, която се задвижва ръчно или с двигател. При т. нар. операция цилиндрене чрез вентилатор се отделят леките примеси, а зърнената маса се очиства от зърната на плевели и се сортира по големина.

Днес

Днес цялата дейност се извършва от машини, наречени комбайни. Те извършват едновременно жънене и вършеене и почистване на зърното. С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Лингвистика и преносно значение

  • Правилата за правоговор позволяват употребата на двете форми на думата: „жътва“ и „жетва“, а също така „жътвар“ и „жетвар“, но — „жъна“, а не „жена“.
  • Думата се използва и в преносно значение като „постигам“: „жъна победи“, „жъна успехи“ и др.

Галерия

Вижте също

Външни препратки