Проглас към Евангелието: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Проглас към евангелието|Проглас към евангелието}}
'''„Проглас към евангелието”''' е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя [[Кирил и Методий]] и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Облемът й е сравнително голям (108 стиха). Открита е в 1858 г. от А. Ф. Гилфердинг. Позната е в 4 преписа (3 сръбски и един руски). Най-старият препис е от XIII в. и се пази в сбирката на Хилендарския манастир (Четвероевангелие на дяк Бунило).

'''„Проглас към евангелието”''' е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя [[Кирил и Методий]] и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Обемът й е сравнително голям (108 стиха). Открита е в 1858 г. от А. Ф. Гилфердинг. Позната е в 4 преписа (3 сръбски и един руски). Най-старият препис е от XIII в. и се пази в сбирката на Хилендарския манастир (Четвероевангелие на дяк Бунило).


В [[медиевистика]]та се застъпват различни позиции относно авторството на „Проглас към Евангелието”, като за автор едни сочат [[Константин Преславски]] (А. Соболевски, А. Вайан, П. Динеков, Ив. Добрев), а други - [[Константин-Кирил Философ]], и че е бил написан като встъпление при превода на Изборното евангелие (И. Франко, И. Срезневски, Е. Георгиев, Р. Якобсон, В. Топоров, Кр. Станчев, Д. Петканова).
В [[медиевистика]]та се застъпват различни позиции относно авторството на „Проглас към Евангелието”, като за автор едни сочат [[Константин Преславски]] (А. Соболевски, А. Вайан, П. Динеков, Ив. Добрев), а други - [[Константин-Кирил Философ]], и че е бил написан като встъпление при превода на Изборното евангелие (И. Франко, И. Срезневски, Е. Георгиев, Р. Якобсон, В. Топоров, Кр. Станчев, Д. Петканова).


== Литература ==
== Литература ==
* Соболевский, А. Черковно-славянските стихотворения от IX-X в. и тяхното значение за изучаването на черковнославянския език. ''Сборник народни умотворения...'', 16-17, С., 1900, 314-320;
* Соболевский, А. Черковно-славянските стихотворения от IX-X в. и тяхното значение за изучаването на черковнославянския език. ''Сборник народни умотворения...'', 16-17, С., 1900, 314-320;
* Jakobson, R. St. Constantines Prologue to the Gospels. ''St. Vladimir's Seminary Quarterly'', New York, 1954, summe, 10-23;
* Jakobson, R. St. Constantines Prologue to the Gospels. ''St. Vladimir's Seminary Quarterly'', New York, 1954, summe, 10-23;
* Vaillant, A. La Preface de l'Evangeliaire vieux-slave. ''Revue des etudes slaves'', Paris, 24, 1948, 5-20;
* Vaillant, A. La Preface de l'Evangeliaire vieux-slave. ''Revue des etudes slaves'', Paris, 24, 1948, 5-20;
* Tопоров, В. “Проглас” Константина Философа как образец старославянской поэзии. — В: ''Славянское и балканское языкознание''. М., 1979, 25-44, 1954, 10-23;
* Tопоров, В. “Проглас” Константина Философа как образец старославянской поэзии. — В: ''Славянское и балканское языкознание''. М., 1979, 25-44, 1954, 10-23;
* Петканова, Д. Литературното дело на Константин-Кирил. — В: ''Изследвания по кирилометодиевистика''. С., 1985, 110-115;
* Петканова, Д. Литературното дело на Константин-Кирил. — В: ''Изследвания по кирилометодиевистика''. С., 1985, 110-115;
* Якобсон, Р. Проглас към евангелието на свети Константин. В: Роман Якобсон. ''Езикът на поезията'', С., 2000, 103-122.
* Якобсон, Р. Проглас към евангелието на свети Константин. В: Роман Якобсон. ''Езикът на поезията'', С., 2000, 103-122.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 10:38, 9 май 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Проглас към евангелието.

„Проглас към евангелието” е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Обемът й е сравнително голям (108 стиха). Открита е в 1858 г. от А. Ф. Гилфердинг. Позната е в 4 преписа (3 сръбски и един руски). Най-старият препис е от XIII в. и се пази в сбирката на Хилендарския манастир (Четвероевангелие на дяк Бунило).

В медиевистиката се застъпват различни позиции относно авторството на „Проглас към Евангелието”, като за автор едни сочат Константин Преславски (А. Соболевски, А. Вайан, П. Динеков, Ив. Добрев), а други - Константин-Кирил Философ, и че е бил написан като встъпление при превода на Изборното евангелие (И. Франко, И. Срезневски, Е. Георгиев, Р. Якобсон, В. Топоров, Кр. Станчев, Д. Петканова).

Литература

  • Соболевский, А. Черковно-славянските стихотворения от IX-X в. и тяхното значение за изучаването на черковнославянския език. — Сборник народни умотворения..., 16-17, С., 1900, 314-320;
  • Jakobson, R. St. Constantines Prologue to the Gospels. — St. Vladimir's Seminary Quarterly, New York, 1954, summe, 10-23;
  • Vaillant, A. La Preface de l'Evangeliaire vieux-slave. — Revue des etudes slaves, Paris, 24, 1948, 5-20;
  • Tопоров, В. “Проглас” Константина Философа как образец старославянской поэзии. — В: Славянское и балканское языкознание. М., 1979, 25-44, 1954, 10-23;
  • Петканова, Д. Литературното дело на Константин-Кирил. — В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 110-115;
  • Якобсон, Р. Проглас към евангелието на свети Константин. — В: Роман Якобсон. Езикът на поезията, С., 2000, 103-122.

Външни препратки

Бележки

  1. Словото е препечатано от Тържество на словото. Златният век на българската книжнина, изд. Агата-А, София, 1995, където е публикувано под името „Слово на блажения наш учител Константин Философ проглас на Светото Евангелие” с автор Константин Преславски.