Цанков камък: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 61: Ред 61:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.nek.bg/cgi?d=2611 Хидроенергиен проект Цанков Камък]
* [http://www.nek.bg/cgi?d=2611 Хидроенергиен проект Цанков Камък]
* [http://pressadaily.bg/publication/14712-%E2%80%9E%D0%A6%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA%E2%80%9C-%E2%80%93-%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8 „Цанков камък“ – машината за пари]


{{Електроцентрали в България}}
{{Електроцентрали в България}}

Версия от 19:35, 16 май 2013

Шаблон:Язовир инфо Хидровъзел "Цанков камък" представлява язовир и водноелектрическа централа на реките Въча и Гашня, част от каскадата Доспат-Въча, в близост до село Михалково, Южна България.

"Цанков камък" е най-големият язовир, строен в България от средата на 80-те години. Електроцентралата има сравнително малка мощност (2 турбини по 40 MW), но язовирът се предвижда да подобри работата на останалите централи от каскадата Въча, като се увеличи общият преработен обем и разполагаемост на турбините на каскадата. Освен това "Цанков камък" ще участва в покриването на върхови и подвърхови товари на електроенергийната система, регулатор на честотата и бърз резерв при аварийно отпадане на големи мощности (например АЕЦ "Козлодуй" и строящата се АЕЦ "Белене")

Хидровъзелът е собственост на Националната електрическа компания и се финансира от банков консорциум от Австрия и други европейски страни. Той ще бъде субсидиран от правителството на Австрия, което трябва да изкупува спестените чрез водноелектрическата централа емисии на въглероден диоксид, съгласно Протокола от Киото.

Язовирната стена е бетонна, дъгова, с двойна кривина. Проектирана е с централен преливник в тялото на стената, оборудван със сегментни затвори. Преливникът е оборудван с 4 преливни полета, всяко с ширина 8 метра. Оразмерен е за висока вълна с вероятност 1 път на 10 000 години, равняваща се на водно количество 1450 m³/с. За гасенето на енергията на прелелите води е изграден гасителен басейн с ширина 40 m и максимална дълбочина 20 m. Към стената е предвидена да се изгради малка електроцентрала за оползотворяване на екологични води, изпускани за оводняване на коритото на река Въча под стената. Язовирното езеро е с дължина около 15 km, като опашката му достига до гр. Девин.

Водохващането за ВЕЦ "Цанков камък" е в коритото на левия приток на Въча - р. Гашня, след което водите се отвеждат до турбините по подземен напорен стоманен тръбопровод с дължина 540 m и диаметър 4,4 m. Извършена е корекция на коритото на река Въча след долната вада с дължина 1,5 km, като целта е да се осигури 10 m допълнителен напор на централата.

Технически характеристики

Язовир

  • Обем: 111 000 000 m³
  • Максимална височина на стената: 130,5 m
  • Кота на короната: 688,50 m
  • Дължина на стената по оста на короната: 468 m
  • Дължина на дъговата част: 345 m
  • Обем на използвания бетон: 520 000 m³

Електроцентрала

  • Максимална мощност: 80 MW
  • Турбини: 2 х 40 MW Францис, на вертикална ос
  • Нетен напор, м: 135,4 макс. / 121,4 мин.
  • Застроено водно к-во: 69,5 m³/с.
  • Проектно електропроизводство: 185 GW.h годишно

Строителство

Строителството започва през 2004 година, а на 24 Юли 2009 г. точно в 12 ч. по австрийска традиция на язовирната стена тържествено е отбелязан 500-хилядния кубик налят бетон.[1]

Язовирната стена е завършена напълно в началото на 2010 г. Направен е и нов обходен път Девин - Михалково с дължина 10 km, 900 m тунел и рехабилитация на 10 km трасе на стария път Девин - Лясково.

Според източници от НЕК и от правителството, двойно е оскъпено строителството на язовира и обходния път. Първоначално обектът е трябвало да бъде завършен през 2008 г. и стойността му да е 220 млн. евро, а до момента са вложени около 450 млн. евро.[2]

Източници

Външни препратки