Трикери: Разлика между версии
| Ред 13: | Ред 13: | ||
* {{BGR-флаг}} [[Спиро Сукурджиев]] (? - 1913), български просветен и църковен деец; |
* {{BGR-флаг}} [[Спиро Сукурджиев]] (? - 1913), български просветен и църковен деец; |
||
Васил Мончев - български търговец от град Прилеп, Македония |
Васил Мончев - български търговец от град Прилеп, Македония |
||
Поп Георги(поп Гоно) - български свещеник от гр. Енидже-Вардар |
Поп Георги(поп Гоно) - български свещеник от гр. Енидже-Вардар, Македония |
||
==Източници== |
==Източници== |
||
Версия от 06:58, 21 май 2013
Трикери (Шаблон:Lang-el) е малък гръцки остров в залива Пегаситокос (Волоски залив) на Егейско море. Със същото име в Гърция днес има още град отстоящ на континенталната част срещу остров Трикери, както и община включваща острова и града с това име. Общината е част от Ном Магнезия.
История
През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война гръцките военни власти арестуват хиляди невинни българи от Солунско [1]и други райони на Егейска Македония които, заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.[2][3][неблагонадежден източник] По пътя обаче, много от тях са хвърлени в Егейско море. Така загиват солунският български архимандрит Евлогий и секретаря му Христо Батанджиев - един от шестимата основали ВМОРО.
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа концентрационен лагер. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на Карнегиевата анкета в Солун гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На 9 октомври 1913 г. параходът "Варна" натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към Варна[4]. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,[5] други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните - македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям[6]. През 1914 година чешкият журналист и писател Владимир Сис посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.[7]
Личности
- Починали в Трикери
- Шаблон:BGR-флаг Спиро Сукурджиев (? - 1913), български просветен и църковен деец;
Васил Мончев - български търговец от град Прилеп, Македония
Поп Георги(поп Гоно) - български свещеник от гр. Енидже-Вардар, Македония
Източници
- Велизар Лазаров, „Българският гарнизон в Солун през 1913 година“ - като PDF документ
- Владимир Сис,Гробовете на Трикери, ред. Димитър Мишев, изд. Народ и Армия, София 1914
Вижте също
- Пиеса „Пленникът от Трикери“ (1917 г.) от Константин Мутафов
- Кино-филм „Пленникът от Трикери“ екранизация на пиесата, 1929.
Бележки
- ↑ Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913
- ↑ Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008
- ↑ Димитър Зафиров, Гробовете на Трикери
- ↑ Антон Прудкин, "Записки на Моряка" (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин - капитан на българския кораб репатрирал пленниците
- ↑ Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров,в-к 168 часа 18.11.2010[1]
- ↑ О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери - българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23.01.2004
- ↑ Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg