Авестийски език: Разлика между версии

Авестийски език
арийски (airya)
	Авестийски език арийски (airya)
Страна	Голям Иран
Регион	Дрангиана, Маргина, Бактрия
Говорещи	богослужебен език
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Индоирански; Ирански; Източноирански; Авестийски;
Официално положение
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	ae
ISO 639-2	ave
ISO 639-3	ave
	Авестийски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:14, 21 май 2013

Авести́йският ези́к е древен ирански език. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперс. Apastag). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, Gatha, или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа.

Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски веди от поколение на поколение. Едва през 5 век пр.н.е. са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена авестийска азбука, базирана на арамейски курсиви и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения мъртъв език. Авестийския език, аналогично на сирийския език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред парсите в Иран и Индия.

Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области Дрангиана, Ареи, Маргиана и Бактрия (сочена в последно време за прародина на прабългарите). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от Каспийско море. Археологически на това общество съответства язската култура.

По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика Гата) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на Ригведа (виж ведически език), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.

Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния фарси някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авестийский язык“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 SIL= ave
 }}
-[[Файл:Indo-Iranian origins.png|thumb|240px|Язската и&#768; съседните и култури.]]
+[[Файл:Indo-Iranian origins.png|thumb|240px|Язката и&#768; съседните и култури.]]
+'''Авести́йският ези́к''' е древен ирански език. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперс. ''Apastag''). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, ''Gatha'', или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа.
-'''Авести́йският ези́к''' е древен индоевропейски език съхранен в писмеността на [[Ирански езици|иранските езици]]. На авестийски език са запазени свещените текстове на [[зороастризъм|зороастризма]] - под името «[[Авеста]]», откъдето произлиза и името на езика. Обичайно се отнася до източноиранската подгрупа езици, като на един по-късен етап в развитието си придобива черти сближаващи го със западноиранската подгрупа езици на [[Медия]].
 Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]]. Авестийския език, аналогично на [[сирийски език|сирийския език]], е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред [[парси]]те в Иран и Индия.