Авестийски език: Разлика между версии
Наполетано (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 17: | Ред 17: | ||
SIL= ave |
SIL= ave |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Indo-Iranian origins.png|thumb|240px| |
[[Файл:Indo-Iranian origins.png|thumb|240px|Язката ѝ съседните и култури.]] |
||
'''Авести́йският ези́к''' е древен ирански език. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперс. ''Apastag''). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, ''Gatha'', или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа. |
|||
'''Авести́йският ези́к''' е древен индоевропейски език съхранен в писмеността на [[Ирански езици|иранските езици]]. На авестийски език са запазени свещените текстове на [[зороастризъм|зороастризма]] - под името «[[Авеста]]», откъдето произлиза и името на езика. Обичайно се отнася до източноиранската подгрупа езици, като на един по-късен етап в развитието си придобива черти сближаващи го със западноиранската подгрупа езици на [[Медия]]. |
|||
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]]. Авестийския език, аналогично на [[сирийски език|сирийския език]], е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред [[парси]]те в Иран и Индия. |
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски [[веди]] от поколение на поколение. Едва през [[5 век пр.н.е.]] са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена [[авестийска азбука]], базирана на [[арамейски език|арамейски курсиви]] и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения [[мъртъв език]]. Авестийския език, аналогично на [[сирийски език|сирийския език]], е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред [[парси]]те в Иран и Индия. |
Версия от 12:14, 21 май 2013
Авестийски език арийски (airya) | |
Страна | Голям Иран |
---|---|
Регион | Дрангиана, Маргина, Бактрия |
Говорещи | богослужебен език |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Авестийски | |
Официално положение | |
Регулатор | --- |
Кодове | |
ISO 639-1 | ae |
ISO 639-2 | ave |
ISO 639-3 | ave |
Авестийски език в Общомедия |
Авести́йският ези́к е древен ирански език. Авестийски език е езикът на сборника от свещени зороастрийски текстове Авеста (срперс. Apastag). В граматическо и фонетично отношение текстът на някои дялове от Авестата (Гата, Gatha, или Песнопение) представлява най-архаичната форма на иранска реч от гледна точка на индоевропейското сравнително-историческо езикознание. Авестийските текстове не са датирани, но тъй като част от тях разкриват по-архаична степен на развитие от староперсийските клинописни надписи, то съставянето на Авестата би следвало да се отнесе не по-късно от средата на първото хилядолетие преди Христа.
Химните на «Авестата» са се предавали подобно на съседните индийски веди от поколение на поколение. Едва през 5 век пр.н.е. са записани авестийски текстове на специално съчинената за целта и особена авестийска азбука, базирана на арамейски курсиви и използваща повече от 50 букви за яснота на фонетичните нюанси на свещения мъртъв език. Авестийския език, аналогично на сирийския език, е съхранил своето значение на култов език на зороастризма, дори до днес сред парсите в Иран и Индия.
Времето на битуване на древния ирански диалект послужил за основа като базисен на авестийския се определя в диапазона от 2 хил. пр.н.е. до 1 хил. пр.н.е. С голяма степен на вероятност родина на авестийския са историческите области Дрангиана, Ареи, Маргиана и Бактрия (сочена в последно време за прародина на прабългарите). Картината на обществото описана в «Авестата» навежда на извода, че носителите на езика са били номади живеещи на изток от Каспийско море. Археологически на това общество съответства язската култура.
По своите диалектически и хронологически особености текстовете на Авестата се разделят на два пласта: староавестийски (или на езика Гата) и новоавестийски на който са се запазили повечето от частите на Авестата. Езикът Гата е доста архаичен и се доближава до езика на Ригведа (виж ведически език), като освен това притежава повече източноирански черти от младоавестийския.
Авестийската лексика е оказала огромно влияние върху езиците изповядващи зороастризъм, а оттук посредством християнството и върху всички индоевропейски езици. В днешния фарси някои думи имат авестийска етимология, например آتش āteš «огън» от авест. ātarš, بهشت behešt «рай» от авест. vahišta- (ahu-) «най-добрия (свят)».
Вижте също
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Авестийский язык“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |