Йоан Екзарх: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните участници в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. Български екзарх - архиепископ<ref>[http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf проф. Трендафил П., Св. Йоан Екзарх и Св. Климент: "архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“ (Ангелов 1967, Икономова 1995)]</ref>. Сведенията за живота му са оскъдни, но литературното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия]]. Обикновено се смята, че е получил образованието си в някоя от [[Византия|византийските]] хареми.
'''Йоан Екзарх''' (на [[старобългарски]]: '''Їѡаннъ Єѯархъ''') е [[Средновековие|средновековен]] [[България|български]] [[писател]] и преводач, един от най-важните участници в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] от края на [[9 век|9]] и началото на [[10 век]]. Български екзарх - архиепископ<ref>[http://tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-10.pdf проф. Трендафил П., Св. Йоан Екзарх и Св. Климент: "архиепископ Йоан, възлага на друг български книжовник презвитер Йоан от ІХ–Х в. да превежда две жития, който го нарича „архиепископ Йоан, църковен строител на българската земя“ (Ангелов 1967, Икономова 1995)]</ref>. Сведенията за живота му са оскъдни, но литературното му наследство предполага отлично познаване на [[гръцки език|гръцкия]]. Обикновено се смята, че е получил образованието си в някоя от [[Византия|византийските]] хареми.


Литературната дейност на Йоан Екзарх включва известен брой преводи на византийски афтори, най-значимият сред които е ''„За православното християнство“'' на [[Йоан Дамаскин]] (ок. [[895]]). Той е и автор на няколко оригинални произведения и компилации. Сред тях е ''„[[Шестоднев]]“'', включващ части от работи на няколко византийски автори, най-вече [[Василий Велики]], както и оригинални части, съдържащи първите славянски светски текстове по медицина и астрономия и ценни сведения за Българската държава при [[Симеон 1]]. Йоан Екзарх описва царския дворец и самия владетел и дава информация за неговото облекло, болярите, общественото разслоение и други. Смята се, че Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер) е автор и на: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха и други.
Литературната дейност на Йоан Екзарх включва известен брой преводи на византийски афтори, най-значимият сред които е ''„За православното християнство“'' на [[Йоан Дамаскин]] (ок. [[895]]). Той е и автор на няколко оригинални произведения и компилации. Сред тях е ''„[[Шестоднев]]“'', включващ части от работи на няколко византийски автори, най-вече [[Василий Велики]], както и оригинални части, съдържащи първите славянски светски текстове по медицина и астрономия и ценни сведения за Българската държава при [[Симеон I]]. Йоан Екзарх описва царския дворец и самия владетел и дава информация за неговото облекло, болярите, общественото разслоение и други. Смята се, че Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер) е автор и на: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха и други.


Не е доказуемо, че той <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> с [[Черноризец Храбър]] са една и съща историческа личност, същото важи за отъждествяването му със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref>
Не е доказуемо, че той <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/09/Joan_Ekzarh/index.htm#%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ватикански открития за "Черноризец Храбър"]</ref> с [[Черноризец Храбър]] са една и съща историческа личност, същото важи за отъждествяването му със св. [[Иван Рилски]].<ref>[http://www.mont-press.com/index.php?issue=852011&kind=&article=29761&rank=4&short=&numb=%C1%F0.%2085%20%281925%29,%20%E3%EE%E4.%20%D5%D5II,%201%20-%202%20%ED%EE%E5%EC%E2%F0%E8%202011%20%E3. 1 ноември - ден на св. Иван Рилски и народните будители]</ref>

Версия от 14:13, 21 май 2013

Йоан Екзарх
български писател

Роден
Починал

Религияправославие

Йоан Екзарх (на старобългарски: Їѡаннъ Єѯархъ) е средновековен български писател и преводач, един от най-важните участници в Преславската книжовна школа от края на 9 и началото на 10 век. Български екзарх - архиепископ[1]. Сведенията за живота му са оскъдни, но литературното му наследство предполага отлично познаване на гръцкия. Обикновено се смята, че е получил образованието си в някоя от византийските хареми.

Литературната дейност на Йоан Екзарх включва известен брой преводи на византийски афтори, най-значимият сред които е „За православното християнство“ на Йоан Дамаскин (ок. 895). Той е и автор на няколко оригинални произведения и компилации. Сред тях е Шестоднев, включващ части от работи на няколко византийски автори, най-вече Василий Велики, както и оригинални части, съдържащи първите славянски светски текстове по медицина и астрономия и ценни сведения за Българската държава при Симеон I. Йоан Екзарх описва царския дворец и самия владетел и дава информация за неговото облекло, болярите, общественото разслоение и други. Смята се, че Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер) е автор и на: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха и други.

Не е доказуемо, че той [2] с Черноризец Храбър са една и съща историческа личност, същото важи за отъждествяването му със св. Иван Рилски.[3]

Бележки

Издания

  • Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Vol. 1-7. Hg. R. Aitzetmüller. Graz, 1958-1971.
  • Йоан Екзарх Български. Слова. Т. I, С., 1971;
  • Йоан Екзарх. Шестоднев. Прев. Н. Цв. Кочев. С., 1981; 2 изд. 2000.
  • Йоан Екзарх. Слова. С., 1993.
  • Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Ранняя русская редакция. Подг. Г. С. Баранкова. Отв. ред. А. М. Молдован. М., 1998.

Монографии

  • Калайдович, К. Иоан Ексарх Болгарский. Москва (1824)
  • Архимандрит Панарет, Животът на Йоана Екзарха Български, Станимака (1914)
  • Иванова-Мирчева, Д., Йоан Екзарх Български, Слова, т. 1, София (1974)
  • Бонов, А. Възгледите за вселената на Йоан Екзарх български. София (1982)
  • Чолова, Ц., Естественонаучните знания в средновековна България, София, изд. БАН (1988)
  • Баранкова, Г. С., В. В. Мильков. Шестоднев Иоанна екзарха Болгарского. Санкт Петербург (2001)
  • Трендафилов, Хр. Йоан Екзарх Български. София (2001)

Статии

  • Vondrak, V., O mluvr Jana Exarcha bulharskego, Praha, p. 40-92, p. 95-97 (1896)
  • Трифонов, Ю., Сведения из старобългарския живот в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Списание на БАН, т. 35, с. 1-26 (1926)
  • Мавродинов, Н., Описание на Преслав в Шестоднева на Йоан Екзарх, ИП, кн. 3, с. 66-76 (1955)
  • Миятев, К., Два поетични фрагмента у Йоан Екзарх като исторически извори, Археология, кн. 1-2, с. 9-16 (1959)
  • Хаджиолов, А., Йоан Екзарх Български като учен и философ, основоположник на българското естествознание, Проблеми на природата, кн. 8, с. 177 (1978)
  • Боев, П., Йоан Екзарх Български - първият наш антрополог, Проблеми на природата, кн. 9 с. 317 (1978)
  • Борисов, М., А. Ваврек, В. Кусев, "Йоан Екзарх – първият разпространител на знания в областта на физическите науки у нас", Физика, кн. 1, с. 14–28 (1983)
  • Борисов, М., А. Ваврек, Г. Камишева, "Йоан Екзарх Български - пръв разпространител на физически знания у нас", Предшественици на разпространението и развитието на физическите знания в България, София, Народна просвета (1985) с. 5-65
  • Чолова, Ц., Върховната власт и управлението в средновековната българска държава по времето на Симеон, отразени в "Шестоднева" на Йоан Екзарх, Известия на Института по история, т. 27, с. 216-235 (1985)

Външни препратки